Тежко заболяване поваля 43-годишен перничанин, нужни са му още 5000 лв. за нова става
Цветан Петров е на 43 години. Живее в Перник и като много от своите съграждани, дълго време е работил в металургичната фирма „Стомана". И така, докато идва болестта. Животът на Цветан се срива след като заболяването бавно и мъчително го превръща в инвалид.
Заради болестта си той губи трайно възможността да работи. Диагнозата му е некроза на бедрените кости. Придвижва се само с патереци. Износените стави трябва да бъдат заменени с изкуствени, за да може мъжът да се върне към нормален живот.
Както често се случва, и при Цветан бедата не идва сама. Прави постъпки да бъде освидетелстван от ТЕЛК. Това обаче се забавя дълго време. От ТЕЛК-а се оправдават, че заради прекомерна натовареност не са отговорили на молбата му в законните три месеца, а чак след две години. Като причина за късното освидетелстване в експертизата на ТЕЛК за трайно намалената му работоспособност е записано: „поради натовареност на комисията".
Когато все пак това се случило, той не бил предупреден, че може да направи постъпки да поиска инвалидна пенсия със задна дата и не го направил.
През всичкото това време Цветан се бори и с неистови болки, и с недоимък, защото на практика остава без доходи - не само за прехрана на семейството си, но и за обезболяващи лекарства, които в неговия случай биха облекчили състоянието му.
"Спя по 2-3 часа на денонощие, защото болките са нетърпими", споделя младият мъж. "Мога да лежа само по гръб, но и така не успявам да опъна краката си. Боли и от едната, и от другата страна", доверява Цветан. И споделя, че не може да си позволи никакви медикаменти. "По цяла нощ не спи, много ми е мъчно за него", казва и дъщеричката му Нанси, която е на 11 години.
Сега инвалидната му пенсия е 177 лева. Получава и още 80 лева за придружител и това е целият му доход.
За да му се помогне да се върне към нормалния си живот и да сбъдне най-голямото си желание - да се грижи за дъщеричката си, трябва да си направи две операции за присаждане на изкуствени стави. Интервенциите струват 10 000 лева и не се поемат от Здравната каса. Но Цветан не разполага със средствата.
Решава да се обърне към кабелната телевизия в Перник и така се свързва с репортерката Маринела Асенова. Репортажът за тежката съдба на Цветан става популярен във Фейсбук.
Младежи, които администрират фейсбук групата „Снимай Перник, нека всички видят", решават да се опитат да помогнат. Първоначално правят пет кутии за дарения и търсят търговци, в чиито магазини и заведения да ги сложат. Идеята на ентусиастите е да съберат необходимите за операциите средства с дарения на дребно. Разчитат в касичките да се пускат поне по левче. Първоначално откликват собственици на книжарници и малки магазини. През първия етап на кампанията - около Великден, се събират едва около 500 лева. Сумата не е голяма, но пък дава надежда, че ще се съберат пари за операциите на Цветан.
Адвокат Милена Враблянска прави опит да се компенсират пропуснатите от Цветан суми от неполучаваната две години инвалидна пенсия.
Най-активно опитват да са полезни на страдащия мъж компютърният специалист Ивайло Велинов и журналистът Кристиян Иванов. Постепенно увеличават броя на кутиите. При всяко отваряне в присъствието на адвокат се правят протоколи и всичко се отчита публично. С дарения са привлечени да се включат и живеещи в Канада българи.
Във Фейсбук разиграват аукцион на различни предмети в полза на Цветан. Перничанката Росица Любомирова, която живее и работи в Гърция, при ваканция в родния си град донася колекция изрисувани от нея пъстри камъчета, които успява да продаде през социалната мрежа и средствата отиват в една от касичките на Цветан. На виртуалния търг се разиграват шарени черги, стари носии и различни етнографски предмети.
Продължават и призивите към търговци да вземат кутии и мрежата нараства до повече от 20 магазина и кафенета, вече и извън Перник. До есента сумата става около 5 хиляди – достатъчни за първата операция.
Тя е направена на 25 октомври в столична болница. Лекуващият лекар на Цветан - д-р Пламен Драмов, също е перничанин и след успешната операция обявява, че пръв ще дари средства за втората операция на Цветан. Той продължава да ходи с патерици, но от лявата страна силните болки вече са изчезнали.
"Никога няма да мога да се отблагодаря на хората, които ми помогнаха да се почуствам отново човек", споделя Цветан след операцията. "Благодарен съм на момичетата от село Дивотино, на жената от квартал „Мошино", те си знаят кои са", изброява той. И с усмивка през сълзи допълва, че отново има надежда и вярва в доброто.
Цветан не иска много. Желанието му е само да си стъпи на краката и да може да работи нещо - така, че да има допълнителен доход, за да помага на Нанси. Иска да е като другите хора.
Набирането на средства за втората операция на Цветан продължава. В каузата се включва и столичният Wrong bar, където е поставена дарителска кутия. Всеки, който разполага с подходящо място, където да се постави такава кутия, може да потърси организаторите чрез Фейсбук.
А дарителската сметка е: Цветан Петров: IBAN BG10UBBS80021044946740
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
