Понеделник,

Българска литература и в X клас

От: Администратор -
Българска литература и в X клас
A
A
A

Образователната реформа трябва да започне догодина, но вече възникнаха редица спорове по учебните планове и програми. МОН започва обиколка, в която ще разясни на преподавателите новостите в програмите и ще обсъди онова, което предлагат те.

Виртуални разходки в музеите и повече уроци на открито, предвиждат новите програми

"Родната реч" в началния курс, "Чичовци" и "До Чикаго и назад" извън учебника

Виртуални разходки в музея и много повече уроци извън класната стая. Това са част от промените, заложени в новата учебната програма по история и цивилизация. Вчера просветното министерство представи във Враца промените, заложени в новите учебни програми. На 22 февруари те ще бъдат представени и в София, като тогава изтича срокът за обществено обсъждане, до който могат да бъдат давани мнения за тях. До петък в МОН не бе постъпила писмено нито една идея за корекции в програмите, въпреки че те събудиха остра обществена полемика в медии и социални мрежи.

От образователното министерство обясниха, че учениците биха приели далеч по-добре открит урок за Второто българско царство на крепостта Царевец във Велико Търново, отколкото урок в класната стая. При новото разпределение на часовете преподавателите ще разполагат с време за обобщение и затвърждаване на знанията, а по-изостаналите ученици ще имат възможност да наваксат. По повечето дисциплини децата ще могат да правят и проекти, като част от оценката им ще идва именно от разработката на проектите. Новият зам.-министър на образованието Диян Стаматов бе категоричен, че не трябва да се прави крачка назад и реформата в образованието трябва да започне.

Доминиращо между пети и десети клас е съдържанието по национална история, посочиха експертите. До този момент процентното съдържание на уроците по българска история спрямо световната беше 46.92. С новите учебни програми увеличението е от десет процента и вече ще бъде 56.28 в полза на българската история. В 7 и 10 клас учебното съдържание ще се фокусира предимно върху национални теми. 60% от часовете ще бъдат за нов материал, а останалите 40 ще се разпределят по усмотрение на учителите. Ако децата са напреднали, могат да правят проекти. Ако имат проблеми с ученето, ще преговарят изучавания материал.

Българска литература пък вече ще се изучава повече от четири години, разясниха експертите. Тя е застъпена изцяло в програмите за VII, X, XI и XII клас, бе съобщено също по време на срещата. Освен това с отделни текстове родните автори ще се учат и в останалите класове. Досега родната литература не се е изучавала с такъв силен акцент, посочиха от МОН. Въвеждането й специално в десети клас е заради миниматурата, която се провежда веднага след него. За първи път в програмата е разписано ясно разпределение между часовете за литература и часовете по български език. Обособени са часове и за развиване на комуникационните способности по няколко часа седмично, като учениците ще се учат да говорят публично и да защитават позицията си.

В дискусията бяха обсъдени и творбите, включени в програмите за шести клас, които породиха обществени спорове. От МОН посочиха, че "История славянобългарска" ще се учи в първия гимназиален етап по литература, както и по история и цивилизация на два пъти - в основното училище и първия гимназиален етап. "Родната реч" на Иван Вазов ще се преподава в началните класове. От програмата обаче все пак отсъстват Каравелов, фейлетоните на Алеко с изключение на "Разни хора, разни идеали", "До Чикаго и назад". Съвременната ни литература в прогимназията пък присъства с едно произведение - "Художник", на Веселин Ханчев. По-сериозно тя ще се учи едва в десети клас.

Скриват Европа от
шестокласниците

Децата, които сега са в шести клас, може и да пропуснат да учат за континента Европа, ако сегашните проекти за програми бъдат спазени. Причината е, че за тях новият училищен закон ще влезе в сила, когато станат осмокласници. По старите програми те би трябвало да учат за Европа в осми клас. Тъй като обаче ще учат по новите, осми клас вече включва изучаването на обща физическа география, а континентът Европа е в програмата за седми клас. Подобна драма имаше и по история, където от програмите на шестокласниците щеше да отпадне Средновековието. От МОН увериха, че търсят решение на проблема, така че децата да нямат загубен материал при завършването на училище. Възможно е това да стане с въвеждането на допълнителни знания в осми клас, които да наваксат пропуснатото. Учениците обаче няма да бъдат натоварени допълнително, уточниха от МОН. Съгласно програмата по география в пети клас се започва с Африка. За България се учи на два пъти - веднъж в седми клас като част от Европа, и втори път по-подробно - в десети клас, който завършва с изпит.

Стаматов:
Системата е слязла
на най-ниското ниво

"Приех поста по една-единствена причина - в момента образователната ни система се намира може би на най-ниското ниво от много, много години назад. Сега е времето, в което да се направят крачки за много добра реформа". Това заяви новият заместник-министър на образованието Диян Стаматов пред БНТ. Той разпространи във Фейсбук и писмо до бившите си ученици, в което се обръща към тях с думите "Гордея се, че бях ваш директор".

Забраняват мобилните
телефони в клас

Децата винаги ще са с една крачка напред с технологиите, но забраната за телефоните трябва да важи за всички училища. Това заяви заместник-министърът на образованието Диян Стаматов на срещата във Враца.

В училището, където преподаваше той, мобилните телефони се оставят с изключен звук далеч от учениците още преди началото на часа. Този въпрос обаче всяко училище решава индивидуално. В някои от гимназиите смартфоните се ползват като част от учебния процес, като учениците биват карани да търсят информация чрез тях. В 51 СОУ по този начин те се използват например при изучаването на чужди езици. Преди време някои директори опитаха да забранят въобще носенето на смартфони в училище, тъй като учениците стоят във Фейсбук и чатят по време на час. Забраната обаче не може да проработи.

Над 5000 заминаха в
чужбина

Едва ли ще се върнат, ако не променим образованието, каза Диян Стаматов

5491 са заминалите за чужбина ученици. Общо над 696 000 са записаните в училище деца. "Заминалите едва ли ще се върнат, ако всички ние от българската образователна система не я променим", заяви заместник-министърът на образованието Диян Стаматов. Статистиката на МОН обаче може да обхване само случаите, в които родителите на децата подават информация, че заминават, и училището ги отписва съвсем легално. Има и ситуации, в които семействата отиват на гурбет за няколко месеца и водят децата със себе си, като не ги отписват, защото връщането им обратно в училище е много трудно. В повечето ситуации им се налага да повторят класа, защото са пропуснали материал. Дори ако са посещавали училище там, те трябва да представят документи за хорариума по отделните учебни предмети, за да им бъдат признати те. Повечето родители обаче не се сещат да поискат такъв документ при завръщането си у нас.

Една неотдавнашна статистика на Сметната палата показа, че все още най-голям процент от отпадащите ученици го правят поради бедност. Цифрите на палатата сочат, че за последните седем години училище са напуснали 66 240 деца, защото са бедни. Други над 34 000 са заминали за чужбина. Данни на фондация "Риск монитор" пък показват, че всяко четвърто дете между 5 и 11 клас има поне един родител на гурбет и расте отглеждано по Фейсбук и скайп. Това са общо около 115 000 ученици, като според статистиката на фондацията около 40 на сто от тях са "клиенти" на детските педагогически стаи.

Според програмите в шести клас:

Химнът на Европа
в учебника по музика

Три химна ще трябва да знаят в шести клас българските ученици, съгласно проектите на новите учебни програми. 12-годишните трябва да могат да изпълняват освен родния химн и този на Кирил и Методий, които се изучаваха и досега, също така и химна на Европа.

Шестокласниците ще трябва също да са в състояние да разпознават изразните средства в различни музикални творби и да могат да коментират тяхната роля. Според проектите те са в състояние да разпознават и различните инструментални състави. Програмата въвежда като изучавани понятия рок група, биг бенд, дуо, трио и квартет. Сред новите термини са също триола, синкоп и рондо. В частта на програмата, свързана със съвременна българска музика, от децата се изисква да могат да изброят поне четирима представители на популярната българска музика и да ги свържат с техни произведения, както и да коментират мястото на музиката в предавания на електронните медии.

Проектите на програми по музика в осми клас включват доста теория, като учениците трябва да могат да си служат с понятия като прозодия, хармония, диатоника, синкретизъм. Те трябва да са в състояние да разпознаят пет изучавани творби по характерни откъси от тях. Осми клас е времето, когато се учи за възникването на музиката и музикалните инструменти, както и за нейната периодизация. 15-годишните ще учат и за музиката на рицарите и странстващите музиканти, както и за светска и църковна музика. В същия клас се изучават също музиката на Ренесанса и Барока. България е включена тук с музиката на възраждането, като учениците трябва да могат да посочват композитори на 19. век. Не са посочени обаче типичните възрожденски произведения, които се учат.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички