Няма пазар за родната продукция извън страната
Гръм на черешово топче даде началото на традиционния фестивал "Златна праскова". Проявата се проведе за 13-и път в сливенското село Гавраилово в края на миналата седмица. Производителите на праскови обаче посрещнаха празника загрижени за продукцията си.
Четири пъти са намалели насажденията с праскови в Сливенско през последните 25 години. Но въпреки намаленото производство в складовете на пазара за плодове и зеленчуци край Сливен има 300 тона праскови, които не могат да се реализират, каза Коста Петров, председател на сдружение "Българска праскова". А причината за това е, че родните плодове бяха изместени от праскови от Испания и Гърция и вече няма пазар за тях извън страната.
"В момента в нашия район се отглеждат около 15 000 декара праскови", заяви за "Стандарт" директорът на областната земеделска служба в Сливен Тодор Братанов. В края на 1989 г. в Сливенско са се грижели за над 60 000 декара праскови. "Заради прасковите през 80-те години държавата хвърли много пари и изгради напоителната система "Средна Тунджа", чийто капацитет за напояване беше 960 000 декара. На практика с нея напоявахме цялото поле", заяви пред "Стандарт" бившият областен управител на Сливен Марин Кавръков.
Прасковата е плод, който има нужда от много вода. Затова тя вирее именно по поречието на Тунджа. Чрез каналите на напоителната система "Средна Тунджа" обаче прасковени градини бяха изградени и навътре в областта. На практика огромната част от добива на вкусния плод преди промените се реализираше в чужбина. Няма жител на Сливен, който някога е учил в града под Сините камъни и който не е бил на бригада за праскови. Обикновено момчетата беряха плода или бяха товарачи в специални хладилни тирове. Средно 4 души товареха един тир на ден. Момичетата пък сортираха прасковите в щайги, полагайки ги в специални хартиени опаковки. Хладилните тирове тръгваха за ГДР, Чехия и Русия. От бригадите за праскови мнозина получиха и първите си трудови възнаграждения.
Една 20-дневна бригада завършваше със заплата за ученика от порядъка на 100 до 130 лева, което си беше цяло състояние за онези години. Специално за преработката на праскови в село Гавраилово беше изградена фабрика за производство на компоти от белени праскови в кутии. Технологията на фабриката бе внос от американския щат Калифорния, който произвежда 60% от прасковите в Америка. Долината по Тунджа край Сливен пък произвеждаше 60% от прасковите в България, което накара мнозина да я наричат българската Калифорния. През 80-те години всяко село по Тунджа произвеждаше над 2000 тона праскови.
Днес напоителната система "Средна Тунджа" се използва само на 8% от своя капацитет. Самото производство е паднало 4 пъти и заради неговата разпокъсаност. Големият проблем обаче е липсата на пазари. За пробив в центъра на Европа никой не мечтае. До миналата година производителите все пак успяваха да стигнат до руския пазар. Днес и това е химера, защото испанските производители се оказаха по-предприемчиви, а и там субсидиите от Европа са в пъти по-големи, отколкото у нас.
Испански плодове изместиха нашите
Коста Петров, председател на сдружение "Българска праскова"
Нашите сортове праскови не са променяни от десетилетия. В това отношение изоставаме с много години от Европа и най-вече от Испания, чиито праскови днес заливат Русия и централната част на континента. Един от нашите сортове "Ред хевън" е от Втората световна война. Другият сорт "Голд хевън" е от 60-те години, няма как да сме конкурентоспособни по този начин. От 1981 г. в България не е обновявана сортовата листа за праскови. Това са реалностите и трябва да ги признаем. Искаме да изнасяме, но хората ни питат: извинявайте, вие топлата вода сега ли я откривате. За да въведем нови сортове, трябва да се платят лицензи. За разлика от други селскостопански култури, нов сорт праскова изисква няколко години. В Западна Европа пазарът отдавна е регулиран, а логистиката е на много високо ниво. Досега изнасяхме основно за Русия, където имаме стари връзки и ни знаят. Тази година обаче Испания има огромна реколта от праскови, които изпревариха всички останали и по време. Така испанската праскова, която бе пусната на много ниска цена, пробива в Русия и Полша. Нашата продукция остана ненужна. Испанците развалиха пазара на гърците, които от своя страна заляха България и Румъния. Те обаче имат големи субсидии, 10 пъти по-големи от нашите. Така българският производител остана възможно най-ощетен и без пазар извън страната. В момента само на няколко километра от тук, в складовете на пазара за плодове и зеленчуци край Сливен, има 300 тона праскови, които няма кой да ги изкупи. Аз бях при министъра два дни. Той не може да се намеси, защото това са частни икономически отношения. Колегите обаче са прави, че производството при нас се субсидира минимално. Преди две години получихме 80 лева на декар, а тази година - по 5,80 лв. на декар. Така земеделие не се прави. В Гърция субсидията е 150 евро на декар. Освен това те имат много нови сортове праскови и опит в Европа.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
