Кръстовден – свещеният ден на Въздвижение на Светия Кръст Господен
На 14 септември православната църква чества Кръстовден – един от най-тачените християнски празници, посветен на Въздвижението на Светия и Животворящ Кръст Господен. Този ден съчетава в себе си дълбока духовна символика, история и живи традиции, съхранени през вековете.
Историята на Кръстовден
Празникът води началото си от IV век, когато по нареждане на византийския император Константин Велики майка му, царица Елена, тръгва за Йерусалим с мисията да открие кръста, на който е разпнат Христос. След дълго търсене тя намира трите кръста – Христовия и двата на разбойниците, разпнати до Него. За да установи кой е истинският, царица Елена докосва болна жена до всеки от тях. При третия кръст жената оздравява – това бил Животворящият Кръст Господен.
На 14 септември 335 г. кръстът е издигнат тържествено над тълпите в Йерусалим от Йерусалимския патриарх Макарий – събитие, дало началото на празника Въздвижение на Светия Кръст Господен.
Небето се отваря
С Кръстовден е свързано едно много любопитно поверие. То гласи, че в нощта на 13 срещу 14 септември небето се отваря и се случват вълшебни неща.
Според поверието Господ слиза на Земята веднъж в годината и това е именно в тази нощ срещу 14 септември.
Вярва се, че небето се отваря и се случват чудеса. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание.
Традиции и обичаи в България
Кръстовден е дълбоко вкоренен в българската народна традиция. Наричан още Гроздоберник, Кръстова гора, или просто Кръстовден, този ден е граничен – бележи прехода от лятото към есента, от зреенето към прибиране на плодовете, от външния труд към подготовката за зимата.
Народни вярвания и практики:
Пост: Според народния календар Кръстовден е строг постен ден, дори и да не се пада в сряда или петък. Хората не ядат мръвка, млечни продукти и яйца, а постят „за здраве“.
Не се работи: Жените не бива да пипат игла, ножица или плетиво, защото се вярва, че това може да докара болести и нещастие в дома. Смята се, че който работи, ще има "бодливо" здраве – неспокойно и болезнено.
Почит към Кръста: В църквите се изнася кръстът за поклонение, често обкичен с босилек и здравец – символи на чистота, изцеление и благословение.
Кръстова гора: В нощта срещу Кръстовден хиляди поклонници се събират на Кръстова гора в Родопите, вярвайки, че там има частица от Христовия кръст и че молитвите им ще бъдат чути. Мястото се смята за чудодейно и лековито.
Гроздобер: В някои краища на България, особено в лозарските райони, на Кръстовден започва гроздоберът. С първия откъснат грозд стопанинът прекръства нивата и благославя за богата реколта.
Кой празнува имен ден на Кръстовден?
На Кръстовден празнуват всички, които носят имена, свързани с кръста и неговата символика:
Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстан, Кръстена
Ставри (гръцки произход, означаващ "кръст")
Понякога и Стефан/Стефка, в зависимост от местната традиция
Забрани на Кръстовден – какво не се прави
Както при много големи християнски празници, и на Кръстовден има забрани, които се спазват строго, особено в селските райони и сред вярващите:
Не се пере, шие, плете или крои дреха – вярва се, че тези действия носят болести, най-вече на ръцете и очите.
Не се яде месо, яйца и млечни продукти – постът е част от почитта към жертвата на Христос.
Не се вършат тежки домакински работи – като копаене, цепене на дърва или полска работа. Това е ден за духовно пречистване.
Не се започва нова работа или начинание – смята се, че няма да е успешно.
Кръстовден – празник на вярата и покаянието
Кръстовден е време за вглеждане навътре, за молитва, благодарност и стремеж към чистота – в мислите, в делата и в душата. Кръстът, символ на страдание, но и на спасение, ни напомня за силата на вярата и за възможността да започнем отначало – с благословията Божия.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
