Георги Райчевски припомня в "Грандкафене Кристал" "възродителния процес": "По онова време директор на пловдивския Профсъюзен дом на културата беше Георги Роков, млад и общителен човек. В котелното отделение работеше едно циганче - трябваше да си смени името, иначе го уволняват... Цяла седмица директорът с неудобство напомняше на своя подчинен, че "се налага да избира"... С широка усмивка, протягайки отдалече ръка за здрависване, циганчето още на входа се опита да зарадва шефа си: "Честито, другарю директор!" "За какво?" "Вече се записах в паспортното..." "Браво! Какво име си избра?" Отговорът звучеше почти зашеметяващо: "Георги Роков." Но четивото е за пловдивския интелектуален живот в последните десетилетия на ХХ век и в центъра е Клубът на културните дейци (изд. "Хермес").
Райчевски не е съгласен, че това е живот на бохема, защото в клуба се е пиело с всичко съпътстващо, но там са се водели професионални обсъждания, даже редакторска работа. Той съживява хората на перото, на музиката, на четката и сцената... Златю Бояджиев обаче предпочитал Млечния бар. Прекарвал там сутрините с фотоапарат и с колеги. Така се и споминал - на път за Млечния. На постоянното му място поставили негов портрет... Колоритните епизоди стоят и анекдотично, и носталгично. Украинският поет Платон Воронко си поръчал голяма водка, поднесли му я и той изненадан и разочарован се вдъхновил: "Ах, как жалко, ах, как жалко, что болшая тоже "малка"!"
