Швеция отбеляза новото хилядолетие с голяма иновация: 6-часов работен ден. Една мечта, наречена "от 9 до 3". Моделът на 8-часовия труд обаче все още е актуален в света, така че възниква въпросът откъде идва 8-часовият работен ден?
Повечето компании позволяват гъвкавост през определени часове от деня. Представете си – ставане сутрин, разходка с кучето, закуска, ходене на басейн например. Или просто спане до по-дълго, пише businessnovinite.bg.
След това отивате на работа освежени и точно когато мислите, че цялата концентрация е изчезнала, поглеждате часовника – и това е! Можеш да излезеш навън. Не знам дали е световен феномен, но в офисите най-критичен е периодът от 15:00 до 17:00 часа. Но много отдавна - по-точно преди век, осемчасовото работно време е било лукс и идея, която е променила всичко в съзнанието на тогавашния работник.
Годината е 1817 г., а с мижавите си заплати хората работят най-вече колкото им държат краката и си осигуряват основното съществуване – хляб и покрив над главата. Дълго време те работят от изгрев до залез слънце, шест дни в седмицата. Тогава се появява човек, който се осмелява да предложи невероятното: съкратен работен ден от 17 на 10 работни часа, включително двучасова почивка за закуска и обяд.
Войната за работния ден обаче не мина без проблеми. Свикнали с прикрита феодална система, собствениците на фабрики и другите работодатели не се отказват съвсем. Оуен, добавя още искания към списъка си като забрана за работа на деца под 10 години.
През същата година Оуен стартира кампания под следния лозунг: "8 часа работа, 8 часа почивка, 8 часа сън!"
Такава драстична идея, разбира се, среща съпротива, но и съчувствието на мнозина. През 1847 г. мнозинството приема правило, забраняващо на жените и децата да работят повече от 10 часа. Отнема още 40 години на Британския конгрес на профсъюзите да приеме крайната визия за осемчасов труд под натиска на Осемчасовата лига, водена от Томас Ман, друг британец и борец на индустриалната революция, който позволява на визията на Оуен да продължи да живее. Експлоатацията на хора обаче все още е законна и едва през ХХ век тези правила и защитата на работниците са поставени на хартия. Първата стъпка е направена от Ford Motor Company, която не само стандартизира работното време на осем часа, но и удвоява дневните заплати. Производителността и ангажираността на работниците нарастват толкова много, че в рамките на няколко години годишната печалба на компанията също се удвоява. Примерът оживява, а останалото е история. Много компании започват да следват модела на Ford.
Повече от век след първата инициатива на Оуен - по-точно 120 години по-късно - осемчасовият работен ден се стандартизира в западния свят. Работната седмица вече официално е 40 часа, а извънредният труд се заплаща допълнително (или поне така казват). Голяма победа.
Но от този момент измина цял век, а ние все още сме на същия модел на работа, въпреки че технологиите са се развили до степен, в която производството днес и в края на 19 век нямат никаква прилика. Какво ни казва това? Швеция предложи отговор. Сега се нуждаем само от утопист, за да го продължим напред.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
