Понеделник,

Кубрат Пулев като Капитан Петко войвода в Жеравна

От: Администратор -
Кубрат Пулев като Капитан Петко войвода в Жеравна
A
A
A

Днес под забитите в небето борове на местността Добромерица край Жеравна са се събрали над 10 000 души. Нито един от тях не е доведен тук насила. Нито пък някой го е карал да се облече в тези пъстри сукмани и потури, с каквито са се хващали на хорото бабите и дядовците ни преди 150 години. За да се получи цялата тази ентусиазирана картинка, трябва да има някой по-специален. Може да не е съвсем луд, но това помага. Непременно обаче трябва да вярва в чудеса. Което горе долу е същото.

В Жеравна днес такъв човек има. На пръв поглед той изглежда съвсем нормално. Приятно лице, добродушен вид, тежи 114 килограма, на 46 години, два пъти разведен с една дъщеря. Женен е и трети път, казва, че вече до гроб. В последното му бракосъчетание обаче има нещо не много в ред. Направо латино драма. Булката се казва "Ансамбъл Българе", на който освен това съпругът е и баща.

Но да се върнем към лудостта на този човек. Тя е нелечима. И безкрайна. Кризите следват една след друга. Никой не знае накъде ще избие следващата. Знае се обаче, че ще я има.

Лудостта Жеравна се отключи преди девет години. Малко преди това, на втората си сватба, Христо задължи всичките гости да се облекат в народни носии. И за да продължи да ги вижда в този тоалет, измисли Фестивала на фолклорните носии. Защо в Жеравна е ясно. На жълтите павета не става. Звездите не са толкова ниско и толкова големи. За първото издание се събраха осемстотин души. Провал, бихме казали, ако го измерим с днешния аршин.
Така стават чудесата. Трябва един луд и 10-15 хиляди да го последват.

- Г- н Димитров, днес тук в Жеравна на деветото издание на Фестивала на фолклорната носия има над 10 000 души. Очаквали ли сте в началото, че това ще се случи? Да ви припомня, че първата година дори ви обвиниха в печалбарство.
- Фестивалът е бил на символичен плюс само на четвъртата и седмата година. Това е мащабно събитие, непрекъснато се прави нещо ново, което изисква средства. Дори и нещичко да спечелим, то отива в касата на ансамбъл "Българе", а това е институция, която трябва да се финансира по някакъв начин. Иначе никога не съм очаквал това, което се случва днес. Толкова много хора - за мен това е пълна изненада. Самата концепция и идея в случая стана случайно. Без да искаме я направихме много успешна.
- Обещахте и подарихте на холивудската легенда Бен Крос шопска носия, подобна на тази, която е нарисувал Мърквичка в картината си "Ръченица". Тервел Пулев е предпочел одеждите на Хаджи Димитър, а брат му Кубрат ще се радва на костюм, подобен на този, който носи Васил Михайлов във филма "Капитан Петко войвода." Как тези толкова популярни хора приеха идеята да се облекат по този начин и поканата да дойдат в Жеравна?
- С радост. Кубрат дори поиска да му направи някакво такова облекло, с което да излиза на ринга. Между другото, на олимпиадата един от нашите борци имаше на червеното си трико едри красиви шевици. Тази мода започва да влиза и при спортистите. Оказа се, че в българската шевица има вписани много интересни кодове. Дори чух, че един руски учен в момента се опитва да ги разгадае. Написал книга, в която разказва уникални неща, които ние не знаем.
- Ваша е идеята на националните празници на страната да се обличаме във фолклорни носии. Надявате ли се, че тя може да се осъществи?
- Да. И това вече се случва. Само в София още не сме го направили, защото на Трети март повечето политици и депутати ги няма. Те са някъде на почивка.
- А допускате ли някой парламентарист да отиде на работа в Народното събрание с носия?
- Това ще стане в най-близко време. Имаме хора, поне от две партии, които ще се облекат по този начин на някое празнично заседание.
- Премиерата на последния ви спектакъл "Осмото чудо" премина с огромен успех. След София гостувахте в Бургас и Карлово. Какво чухте да се говори за постановката ви?
- Чух да ми казват, че това е най-добрият ми спектакъл до този момент. Очаквах го, но го потвърдиха и публиката, и ансамбълът. Другото, което много ме впечатли е, че всички, които са гледали премиерата, казват, че вечерта не са могли да спят. Това, разбира се, се отнася и за мен. След толкова емоции! И каква всеобща гордост, че сме българи. Моят кум, Антон Костадинов, например ми каза: През живота си съм плакал два пъти: На погребението на майка ми и на премиерата на "Осмото чудо". И други споделиха подобни неща.
- Какво е бъдещето на "Чудото...".
- Спектакълът ще се играе още много, 30-40 години, дори и след смъртта ми. Той ще ме надживее.
- Успявате да привличате в проектите си големи актьори. В първия ви спектакъл участва Георги Черкелов, сега Бен Крос. Как ги убедихте?
- И с Георги Черкелов, и с Бен Крос историята е горе-долу една и съща. Впечатли ги проектът, а не моята личност, някакви финансови облаги или друг интерес. Те са толкова големи, че аз нищо повече не мога да им дам. Когато реших да поканя Георги Черкелов, никой не бе чувал нито за мен, нито за ансамбъл "Българе". Той в момента се създаваше.
- Как стана тогава?
- Събрахме се в репетиционната зала, имаше една бумтяща камина, угасих осветлението, останаха само проблясъците от огъня. Налях по една чаша вино и пуснах на касетофончето вече готовата музика. На фона й започвах да разказвам какъв ще бъде спектакълът "Това е България". Свърших разказа и танцьорите заиграха "Шопската картина". Черкелов седеше до мен. По едно време Зина, жена му, се обърна към него и каза: "Черо, ами ти плачеш." "Ами я се погледни и ти. Цялата си в сълзи."
- Доста емоционален момент...
- Тогава аз се обърнах към него и попитах: "Господин Черкелов, ще направим ли този спектакъл?" Той ме погледна в очите и каза: "Ще го направим, и то много добре." Това бе единственият пазарлък, който някога сме имали. Нищо повече. Познаваше ме само от един час. Дори не ме попита за хонорар.
- Имаше ли претенции г-н Черкелов към текста, който вие бяхте написали?
- Нанесе някои корекции. Същото беше и с Бен Крос. Черкелов изигра с нас над двеста представления. За осем години няма град в България, в който да не е идвал. През това време отказваше всичко. Снима се само в един филм на сина си.
Предварително бяхме заснели ролята му, той продължи да участва от екрана и след смъртта си. Никога не си позволихме да го сменим с друг актьор.
- Новият ви спектакъл "Осмото чудо" има друга звезда - Бен Крос. Защо точно той?
- Аз съм киноман и добре го познавах. Много го харесвах като актьор. Най-много като лошия Малаган от "Първия рицар" с Ричард Гиър. Силен, характерен образ. След един наш спектакъл на "Албена" в операта се запознахме. Започнах да го каня на събирания. Написах сценария, но не ми хареса. Не се справях. Повиках един драматург да ми помогне. И тогава попаднах на една история, която ми даде идеята за главния герой - Джеймс Баучер. Той е ирландец и тогава логично се сетих за Бен Крос, който е негов сънародник по майчина линия. Баучер още приживе е определил мястото, където иска да бъде погребан. Дори си е приготвил парите за това. Бен Крос също иска тук да бъде последният му дом. Питал съм го. Той е обсебен от България.
- И това се оказа достатъчно да го имате за спектакъла си?
- Започнах да му показвам това, което сме правили, изпълнението на Черкелов, който определих като българския Шон Конъри. Изиграхме му всичко. И той бе в нокаут. Цяла седмица говореше за това. Дадох му текста. Пипна съвсем дребни неща, но за всяка дума разсъждаваше 15 минути. Търсеше най-точния синоним на английски.
А на въпроса мислихте ли много, преди да приемете предложението на Христо Димитров, Бен Крос отговори: "Не, прочетох сценария и ми хареса".

Британецът Ян помогнал за първия спектакъл

Христо Димитров остава извън хореографското училище не поради липса на талант, а на ръст. Играе в училищни ансамбли, но за концерти и турнета не влиза в групата. Такива са правилата, които след много години, в своята формация, той ще направи на пух и прах. И винаги ще има един дребосък сред танцьорите си. За да напомня за страданията му.

Когато Господ реши да потупа някой по рамото, нещата му може и да тръгнат. В случая с НФА "Българе" Господът се оказва Ян Андерсон, британски поданик. Лондончанинът, както го наричат в началото, до време е обожател, а после и съпруг на хубавата Елена, Христовата сестра.

Ян е роден в Египет, където тогава е служил баща му, съгражданин на кралицата, всъщност жител на света. Не е ходил само в две страни от земното ни кълбо.

Логично при това положение домакините - семейството на Христо и Елена, да бъдат притеснени, докато посрещат госта в селото си Иваново. Там и тоалетната е на двора. Ян обаче не забелязва тази малка подробност. Той е очарован от всичко и най-вече от свирнята на циганите и танците на селски сбор. Някак между другото тогава Христо споделя мечтата си да направи свой фолклорен спектакъл. Всъщност вече го е за почнал: музиката за двете картини е готова. Тя е погълнала всичките 2000 франка, спестени от Елена. Надеждата е, че като се върне в Люцерн, сестрата ще продължи да праща.
Христо пуска музиката на родопската картина и започва да разказва съдържанието й: Сега турчинът стреля войводата, невестата му плаче, после запява и той я убива. Песента се ниже, разказът - също. И в този момент българинът вижда, че лондончанинът плаче. На другия ден Елена казва: Ян се интересува колко пари ще трябват за спектакъла.

"Не съм мислил, най голямата сума, която можех да си представя, бе 30 000 долара, връща се назад в годините Христо. - Колкото един апартамент. "Ще ги дам в сряда", отсякъл гостът. Помислих, че нещо ме баламосва, смее се днес продуцентът. Този няма чорапи, ходи с протрити дънки, няма кола, апартамент, нищо... От къде ще ги вземе?

Ян не само удържал на думата си, но до премиерата вноската му нараства на 300 000 долара. Дава ги по своя воля, никой не му ги е искал.

По това време, около началото на века, в страната ни всеки ден се пръкват все нови и нови бизнесмени. Те взимат кредити, отварят офиси, купуват скъпи коли, назначават любовниците си за секретарки и... не правят нищо. Докато пачките свършат.
С парите на Ян Христо поръчва ковани мечове, ръчно изработени пафти, носии и започна репетиции. Премиерата на първия спектакъл "Това е България" в зала 1 на НДК продължава четири часа. Дотогава никой не го е виждал сглобен изцяло, затова се проточва толкова много. Публиката обаче остава докрай.

Така започна всичко. Тази година НФА "Българе" ще навърши четиринадесет години. За това време хора, които се запознаха и се обикнаха в трупата, дадоха живот на тринадесет деца. Имаше общо двадесет сватби. Тези дни едно от момичетата се омъжи за музикант от ансамбъл "Тунджа" в Ямбол. Публиката пък се радва на 1700 концерта в 22 държави по света. Ансамбълът печели овации на "Бродуей", в Израел, Русия, Канада и почти цяла Европа. Но голямото пътуване, според създателя, тепърва предстои...

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички