Понеделник,

По 400 млади и умни се връщат у нас на година

От: Failed to load user -
По 400 млади и умни се връщат у нас на година
A
A
A

София. Все по-често се говори, че заради кризата "мозъците" ни, завършили в чужбина, се завръщат у нас. В действителност обаче съвсем малък процент от студентите ни навън търсят признаване на дипломите си тук. Това означава и че малцина рискуват да се пробват на нашия трудов пазар. Според запознати те най-често търсят международни компании с филиали у нас.

Русия и Германия готвят БГ инженери, от Острова си идват икономисти

БГ мозъците, които се връщат от чужбина, за да работят у нас, са под 10 на сто от заминаващите абитуриенти. Всяка година около 6000 наши младежи стягат куфари, за да учат навън. Едва 405 души обаче през миналата година са поискали признаване на дипломите си, за да започнат работа тук. Толкова са издадените удостоверения от НАЦИД - центъра, който признава у нас тапиите за висше образование, получено в чужбина.

От две години насам дипломи признават и университетите. В тях обаче подават документи предимно онези, които искат да продължат образованието си тук или да преподават. Хората, чиято цел е трудовият пазар, най-често търсят НАЦИД (Национален център за информация и документация). Не всяка от признатите тапии през 2013 година е нова - има и хора, които са решили да се установят тук след дълъг престой в чужбина.

За пет години центърът е признал 3164 дипломи. Най-много наши младежи се връщат от Великобритания, Германия и Русия. От Острова са около 10% от всички признати тапии за миналата година. Сред специалностите доминира бизнесът във всичките му разновидности, следван от икономика и международни отношения. Някои от дипломите са с печата на доста престижни университети, а впечатление прави, че всяка втора специалност носи етикета "международен" - международен бизнес, международни отношения. Завърнали се от Кеймбридж и Оксфорд обаче няма. Сред по-любопитните специалности, получени в Англия през 2013 г, е диплома по разузнаване.

По-различно стоят нещата с младите хора, които се завръщат от Германия. Оттам основно си връщаме инженери. Има обаче и хора със специалности като история на изкуството и педагогика, както и чиста математика. Славата на руските университети като даващи добра инженерна подготовка очевидно също не е потънала в миналото. Много често дипломите с руски печат, които се признават у нас, са по доста засукани и тесни специалности в инженерната област, като например топлотехника, строителство, хидрогеология, нефт и газ. Сред куриозите е призната диплома от Московското висше командно училище на граничните войски на КГБ на СССР. От Русия се завръщат и младежи с дипломи по счетоводство и управление на персонала, музиканти и диригенти. Украйна също се оказва търсено място за висше образование от българите - дори и в областта на авиацията. С дипломи от подобен университет са си дошли двама българи. Имаме и доста хора, които узаконяват дипломи от бившите съветски републики - Грузия, Узбекистан и най-вече Беларус. Въпреки че Франция е едно от местата, където изпращаме много студенти, оттам за миналата година признаване на тапията са поискали едва 7 души. Повечето са с дипломи по право, икономика и банково дело.

От Гърция пък признаване на документите си искат предимно педагози и логопеди. От САЩ, който е сред търсените държави за висше образование, също има десетина завърнали се млади хора за миналата година, предимно с хуманитарни специалности, политология, икономика. Единични дипломи са признати и от Дания, Италия, Испания и Белгия. Най-далечните места, откъдето са си дошли висшисти у нас, са Китай, Канада и Австралия.

Любопитното е, че имаме сънародници, които са избрали да учат чужди езици, но не непременно в страната, където този език се говори. Сред признатите дипломи има такава по португалски език от Русия и по арабистика от Германия.

Румъния бълва икономисти

На четвърто място по признаване на дипломите у нас е Румъния, чието висше образование не се рекламира у нас особено много и по принцип не се смята за престижно. Букурещкият университет "Спиру Харет" обаче само през миналата година е дал дипломи на двайсетина млади наши икономисти, които са се завърнали тук. Тапиите са основно по мениджмънт или счетоводство и контрол, въпреки че в университета има и други факултети. Според запознати заминаващите да учат там кандидатстват през фондация, която стимулира млади хора с румънски елементи в произхода да учат там. Тя им отпуска стипендии, а според осведомени всъщност част от парите се дават от правителството на Румъния. Най-често заминаващите са от крайдунавски градове. "Спиру Харет" е най-големият частен университет в Румъния, таксите в него тръгват от 400 евро. Той има и факултети в Крайова и Брашов. Преди време у нас се развихри скандал около разкриването на негов филиал във Видин без разрешение. Младежите ни обаче са завършили напълно легитимното учебно заведение, тапиите им са проверени, обясниха от НАЦИД. Единствената различна специалност, с която българин се е върнал от румънски вуз, е режисура.

Чужденците искат шофьорски книжки

В списъка на признатите дипломи не липсват и чужденци. Някои от тях търсят легализация на тапиите си, за да могат да получат българска шофьорска книжка. През последната година например сме признали дипломи на четирима англичани. Трима са строителни инженери, а четвъртият разчита да се пласира на родния трудов пазар със специалността ирландска литература. Музикантка от Русия с две специалности - орган и пиано, също е поискала да узакони тапията си на бг почва. Австриец със специалност журналистика е получил признаване на документите си. Има и екскурзовод от Египет, който явно е предпочел да си осигури възможност за практика и тук.

Търсят първо в големите компании

Младите хора, които се връщат, най-често имат родители със собствен бизнес, твърдят консултанти за образование в чужбина. Обикновено с контактите си, създадени навън, те разширяват фирмите на семейството си. Другият вариант са хора, които търсят работа в международни компании, които имат клонове тук. Обикновено само те са способни да им дадат заплатите, които завършилите в чужбина очакват. Според консултанти много малко бг фирми са способни да предложат надница, която да удовлетворява завършилите навън. Някои от бг работодателите дори не са наясно с особеностите на чуждите университети и образователни степени. MBA например, която е една от най-престижните и скъпи магистратури, за много от фирмите ни е непозната.

Правят карта на професиите

Не стигат лекари, инженери и асансьорни техници, съобщи Клисарова

Карта по региони с най-търсените и най-предлаганите професии ще бъде създадена скоро. Това стана ясно от думите на образователния министър Анелия Клисарова след първото за 2014 г. заседание на кабинета вчера. Министерският съвет прие Национална стратегия за учене през целия живот 2014-2020 г. Документът е разработен в отговор на две предизвикателства - тежката икономическа криза и безработицата и недостига в предприятията на хора с нужната квалификация. "Необходимо е образованието да отговаря на потребностите на бизнеса и на икономиката", подчерта министърът.

Очаква се картата, която ще бъде изготвена заедно със Стопанската камара, да бъде готова в края на февруари. Клисарова изтъкна, че сега сред специалистите с висше образование се забелязва недостиг на лекари и инженери. При среднистите не достигат асансьорни техници, заварчици и стругари. Тя цитира и данни на НСИ, според които през 2012 г. само 1,5% от населението у нас на възраст между 25 и 64 години е участвало в т. нар. формално и неформално образование и е използвало възможността за учене през целия живот. За сравнение в развити европейски страни този процент варира между 10% до 18%. "Чрез тази стратегия ще успеем да намалим негативните резултати и ще постигнем по-качествена и ефективна национална система за образование и обучение не само на учениците, а и на възрастните хора", каза още министърът. Финансирането на изпълнението на стратегията ще се осъществява със средства на държавния бюджет, на европейските фондове и програмата на Европейския съюз "Еразъм+", както и чрез дарения, спонсорство и други източници.

Изчезнаха фабриките за чужди тапии

В последните години изчезнаха т. нар. "фабрики за дипломи", които директно продаваха тапии на хора, желаещи да се сдобият с висше образование, каза Ваня Грашкина, изпълнителен директор на НАЦИД. Вероятно българите са започнали по-добре да се ориентират в това кой университет е легитимен и по-трудно се лъжат да си купят тапия менте.
За миналата година е имало едва три дипломи от вузове, които не са признати в собствените си страни - по един в Испания, Италия и Швейцария. През 2012 година такива са били 12 дипломи - по два броя от Германия, Франция, Великобритания, Гърция, Швейцария, САЩ. Най-често това са частни институции, които обучават, но не са част от системата за висше образование в тези държави и не дават такова. Все още се срещат и хора, които се опитват да заверят документи от руски и украински университети, открили нелегитимни структури у нас. Те обаче са предимно от минали години. Все още не се знае дали, след като просветните министри Даниел Вълчев и Сергей Игнатов ги дадоха на прокуратурата, някой от тях не е възкръснал под ново име, казаха от НАЦИД.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички