София. Докато украинските протестиращи в лагера им в Киев искат по-тесни връзки с Европа, Борис Рангелов, един от протестиращите студенти в България, получава отрезвяващо съобщение от столицата на страната му, друга бивша комунистическа държава, която, за разлика от Украйна, се присъедини преди година към Европейския съюз: Промяната отнема дълго време.
Така започва поредният коментар на вестник New York Times за ситуацията в България.
Изданието прави паралел между протеста в Украйна, на която дори не е обещано членство в ЕС, и България, където демонстрациите продължават месеци наред "в страна, която непрекъснато е на дъното на ЕС по бедност и най-корумпираната след Гърция", а гражданите й масово продължават да напускат за по-богатите краища на съюза.
"Протестиращите в България откриха колко трудно може да бъде да предизвикаш промяна, дори в страна, която от 6 години е член на ЕС. (...) Безкрайната политическа блокада тук засилва дълбокото разочарование сред обезсърчените българи, които се надяваха еврочленството да означава път към една по-просперираща, балансираща и прозрачна система. Тя им донесе и по-реалистично усещане какво може да им донесе членството в ЕС.
Ситуацията изтъква и своеобразно безсилие на европейския блок да упражни влиянието си върху България за промяна, независимо от острите критики от Брюксел и дипломати и замразяването на част от помощта."
Меглена Кунева казва пред изданието, че никога не е мислила, че страната й ще е в толкова лошо състояние. "Смятах, че ще сме напреднали, и ще се движим по-добре и по-бързо."
В статията се казва, че никой в България не мисли, че членството в ЕС не е донесло ползи или че е било грешка и според Кунева "без членство в ЕС България днес щеше да е по-зле и от Украйна."
Но тя допълва, че за голяма част от политическата класа на страната еврочелнството е било "само за еврофондовете и как може да се краде от тях" и никога за европейски ценности и върховенство на закона.
"Срамувам се и съм разочарована", казва още Кунева и обяснява, че служители на ЕС са се опитвали да помогнат със съвети и помощ,, "но те не могат да дойдат тук и да управляват", за да прочистят от корупцията, "която трови всичко".
"България се залута по пътя в това, което мнозина, особено от средната класа и студенти, смятат за блато от връзкарство и корупция. Правителствата идват и си отиват, но нищо не се променя, твърдят те. Обещанието на членството в ЕС остава неизпълнено."
Николай Стайков от noresharski.com казва, че е имало "много нереалистични очаквания, но вече не чакаме европейска магическа пръчица да промени всичко." Той се съмнява, че след толкова фалстарта в България тя реално ще се присъедини към Европа. "Оптимистът в мен казва, че проблемът е в политиците. Песимистът - че проблемът е много по-дълбок", допълва Стайков.
Изданието описва как правителството на Бойко Борисов е паднало сред обвинения за незаконно подслушване на опоненти и дори на собствени привърженици и как надеждите, че кабинетът на Пламен Орешарски ще промени нещо в спецслужбите, са били попарени само месец след идването му на власт с назначаването на Делян Пеевски за ръководител на Агенцията за национална сигурност.
Описаният като "32-годишен медиен магнат с кратка биография и разяждаща репутация" Пеевски "се превърна в отровен символ на оплетените и близки връзки между българските бизнес кланове и държавния апарат, особено неговите органи за сигурност."
Кунева казва, че Орешарски е "само "димна завеса" и не може да говори от свое име".
Статията завършва така: "Високопоставен западен дипломат, пожелал анонимност, казва, че българите имат слабост към конспиративни теории, но "е шокиращо, че често те изглежда се оказват истина".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
