Розите могат да продължат да цъфтят обилно и в най-горещите летни дни, ако се поливат правилно. От значение са часът, техниката и действителната влажност на почвата, а не механичното спазване на график. Най-подходящото време е рано сутрин, а водата трябва да се насочва към основата на храста. Младите и саксийните растения се нуждаят от повече внимание от вече добре вкоренените рози.
Поливайте преди голямата жега
Най-доброто време за поливане на розите е рано сутрин, преди слънцето да достигне най-силната си точка. Така влагата има време да проникне в почвата и да достигне до корените, преди високите температури да ускорят изпарението.
„Най-доброто време за поливане на розите е рано сутрин. Така растението може да поеме влагата, преди слънцето да достигне своя пик“, обяснява експертът по растенията Кейти Съндърлейдж.
Младите рози искат повече вода
Новозасадените храсти все още нямат достатъчно развита коренова система и трябва да се проверяват по-често. Според Съндърлейдж през топлите месеци те обикновено се поливат на всеки два-три дни в зависимост от времето и почвата.
След като розата се вкорени добре, обичайно е достатъчно едно или две дълбоки поливания седмично. При екстремна жега почвата трябва да се проверява ежедневно и при бързо изсъхване може да се наложи по-често поливане. Розите в саксии губят влагата значително по-бързо и през най-горещите дни може да се нуждаят от вода всеки ден.
Няма обаче еднакъв график за всяка градина. Песъчливата почва изсъхва по-бързо, докато тежката глинеста задържа водата и увеличава риска от загниване. Затова честотата трябва да се определя според температурата, валежите, вида на почвата и състоянието на самото растение.
Водата трябва да стига до корените
Водата се насочва към почвата около основата на храста, а не върху листата и цветовете. Робин Дженингс от Heirloom Roses препоръчва поливане в кръг около растението, което насърчава корените да се разпространяват и да изграждат по-силна система.
Поддържането на листата сухи намалява риска от гъбични заболявания като черни петна и брашнеста мана. Подходящи са лейка с дълъг чучур, капков маркуч или система за капково напояване.
По-важно от бързото изливане на голямо количество вода е тя да постъпва бавно и дълбоко. Лекото намокряне само на повърхността кара корените да остават плитки и прави розата по-уязвима при следващата гореща вълна.
Не спирайте при появата на локви
При продължителна суша горният слой на почвата може да стане толкова твърд, че временно да започне да отблъсква водата. Тогава на повърхността се образуват локви, въпреки че в дълбочина почвата остава суха.
В такъв случай налягането трябва да се намали до тънка струя. Другият вариант е водата да се подава на няколко малки порции, като между тях се оставя време почвата да омекне и да започне да попива.
Мулчът заключва влагата
След обилно поливане около храста може да се постави слой от пет-седем сантиметра органичен мулч. Подходящи са борова кора, добре разложен компост или оборски тор.
Мулчът забавя изпарението, ограничава плевелите и предпазва корените от резките промени в температурата. Материалът не трябва да докосва основните стъбла - около тях се оставя свободно пространство, за да се избегне задържането на постоянна влага и гниенето.
Пожълтяването може да означава две противоположни неща
Жълтите и увиснали листа често се приемат като сигурен признак за прекалено поливане. Същите симптоми обаче могат да се появят и при липса на вода или силен топлинен стрес.
Затова не бива веднага да се посяга към лейката или да се спира поливането. Почвата трябва да се провери на около пет сантиметра дълбочина. Ако е суха, розата се нуждае от вода. Ако е мокра и задържа влага продължително, причината може да е лош дренаж или прекалено често поливане.
Краткият дъжд може да заблуди
Летният дъжд невинаги достига до корените. При кратък валеж влагата често остава само върху повърхността и се изпарява бързо след завръщането на слънцето.
Затова градинарите не трябва да разчитат единствено на прогнозата. Най-сигурният ориентир остава ръчната проверка на почвата.
Розите не понасят постоянно подгизнали корени. Ако земята е тежка и глинеста, структурата ѝ трябва да се подобри с органична материя, за да се оттича излишната вода и до корените да достига достатъчно въздух.
