Брюксел дава 26 млн. за БГ отличници

Брюксел дава 26 млн. за БГ отличници | StandartNews.com

Педагози, инженери и медици с предимство за европарите

Ходят със стипендиите на езикови ваканции

Държавата сменя философията при отпускането на европейски стипендии, които досега се раздаваха на практика на студенти от всички висши училища. Ако досега в челните редици на стипендиантите бяха млади хора от университети по изкуствата, през следващите две години парите ще бъдат насочени само в области, в които държавата иска да развива икономиката си или се очертава дефицит на кадри.
Сумата, която ще дойде по новата Оперативна програма "Наука и образование" за интелигентен растеж",

ще бъде по-малка от раздадената досега

Проектът предвижда за две години да бъдат отпуснати 26 млн. лева при раздадени досега за три години над 80 млн. След като дори и досега само отличници успяваха да се класират за тези пари, по всяка вероятност същото ще важи и при следващите стипендии, въпреки че изискваният успех е над 4,00. Ако младите хора успеят да се класират едновременно за стипендия за успех и специална стипендия /т. нар. награди/, те ще могат да получат общо 1600 лева за година. Проучване на МОН показва, че най-често младежите използват тези пари, за да платят таксите си за следващата учебна година. Това са посочили 1137 младежи от общо 4000 интервюирани студенти.

Над 700 си купуват с парите учебници и помагала, но значителна част инвестират в образованието си, като отиват да карат езикови курсове в чужбина, каза директорът на дирекция "Висше образование" в МОН доц. Мария Фъртунова. Тя посочи, че кандидатстването за стипендиите е успяло да формира у младите хора и проектна култура.
До момента в челната десетка на вузовете с най-високи стипендии са били предимно университети, свързани с изкуство, сигурност, както и Софийският университет, Американският в Благоевград и Медицинският в Плевен. Във всички тях

средният успех на кандидатите е бил над 5,70

Промяната на философията при отпускането на тези пари ще ги насочи не само към често споменаваните инженери и педагози, а и към медицина, включително ветеринарна, както и към агрономи, животновъди, специалисти по редки езици, които ще влязат в списъка на защитените професии. Голям е проблемът с машинните инженери, за които по принцип икономиката има глад. Ректори разказват, че причината за отлива там е, че младите хора продължават да си представят машинния инженер стереотипно като омацан в грес човек, застанал зад машината, въпреки че и в тази сфера компютрите са навлезли отдавна. Кандидат-студентите обаче избягват да вписват тази професия в списъка на желанията си.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай