През 13-ти век продължителността на живота в Англия, както и в повечето европейски страни, е изключително ниска. Войни, епидемии, липса на качествена медицина, лоша хигиена и лошо хранене означават, че дори богатите земевладелци рядко живеят след 31 години. “Късметлиите”, които достигат 40 години, са считани за старци. Тази информация е открита в документите на монасите от Кентърбърийското абатство, датиращи от 15-ти век.
Рицарите тамплиери обаче ясно се открояват. Много от тях живеят до 60 или повече години и дори тогава често умират не от болести, а в битки. Как се случва така, че членовете на Ордена на тамплиерите да се радват на такова дълголетие за разлика от по-голямата част от европейското население? Мнозина виждат почти мистични причини за това, но има обяснение и то е доста просто.
Обет за бедност
Рицарите тамплиери съществуват близо 200 години, достигайки своя връх в края на 13 век, когато редиците им наброяват приблизително 15 000. Противно на общоприетото схващане, тамплиерите водят пестелив живот, изцяло посветен на служенето на Бог. Те дават обети за бедност, целомъдрие и послушание. Въпреки колосалното богатство на ордена, рицарите избягват ексцесии и спазват строг набор от правила, регулиращи ежедневието им, включително диетата.
Исторически източници сочат, че много рицари доживяват до дълбока старост. Например, последният велик магистър, Жак дьо Моле, е екзекутиран през 1314 г. на 70-годишна възраст, а неговият спътник, Джефри дьо Шарни, на 63-годишна възраст. Други дълголетни рицари са Тибо Годен, Юг дьо Пайен и Арман дьо Перигор, които се сражават в армията чак до 60-те си години. Техните съвременници приписват това на “божествен дар”, но днешните изследователи са склонни да вярват, че режимът и диетата играят ключова роля.
В началото на 12 век френският теолог Бернар от Клерво разработва набор от правила за ордена, известен като “Правилото на рицарите тамплиери”. Този документ, завършен до 1129 г., регулира всички аспекти от живота на рицарите, включително диетата им. Въпреки че прецепториите (клонове на ордена) в различните страни може да имат различни менюта, основните принципи на храненето остават непроменени.
Накратко, те имат няколко златни правила, които удължават живота им и им дават сила да размахват мечовете си.
Постулати за хранене
Рицарите се хранят при строга дисциплина: храненията се провеждат в мълчание, а остатъците се раздават на бедните. Ако някой се нуждае от сол или друга подправка, е длъжен да я поиска с жест или шепот, демонстрирайки смирение. Тамплиерите се хранят на обща маса и след това благодарят на Бог.
Мъжете от ордена спазват балансирана диета, съчетавайки църковните ограничения с нуждите на воина: Три пъти седмично рицарите ядат месо (обикновено говеждо, птиче, бекон и по-рядко свинско). На неделните вечери високопоставените офицери могат да получат печено месо. Диетата е доста питателна: след хранене рицарите оставят храна за бедните.
Три дни в седмицата (понеделник, сряда, събота) - строга диета, състояща се от зеленчуци, мляко, яйца, хляб и овесена каша. Към ястията се добавят подправки (кимион, канела) и плодове (смокини, нарове, маслини), внесени от Изтока.
Един ден в седмицата (петък) е пост. Млечните продукти, яйцата и месото са изключени. Рибата, заедно със зеленчуците и плодовете, става основната диета. Болните и отслабени рицари могат да получават допълнителни храни за възстановяване.
Освен това, тамплиерите пият вино, но в строго ограничени количества. Към напитката добавят мед, канела и анасон. Вместо класическо вино членовете на ордена предпочитат палмово, което съдържа допълнително коноп и алое вера. Някои ордени дори пият бира. Често във водата се прибавят и цитрусови плодове, които не само я дезинфекцират в известна степен, но и я обогатяват с витамин С и ликпен, които предпазват от множество заболявания и са особено важни за добрия метаболизъм.
Хигиена и медицина
Освен диетата, здравето на рицарите се повлиява положително от тяхната чистота. За разлика от повечето европейци, тамплиерите си мият ръцете преди хранене и избягват да карат хора, занимаващи се с физически труд, да приготвят храна. Тези мерки вероятно са заимствани от арабски лекари, които притежават задълбочени познания за хигиената.
Освен това орденът има достъп до източната медицина, включително хирургически техники, недостъпни за много европейски лекари. Това позволява на тамплиерите да се възстановяват по-бързо от рани и да избягват инфекции.
Орденът на тамплиерите е не само военна, но и силно организирана социална структура. Всъщност, начинът им на живот до голяма степен напомня на съвременните медицински препоръки: умерена консумация на месо, много зеленчуци, ограничен алкохол, редовна физическа активност и добра хигиена. И никаква магия!
"Труд"
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
