Максим Иванов и баща му Стефан направиха историческо първо прекосяване на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите. Те посветиха успешната мисия на кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията #Да За Живот!
Тяхното приключение започна на 14 юни 2020 г. от Портимао, Португалия. Тогава Макс е само на 16 години и 293 дни, което го прави "Най-младият океански гребец в света успешно прекосил океан".
Стефан и Макс прекараха повече от 3 месеца в океана. Малката им лодка била връхлитана от "вълни - перални машини" - така сърфистите в Бразилия наричат вълните, които прииждат от всички страни.
Двамата започнали като абсолютни начинаещи в гребането. Имало болка - но се научили да я преодоляват. И така от Португалия до Барбадос - пътят изглежда като линия на картата, но всяка точка от тази линия, всеки ден е едно ново предизвикателство, ново изпитание за духа и тялото.
След 105 дни и само една спирка, двамата изминаха 4 444 морски мили при променящи се условия. Температури от 9 до 38 градуса, спокойни води и тропически бури. За да се стигне до възклицанието: ,,Земя!!! Виждамe земя!''
Най-трудно било началото.
"Лодката се клати все повече. Не знаеш как ще се завърти, как ще се справиш, дали ще можеш да излезеш изпод нея. След това свикваш, влизаш в зоната на комфорт отново", споделя сега Стефан Иванов пред БНТ.
"На мен ми беше много интересно да разбера какво е това да бъде човек там в тази необятна шир по средата на океана, където няма друг жив човек", допълва Максим.
"Имаше момент, в който ни препоръчваха да се откажем. Нашият навигатор Ралф Тюен, който е прегребал 9 океана, горещо ни препоръчваше да потърсим спасителна лодка и да излезем на сушата, тъй като следваше поредица от много бури, но ние бяхме решили, че в лодката, която бяхме построили, която е като капсула, като космическа капсула, няма как да влезе бурята при нас", казва Стефан.
Максим и Стефан срещнали и пирати. За щастие успели да избегнат близка среща с тях като изключили светлините и гребали на сляпо.
"След много дни лашкане напред-назад, борба с теченията, борба с ветровете, борба с вълните, успяхме малко по-малко да се придвижим до края", казва Стефан.
Дебнели ги и акули - 2 - 3, може би 4 метрови. Кръстили една Виктория - като треньорката си.
"Реално не ни беше страх. Ние живяхме на лодката и знаехме, че няма там как да ни нападнат. Аз много исках да видя косатка отблизо и видях една на около 20 метра от мен и това беше невероятно", казва Максим.
Понякога им се струвало, че гребат по нанадолнище, друг път - нагоре. Усещането било като да носиш партньора си на гръб.
"Това е не само една невероятно интересно приключение, но и изгражда характер. Дава ти безброй уроци за живота, които ще използвам", допълва още Максим.
Най-много се страхували от изолацията. При буря - броили секундите между светкавицата и гръмотевиците, за да изчислят колко далеч са. Плавали през светлина - флуоресцентен планктон, наподобяващ безброй светулки. Светлината за тях каква е - повече хора да говорят за донорството и да кажат "Да, за живот".
"Новото решение, за което смятаме да се борим, е да сформираме група доброволци и да пренапишем закона по модела на най-модерните такива системи в Западна Европа, така че по презумпция всеки българин да бъде потенциален донор, освен ако не регистрира решението си да не бъде такъв", уточнява Стефан.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
