Загадка в Космоса обърка астрономите.
Заснети от камерата NIRCam на Webb, композитните изображения използват инфрачервени филтри за отчитане на дължините на вълните на светлината. За по-голяма яснота на монохромните експозиции са присвоени цветовете червено, зелено и синьо.
Като миниатюрни фотобомбери, космически аномалии, наподобяващи малки, яркочервени точки, се появяват на почти всеки кадър, заснети от най-мощния космически телескоп, създаван някога. Астрономите вече ги наричат малки червени точки, или LRD, но все още няма единодушие относно това какво точно представляват.
Откакто космическият телескоп „Джеймс Уеб“ на НАСА започна да наблюдава Вселената преди четири години, стотици от тези загадъчни обекти се появиха на неговите изображения. Неизвестният им произход ефективно даде начало на научен казус, който стотици изследвания се опитаха да разгадаят.
„Това е първият път в кариерата ми, когато изучавам обект, за който наистина не разбираме защо изглежда така“, каза Джени Грийн, професор по астрофизични науки в Принстънския университет. „Мисля, че е справедливо да ги наречем загадка.“
Едно нещо беше ясно от самото начало — тези странни обекти бяха често срещани.
„При всяко дълбоко насочване с Джеймс Уеб откривахте няколко“, каза Грийн, имайки предвид действието на фокусиране на телескопа върху един и същ участък от небето за продължителен период от време, за да се събере изключително слаба светлина.
Първоначално някои астрономи предположиха, че точките могат да бъдат масивни галактики от ранната вселена или черни дупки, обградени от прах. Тези първоначални предположения обаче по-късно бяха опровергани от по-нататъшни наблюдения, което проправи пътя за няколко нови хипотези, много от които все още включват черни дупки.
„Аз определено мисля, че те се захранват от растящи черни дупки, но има и други, по-екзотични предложения, като например някакъв вид умираща много масивна звезда“, каза Грийн. Като експерт по свръхмасивни черни дупки и еволюцията на галактиките, тя обясни, че според нея черната дупка като основен компонент на LRD отговаря на най-голям брой от наблюденията, направени досега на тези обекти.
Тя добави обаче, че някой би могъл да направи изцяло ново наблюдение, което да опровергае всяко предположение за това какво представляват LRD.
Независимо дали тези любопитни точки в крайна сметка потвърдят по-стари теории, или представляват ново откритие, учените са на път да придобият ново разбиране за Вселената.
Наименованието „малки червени точки“ се появи за първи път в проучване от 2024 г., почти две години след като учените започнаха да изучават обектите. Прякорът беше измислен от Йорит Мати, ръководител на изследователската група по астрофизика на галактиките в Института за наука и технологии в Австрия.
Причината астрономите да забележат LRD едва след пускането в експлоатация на „Уеб“ е, че другите телескопи, работещи по това време, като „Хъбъл“, не са имали достатъчна разделителна способност или не са разполагали с необходимата чувствителност в по-дългите инфрачервени дължини на вълните, отвъд прага на видимата светлина, за да ги видят. Но телескопът Webb, с основното си огледало с ширина 21,6 фута (6,5 метра), разкри обекти, които преди това са били скрити.
Точките изглеждат червени, защото са толкова далеч, а с разширяването на Вселената светлината от изключително отдалечени обекти се разтяга в инфрачервения диапазон, докато пътува към Земята — феномен, който астрономите наричат „червено отместване“.
Но точките са червени и по своята същност, въпреки че точната причина за това е една от най-трудните части на пъзела.
„Основното тълкуване в нашето проучване от 2024 г. беше, че това са растящи черни дупки и че са червени, защото са заобиколени от прахови частици“, каза Мати. „Бих казал, че това беше консенсусът след нашата статия в продължение на поне една или две години, но сега консенсусът всъщност се е променил малко. Все още смятаме, че са растящи черни дупки, но сега смятаме, че не са червени, защото има прах, а защото има водороден газ.“
Голяма част от несигурността около обектите произтича от тяхното разстояние. Въпреки че астрономите са открили около 1000 от тях, Мати отбеляза, че почти всички са невероятно отдалечени.
Миналата година екип от изследователи откри за първи път три LRD, които са много по-близо до Земята, и в момента се провеждат проучвания за тяхното анализиране. Но въз основа на това откритие, каза Мати, местните LRD биха могли да бъдат 100 000 пъти по-редки от тези, открити по-далеч в ранната вселена.
Въпреки това, ако бъдат открити повече местни LRD, те биха могли да разкрият повече от своите тайни, защото е по-лесно да се изучава обект, който е по-близо.
Най-близкото нещо до преброяване на малките червени точки се случи през 2023 г., след като екип от изследователи, воден от Анна де Грааф, стипендиант по програмата „Клей“ в Центъра за астрофизика „Харвард–Смитсониан“, стартира програма, наречена RUBIES, или Red Unknowns: Bright Infrared Extragalactic Survey (Червени неизвестни: проучване на ярки инфрачервени извънгалактически обекти). Програмата отне значителна част от времето на телескопа „Уеб“ — 60 часа — за анализиране на хиляди червени и ярки обекти.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
