Мистичният селянин, който стигна до двореца
Това е историята на селянина, който влезе в двореца, на мъжа, който спаси престолонаследника, на фанатика, който разклати руската империя. Григорий Ефимович Распутин се ражда през 1869 г. в сибирското село Покровское – място, където мистиката и православието се преплитат в суровия ритъм на тайгата. Още млад започва да се слави като странстващ странник – религиозен лечител, пророк, човек с необяснима харизма. Не е монах, не е свещеник, но е нещо по-опасно за официалната църква: самопровъзгласил се мистик, който привлича последователи.
В началото на XX век Распутин пристига в Санкт Петербург – столицата на империята, където аристокрацията е обсебена от спиритизъм, окултизъм и чудотворци. Там той бързо намира път към салоните на висшето общество. Слуховете за неговите „лечебни сили“ и хипнотичен поглед го превръщат в сензация.
Човекът, който спаси престолонаследника
Съдбата на Распутин се променя, когато е представен на императрица Александра Фьодоровна. Наследникът на трона, малкият Алексей, страда от хемофилия – болест, която може да го убие от най-малката рана. Лекарите са безсилни. А Распутин, по свидетелства на очевидци, успява да спре кръвоизливите му няколко пъти.
Как го прави? Историците спорят. Някои твърдят, че е използвал хипноза. Други – че е успокоявал майката, а тя – детето. Трети – че е забранявал на лекарите да дават аспирин, който влошава кръвосъсирването. Каквато и да е истината, за императрицата той става спасител. А за Николай II – човек, когото не може да пренебрегне.
Така Распутин се превръща в най-влиятелната неофициална фигура в империята. Той няма титла, няма пост, но думата му тежи повече от тази на министрите.
Влиянието, което разяжда трона
Присъствието на Распутин в двореца предизвиква ярост сред аристокрацията. Обвиняват го, че се меси в назначения, че диктува решения, че влияе на императрицата. В обществото се разпространяват слухове за разврат, оргии, пиянство, политически интриги. Част от тях са преувеличени, други – напълно измислени. Но ефектът е разрушителен.
По време на Първата световна война, когато Николай II поема командването на армията, Александра остава в столицата – и разчита на Распутин. Това превръща мистиката в символ на разпада на империята. За много руснаци той е „злото око“, което държи царското семейство в плен.
Заговорът, който трябва да спаси Русия
В края на 1916 г. група аристократи решават, че единственият начин да спасят монархията е да убият Распутин. Сред тях са княз Феликс Юсупов, великият княз Дмитрий Павлович и депутатът Владимир Пуришкевич. Планът им е прост: да го примамят в двореца на Юсупов, да го отровят и да сложат край на влиянието му.
На 30 декември (17 декември стар стил) 1916 г. Распутин е поканен в двореца. Според разказите на Юсупов, му сервират сладкиши и вино, натъпкани с цианид. Но нищо не се случва. Распутин яде, пие, пее и се моли. Заговорниците изпадат в паника.
Юсупов взема пистолет и стреля. Распутин пада. Но след минути се надига и се опитва да избяга. Пуришкевич го застрелва отново. Тялото е увито, отнесено до река Нева и хвърлено под леда.
Когато е намерено, според някои свидетелства в дробовете му има вода – знак, че е бил жив, когато е паднал в реката. Това превръща смъртта му в легенда: човек, който не може да бъде убит.
Смъртта, която не спаси империята
Убийците вярват, че са спасили Русия. Но само месеци по-късно избухва Февруарската революция, Николай II абдикира, а империята се разпада. Распутин вече е мъртъв, но митът му продължава да живее – като символ на разложението на последната Романова династия.
Историците и до днес спорят кой е бил истинският Распутин: мистик, лечител, измамник, политически играч или просто човек, попаднал в центъра на една умираща империя. Но едно е сигурно – малцина в историята са оказвали толкова силно влияние без титла, без армия и без власт. И още по-малко са умирали толкова драматично.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
