Какви чудеса се случват в духовните съкровищници на България? С кои манастирите си се гордеем най-много и искаме светът да научи за тях? Това ще кажем всички ние в кампанията "Чудесата на България". Тази година акцент в нея и в националното гласуване ще са манастирите. Страната ни има близо 200 свети обители, 80 от които действащи. "Стандарт" започва да ви разказва техните истории в най-новата си рубрика "Духовните чудеса"
Цяла стена икони са подаръци от хора, изцелени от водата на аязмото
Народна песен се носи из манастирския двор. Слънцето жарко напича калдаръма. Някъде в делечината се чува песен на щурец, а чешмата изпълва въздуха с благозвучието на течаща студена вода. Влизаме в един от най-старите манастири на Балканите, а и в Европа. Смята се, че е основан от самия Св. Атанасий Велики. Знам от опит, че за да усетиш наистина мястото - трябва да се отдадеш на спокойствието, на тишината. И когато останеш сам със себе си, тогава ще осъзнаеш и разбереш духовността му, а може би себе си. Не веднъж се е случвало да се замисля за нещата от живота, когато съм в манастир. Ала пребиваването, макар и само за няколко часа в "Св. Атанасий", ми даде много повече материал за размисъл.
Манастирът "Свети Атанасий" се намира съвсем близо до село Златна ливада, Чирпанско. Единственото, което показва, че в околността има духовен живот и света обител, е малка табела, на която пише: „За манастир „Св. Атанасий". И нищо повече. Отивайки натам си мислех, че става въпрос за съвсем неугледно и изоставено място, съсипано от времето. И, повярвайте ми, когато стигнах, не можех да да повярвам на очите си колко подреден и чист е най-старият манастир у нас! И колко непознато всъщност е това уникално духовно Чудо.
В манастира ни посреща протяжна родопска песен, нехарактерна за тракийския край. Бавно, тежко и тъжно пееше една от поклонничките. А те – три жени, седнали под вековен явор, говорят и пеят, пеят и си говорят, за нещата от живота, а може би и за живота в нещата. За Бога, светиите, манастира, как наново бил съграден животът там.
Навярно ще си помислите, че сме завързали разговор и съм им задал много въпроси, а те са ми разкрили неподозирани и непознати неща и факти. Не, този път обуздах журналистическото си любопитство и се оставих на песента. Стара, протяжна, тъжна родопска песен.
Отецът, който живее в манастира и е игумен на светата обител, не беше там. Посрещна ни Дора Радева, която е била дълги години кмет на село Златна ливада. След като се поклонихме в храма, седнахме на една от пейките под навеса на манастирската църква. А тя разказа легендата за това как Св. Атанасий дошъл, пренощувал и решил да създаде обител, за да може и тук да има монашески живот – така необходим и насъщен за желаещите да се спасят.
„Св. Атанасий минал оттук, когато пътувал за големия църковен събор в Сердика. Ходел покрай реката до манастира, казва се Старата река. Видял един заспал овчар и го събудил. Казал му: „Събери дружина, махнете този голям камък, на който спиш, и ще рукне лековита вода. Направете тук манастир". Дора ни разказва, че вече са намерени доказателства не само за минаването на св. Атанасий Велики, а и даже за негово пребиваване по нашите земи. И то не за ден-два, а за година и половина. След разказа за преданието, което свързва мястото с един от най-големите светии на православието, Дора ни развежда из манастира. Първо отиваме до аязмото, в което тече лековитата вода, открита от св. Атанасий. „Тя и днес лекува", убедена е бившата кметица. Помолих я да ми разкаже поне едно чудо, което се е случило в манастира. „Ами чудеса си стават. Например един мъж от Кърджали доведе детенцето си на инвалидна количка и детето проходи за първи път в манастира", казва тя, а очите й се насълзяват. Може би от умиление или пък от почуда пред чудото. Казва, че има много излекувани хора от лековитата вода, която помагала най-много при болни очи. Ако влезете в манастирския храм, ще видите от едната страна, че стената е отрупана с икони. Питам я защо има толкова икони на това място. „Тези икони са подарени от хора, които са получили благодатната помощ на св. Атанасий. Случило им се е чудо и хората подаряват".
Патриархът на Александрия подарил икона
Подарък е и една малка икона на св. Атанасий Велики. Само че тя не е от случаен човек, а от патриарха на Александрия - Петрос VII, който година преди да почине – през 2003 г., подарява икона на Св. Атанасий. И до днес тя стои в храма. Забранено е да я снимаме, затова пък, ако ви се отвори път до Златна ливада, може лично да я видите и дори докоснете, защото тя си стои съвсем до иконостаса. Александрийският патриарх посещава манстира "Св. Атанасий" край Златна ливада, защото един от първите епископи на Александрийската църква е именно този светец. Още ранната църква почита Атанасий като „Велик" заради значимия му принос в богословието. Считан е за Баща на православието и за приносител на древното монашество от Египет на европейския континент. Британският историк сър Джулиан Хъксли, който е един от големите авторитети в съвременната историческа наука, подчертава изрично тази заслуга на св. Атанасий за развитието на европейската християнска цивилизация в своите трудове още преди около тридесет години.
Днес, след последните научни проучвания разбираме, че светецът по всяка вероятност лично е основал древната обител в далечната 344 г. Тогава Александрийският патриарх посещава днешните български земи във връзка с Вселенския събор в Сердика (343-344) и както четем в житието му, отсяда по пътя близо до Берое (днешна Стара Загора). Там основава манастир. Това дело не е случайно – св. Атанасий е един от големите радетели за чистотата на православната вяра и най-вече за нейния постулат за Светата троица, в борбата срещу актуалната по онова време ерес на арианите, която отрича божествената равнопоставеност на Иисус Христос. Нему църквата дължи и разгромяването на тази ерес и създаването на Никео-Цариградския символ на вярата, създаден през 325 г.
Според изследователите, мястото, където е основан манастирът, не е избрано само защото е близо до стратегическия тогава път Константинопол – Сердика. То се намира в подножието на важна крепост, чийто останки се виждат и до днес над самия манастир, а също така и до тракийски нимфлей. Него явно светецът „преобръща" от езическо в християнско водно светиище – практика, типична за онази епоха на преход към новата християнска вяра. Явно основателите на такива обители, благодарение на дарбата си, са умеели да откриват и освещават места, които днес наричаме и чудотворни.
Местните легенди за лековитата вода на манастирския кладенец, свързани с основаването и покровителството му от светеца, многовековният континуитет на оздравителното поклонничество, видян и в атрибути, и в практики, познати от Късната античност, също дават основание, наред с данните от житието и на някои първоначални археологически индикации, да се предполага основаването му в далечната 344 г.
Интересно е да се спомене, че манастирът е един от най-старите в цяла Европа. След него са построени един манастир в Шотландия и два в днешна Франция.
Има постница като в Рилската обител
Дора ни повежда извън манастира. „Сега мястото е затворено, защото в момента се укрепва, ама аз ще ви заведа, за да снимате". Оказва се, че над манастира има древна постница. Според преданието, всеки, който е постел, минавал през нея и така постът му се е признавал за валиден. Иначе постницата представлява скала с дупка, през която може да се мине. Трябва да ви предупредя да сте внимателни, защото ако много си надигате главата, ще получите като мен синина и цицина. Мястото е отрупано с икони и предразполага да поседнете пред скалата. Минахме и ние. И въпреки че не сме постили, се надявам св. Атанасий да се е помолил и за нас.
Слизаме бавно по стъпалата и се отправяме към една от манастирските ливади, на която преди месец е имало сватба по древен тракийски обичай. „Напоследък са доста модерни", казва Дора и ни сочи древната римска крепост, от която е останало съвсем малка част. „Св. Никола се казва", пояснява тя. Иначе за постницата се смята, че в нея е преспивал самият св. Атанасий Велики. Такива постници са част от духовния и архитектурен ансамбъл обикновено на най-значимите манастирски обители, каквато например у нас е постницата на св. Йоан Рилски в Рилския манастир.
Сестра Евдокия кръстила всички деца
В манастира почти целия си живот е изживяла сестра Евдокия, която от 16-годишна възраст е монахиня. Тя става и кръстница на всички деца от село Златна ливада, та даже и от Чирпан. Гробът на монахинята се намира в непосредствена близост до манастирския храм - там, където всъщност монахинята Евдокия е отдала целия си живот. Живот, който мнозина ще помислят, че е отишъл напразно. А това не е така. Защото от такъв живот остава много повече, отколкото от другия. Сега в манастира освен игумена архимандрит Борис, има една монахиня, която е близо на 90 г. Казва се Макрина, вече е трудно подвижна и не може да излезе, за да си поговорим с нея. Интересен разговор иначе би се развързал.
Облекли Левски като булка, за да го скрият
Преди да си тръгнем, Дора ни показва стаята, в която за кратко е пребивавал йеродякон Игнатий – Левски. Според преданието, укрили Апостола от турците, като го облекли с булчински дрехи, а съратниците му се престорили на сватбари. И така го спасили.
И макар че стояхме само няколко часа в манастира, любовта, която той породи в сърцето ми, ще остане за дълго. Манастир с такава благодатна сила, основан от велик светец, просъществувал над 1700 години, няма как да не остане в душата на всеки, който го е посетил.
Тръгвайки си, отново минаваме по калдаръма, а там... Там продължава да се носи тъжната родопска песен. Сякаш никога не е спирала. Песен и за свобода, и за любов, и за вяра. Песен за човек, отдал себе си за вярата, песен за човек, освободил стотици хиляди, давайки им вярата в Иисус Христос.
Кабинетът дал 25 000 лв. за укрепване и ремонт
Наскоро правителството на Бойко Борисов отпусна близо 25 000 лв., с които подпомага укрепването на едно от манастирските крила, а една част от манастира да бъде възстановена. Дора казва, че Бойко Борисов е идвал два пъти в манастира и даже се хвали, че му сипвала лично тя кафето. Интересна история ни разказа от първото посещение на премиера в древната обител. „Ами той дойде, седнаха с отеца и аз тръгнах да правя кафе", казва Дора. Тогава Бойко сам пожела да си сипе и захар, и мед, казал, че много му харесали.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
