В ранната утрин на 1 януари 45 г. пр.н.е. Рим се събужда в нова епоха. Не защото легионите са спечелили битка, нито защото Сенатът е издал декрет. А защото самото време е било пренаписано. В този ден влиза в сила Юлианският календар — реформа, която променя не само римската държавност, но и хода на световната история.
Календарът, който се разпада
До времето на Цезар римският календар е в хаос. Той е лунно-слънчев, с месеци, които се удължават или скъсяват според политическата воля на магистратите. Годината изостава от сезоните с цели три месеца — зимата настъпва през есента, а пролетните празници се падат посред зима.
Според Britannica, към 40-те години пр.н.е. римският граждански календар е „три месеца напред“ спрямо реалното слънчево време. Държавата буквално живее в различни сезони от природата.
Юлий Цезар, човек на реда и реформите, разбира, че империята не може да управлява света, ако не може да управлява собственото си време.
Созигенес - астрономът, който подреди годината
Цезар се обръща към най-големите умове на епохата. От Александрия пристига астрономът Созигенес — учен, който познава египетския слънчев календар, един от най-точните в древността.
По негов съвет Цезар приема годината да бъде 365 дни и една четвърт — 365,25 дни. Това означава, че на всеки четири години трябва да има един допълнителен ден. Така се ражда високосната година — идея, която и днес използваме.
Според Wikipedia, Юлианският календар е предложен от Цезар през 46 г. пр.н.е. и влиза в сила през 45 г. пр.н.е., като въвежда „година от 365 дни с допълнителен ден на всеки четири години“.
Годината, която започва отначало
С реформата Цезар определя 1 януари за начало на годината. Това не е случайна дата. На този ден встъпват в длъжност римските консули — най-висшите магистрати на републиката.
Новата година вече не е просто празник, а символ на държавния ред. Рим започва да диша в ритъма на слънцето, а не на политическите интриги.
45 г. пр.н.е. — най-дългата година в историята
За да се изравни старият календар с новия, Цезар удължава предходната година до почти 445 дни — т.нар. „година на объркването“. Това е най-дългата година, която човечеството някога е преживявало.
Но след този хаос настъпва ред. Юлианският календар започва да тече гладко, точно и предвидимо.
Календарът, който управлява света 16 века
Юлианският календар остава в сила в Европа повече от 1600 години. Той определя празници, жътви, данъци, религиозни ритуали, политически цикли.
Едва през 1582 г. папа Григорий XIII въвежда Григорианския календар, за да коригира малка неточност в изчислението на слънчевата година. Но дори и днес Юлианският календар продължава да живее — в православните църкви, в традициите, в празниците.
Наследството на Цезар
Юлий Цезар е запомнен като пълководец, диктатор, реформатор. Но една от най-дълбоките му следи е тази, която не се вижда — календарът, който подреди времето.
На 1 януари 45 г. пр.н.е. Рим не просто започва нова година. Започва ново измерване на света.
И ние, две хилядолетия по-късно, все още живеем в ритъма на неговата реформа
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
