Той е най-чаканият Добряк по света. Според изчисленията на "Форбс", за да сбъдне желанията от милиардите детски писма, Дядо Коледа трябва да раздаде за една нощ най-малко 461 300 тона играчки. Ако приемем, че всеки здрав елен може да дърпа около 150 килограма, това означава, че на Белобрадия старец са му нужни три милиона от красивите животни. А скоростта на теглената от тях шейна трябва да е свръхзвукова.
Днес няма дете, което да не разпознава Дядо Коледа. Митът за него се ражда през 1821 година, когато Клемент Кларк Мур написва празничната история за деца, наречена "Нощта преди Коледа". В нея Добрият старец се появява с шейната си, теглена от осем северни елена - Блицен, Дашър, Денсър, Комета, Купидон, Донер, Прансер и Виксен, а
елфи пускат подаръци на малчуганите
през комина. Деветият елен - легендарният Рудолф, който осветява пътя на Дядо Коледа с яркочервения си нос, е добавен чак през 1939 г.
Историята на Мур е завладяваща. Преведена е на няколко езика и се разпространява по целия свят. Докато накрая брилянтният политически карикатурист Томас Наст от нюйоркския вестник "Harper's Illustrated weekly" представя през 1863 г. и образа на Дядо Коледа - облечен в костюм от бяла кожа и с широк кожен колан. Именно на Наст дължим представата за веселия старец с бяла брада и леко наднормено тегло.
Но как започва всичко? Идеята за покровител на децата тръгва още от Свети Никола. Светецът бил грък, който се родил около 280 години след Христос и станал епископ на Мира, малък римски град в днешна Турция. Никола не бил нито дебел, нито весел, а бунтовен и страстен защитник на църковната доктрина по време на „голямото преследване“, когато Библиите били изгорени и свещениците били принуждавани да се отрекат от християнството, разказва БГНЕС историческото пътешествие на Добрия старец през вековете, цитирайки испанското издание на “Нешънъл Джиографик".
Никола се противопоставил на тези укази и прекарал години в затвора, преди Константин Велики да провъзгласи християнството за основна религия в своята империя.
Славата на Никола продължила
дълго след смъртта му (на 6 декември, неизвестна година, в средата на ІV век). С него се свързват куп чудеса, заради които християните го почитат днес, независимо от връзката му с Дядо Коледа.
Свети Никола е особено тачен, защото е покровител на множество групи хора - от моряци до цели народи. Но около 1200 г. историкът Гери Боулър, автор на „Дядо Коледа: Биография“, обяснява, че той става известен като покровител на децата и носител на магически дарове с две велики истории в живота си.
В най-известната младият епископ Никола спасява три девойки от живот, посветен на проституцията, когато тайно дава на задлъжнелия им баща три чувала със злато, с които може да плати зестрата им.
„Другата история не е толкова известна, но е изключително популярна през Средновековието“, обяснява Боулър. Никола влязъл в странноприемница, чийто собственик току-що е убил три деца. Епископът не само открил престъплението, но и възкресявал децата. Така станал техен небесен закрилник
В продължение на стотици години - от ок. 1200 до 1500, Свети Никола е безспорният носител на подаръци и звездата на тържествата, които се случват на 6 декември. Строгият светец придобил някои черти на по-ранни европейски божества, като римския бог Сатурн или норвежкия Один, с бяла брада и магически сили, като способността да лети. Той също така се грижел децата да спазват правилата, да се молят и да се държат добре.
Но след протестантската реформация светци като Никола изчезнали от благодатта в голяма част от Северна Европа. В много случаи
задачата да се раздават подаръци
паднала върху Младенеца Исус, а датата била променена от 6 декември на 25 декември.
През Средновековието черти от зловещи германски фигури били приписвани на Никола, който вече не бил представян като светец, а заплашителен помощник като Ру-клаус, Ашенклас и Пелзникел. Тези персонажи очакват добро поведение от децата, иначе ще ги напляскат.
Как обаче Свети Никола отива в Америка, за да стане Дядо Коледа? Причината са холандците. В Холандия децата и семействата не се отказват от Свети Никола като носител на дарове. Те осиновяват Синтерклаас и носят това име със себе си в колониите на Новия свят, където легендите за косматите и ужасяващи германски носители на дарове също са издържали.
Първата Коледа в Америка обаче не приличала на днешните. Този празник бил отхвърлен в Нова Англия, а на други места се превръща в нещо като езическите Сатурналии, които някога имали своето място в календара. „Той се провеждал като вид обществено парти, пълно с алкохол и шум“, казва Боулър.
По-късно, през първите десетилетия на ХІХ век, всичко се променя, благодарение на поредица от поети и писатели, които се стремят да превърнат Коледа в семеен празник, като съживят и реформират Свети Никола.
Книгата на Вашингтон Ървинг от 1809 г. „Knickerbocker’s History of New York“ за пръв път
изобразява пушещ лула Никола
докато лети над покривите на къщи в летящ вагон, раздавайки подаръци на добри момчета и момичета.
През 1821 г. анонимно илюстрирано стихотворение, озаглавено „Приятелят на децата“, отива много по-далеч в оформянето на съвременния Дядо Коледа, свързвайки го с Коледа. „Тук най-накрая имаме облика на Дядо Коледа“, казва Боулър. Този герой носи подаръци на добри момичета и момчета, но той носи и брезова пръчка, според стихотворението, която „насочва ръката на родителите, когато децата им заобикалят пътя на добродетелта“. Само един елен тегли малката шейна на Дядо Коледа, но както шофьорът, така и екипажът претърпяват голямо преобразяване през следващата година.
През 1821 г. Клемент Кларк Мур написва „Посещение от Свети Никола“, известна още като „Нощта преди Коледа“, за шестте си деца, без намерение да се присъедини към зараждащия се феномен Дядо Коледа. Публикувано е анонимно на следващата година и до днес изобразеният в него пълничък, весел Дядо Коледа все още се вози в шейна, теглена от северни елени.
Когато е напълно установен, Северноамериканският Дядо Коледа
претърпява обратна миграция в Европа
замествайки ужасяващите носители на подаръци и приемайки местни имена като „Пер Ноел“ във Франция, „Фадър Кръстмас“ във Великобритания или „Рара Ноел“ в Испания. „Това, което той направи, е да укроти героите от приказките на Грим от късното Средновековие“, казва Боулър.
Дядо Коледа претърпява още една метаморфоза. В Русия Добрякът влиза в конфликт с Йосиф Сталин. Преди Руската революция Дед Мороз е предпочитан като коледен персонаж и има черти на прото-дядо Коледа като холандския Синтерклаас. “Когато се формира Съветският съюз, комунистите премахват празника на Коледа и носителите на подаръци”, казва Боулър.
„Така че през 30-те години на миналия век, когато Сталин има нужда от подкрепа, той позволява на Дед Мороз да изплува отново не като коледен, а като новогодишен подарък“, разказва Боулър. Опитите да се замени Коледа в Русия са неуспешни, както и опитите на СССР да разпространи съветска версия на Дед Мороз, със синьо облекло - за да се избегне объркване с Дядо Коледа в Европа.
„Където и да са отишли след Втората световна война, СССР са се опитвали да заменят местните носители на подаръци, правели са го на места като Полша или България“, обяснява Боулър. “Но местните жители запазват езика си до падането на Съветския съюз през 1989 г. и възстановат собствените си традиции”.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
