In memoriam: Желев пое към небето с рисунка от внучките

In memoriam: Желев пое към небето с рисунка от внучките | StandartNews.com

Положиха президента до дъщеря му Йорданка в Боянските гробища

Първият демократично избран президент д-р Желю Желев бе изпратен до последния си път от дъщеря си Станка и най-близките му приятели. Още в петък, когато стана известно, че д-р Желев е починал през нощта в съня си, правителството предложи на близките му държавно погребение с военни почести. "Отказахме, искаме да се простим с татко в съвсем тесен семеен кръг", обяви веднага тогава дъщеря му Станка. И съобщи, че ще бъде погребан в понеделник в Боянското гробище - до дъщеря си Йорданка. Да изкажат своята почит вчера дойдоха поетът Недялко Йорданов, актрисата Ивана Джеджева и колегата й Павел Попандов, бизнесменът Иван Евлогиев и още тридесетина близки на починалия държавен глава. На траурната церемония присъства и френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Запознати напомниха, че първият ни президент владееше добър френски и по време на неговия мандат България бе приета за член на франкофонската общност. Всички посолства и много различни организации обаче бяха изпратили траурни венци.

Дъщеря му Станка положи в ковчега картинка, нарисувана от нейните дъщери. На нея са изобразени самите момичета, майка им, баща им, баба Мария и дядо Желю.

Полицаи и служители на НСО охраняваха тъжното събитие, като не допуснаха нежелано присъствие на самата церемония. Президентът Желю Желев бе положен в гроба на дъщеря му Йорданка, която през 1993 г. приключи живота си със самоубийство. Съпругата му Мария, която почина през декември 2013 г., бе погребана в родното си село Грозден.

ПРИЯТЕЛИТЕ

Плаче ми се, че не чу похвала приживе

Недялко Йорданов
поет

След този грандиозен молебен в "Св. Александър Невски" и всичко, което се каза и изписа за Желю Желев по медиите, на мен направо ми се доплака. Доплака ми се, защото всичко това той трябваше да го чуе приживе. А през живота си той получи много повече обиди и оскърбления, отколкото похвални слова. И за това мисля, че дъщеря му Станка, която сега остана самичка, съвсем правилно реши да погребе баща си не на помпозно място, както й бе предложено от управляващите, в Централните софийски гробища, а в Бояна, където лежи по-малката й сестра Йорданка. Нейното самоубийство съвпадна с най-тежкия период от живота на Желев - когато след "Боянските ливади" бе отхвърлен от своите, когато горяха книгата му "Фашизмът" пред сградата на Президентството, където бе издигнат чудовищният лозунг: "Нека умре и другата ти дъщеря!". Така че той наистина преживя страшно много и всички тези хубави думи трябваше да му бъдат казани приживе. Но обикновено е така - ние оценяваме хората едва след смъртта им. Но поне умря като праведник, в съня си.

С Желю се познаваме от 1962 г., запозна ни Радой Ралин. Желев имаше тогава голям конфликт с Тодор Павлов за дисертацията си. Аз после отидох на работа в Бургас. Там научих, че е изгонен от София и живее в селото на съпругата си Мария - Грозден, именно заради "еретическата" си дисертация за Ленин. Така възстановихме връзката си, която продължи до края. След като вече не беше президент, останахме една шепа приятели, но за сметка на това се събирахме много често - и в София, и в Грозден, и другаде. За последен път - на моя рожден ден на 18 януари.

50 г. печелеше съмишленици

Петко Симеонов политик и писател

Как са се появили хората, които се изказват ласкаво за Желев в тези дни, когато се разделяме с него? Да започнем от принудителното му заселване в село Грозден през 1965 г. Тогава при Желев, там в селото, ходеха мнозина, за да го видят, да се запознаят с него, да го подкрепят. Това беше форма на гражданско поклонение. При тези системни контакти той и неговите гости установяваха работен консенсус, изразяващ се в няколко пункта: практиката на тоталитарния комунизъм е неприемлива за разумния човек; признаваше се на Желев ролята на "политически противник на системата"; признаваше се, че той е образован, учен, честен; признаваше се, че той се е простил с илюзиите; посетителят се самопоставяше в ролята на негов симпатизант и Желев приемаше, че той е такъв.

От 1965 г., когато го изселиха, и особено след 1982 г., когато излезе "Фашизмът", до 1988 г., когато беше създаден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, Желев е имал хиляди неофициални срещи. При повечето от тях възникваха описаните по-горе роли. Така че политическите му приятели последователи се оказаха стотици и те бяха с него при учредяването на Клуба и по-късно при създаването на СДС. Не бяха нужни медии, които бяха недостъпни за него, а простото ръкостискане и разговор на четири очи.

Да забравим, че беше президент - не официалните лица, а тези хора бяха важните изпращачи в последния му път.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай