Хиляда години преди прочутият Стоунхендж да се превърне в загадъчния каменен символ на праисторическа Европа, хора на територията на днешна Чехия вече следели с изумителна точност движенията на Слънцето и Луната. Археолози разкриха край село Хлеби монументален кръгов комплекс на повече от 6500 години, определян като един от най-древните известни ритуални центрове в Централна Европа. Съоръжението било огромно - около 230 метра в диаметър - и притежавало 12 специално разположени входа, чиято геометрия се оказала свързана с ключови моменти от слънчевия и лунния цикъл.
По-стар от Стоунхендж с цяло хилядолетие
Радиовъглеродното датиране на органичен материал показва, че светилището е построено преди повече от 6500 години. Това го прави с над хиляда години по-старо от монументалната каменна фаза на Стоунхендж. Откритието е още по-впечатляващо, защото подобни кръгови комплекси от тази епоха досега практически не са били известни в този район на Централна Европа.
„Когато започнахме подробно да анализираме разположението на входовете, стана ясно, че то не е случайно“, обяснява ръководителят на изследването Петр Крищуф от Западночешкия университет в Пилзен. Геометрията им образува система, чрез която праисторическите хора можели да наблюдават най-важните моменти от движението на Слънцето и Луната.
Древните хора построили гигантски небесен календар
Археолозите са установили две основни наблюдателни оси. Едната била ориентирана към крайните положения на Луната на хоризонта в рамките на нейния приблизително 18,6-годишен цикъл. Другата свързвала изгрева на Слънцето при лятното слънцестоене със залеза му при зимното слънцестоене.
Това превръща комплекса в нещо много повече от оградено ритуално пространство. На практика той е изпълнявал функцията на огромен календар, чрез който хората са можели да отброяват ключовите моменти от годината много преди появата на писмеността в тази част на Европа.
Паралелът със Стоунхендж е удивителен. Главната ос на британския монумент също е свързана със слънцестоенето. Разликата е, че хората край Хлеби са използвали подобен принцип повече от хилядолетие по-рано.
Но защо им е било нужно всичко това
За първите земеделски общества небето не било просто красива гледка. От него зависело оцеляването. Положението на Слънцето и Луната показвало кога идват сезоните, кога е време за сеитба и кога трябва да започне прибирането на реколтата.
„За праисторическите земеделски общества връзката между изгрева и лятното слънцестоене символизирала началото, а залезът и зимното слънцестоене - края“, обяснява Крищуф пред Popular Mechanics. Именно тези повтарящи се небесни събития вероятно са били обвити и със силно религиозно значение.
С други думи, преди 6500 години хората край днешното чешко село не просто гледали небето. Те го измервали, организирали живота си според него и превърнали движенията на небесните тела в част от своите ритуали.
Ров, по-дълбок от човешки ръст
Комплексът бил ограден от внушителен ров с дълбочина над 2,5 метра. Имало и дървена палисада, а през нея се преминавало през 12 входа, които не били разположени равномерно. Тъкмо тази привидна „неправилност“ се оказала една от най-големите следи към истинското предназначение на светилището.
Още по-загадъчни са находките около входовете. Археолозите са открили черепи и рога на бикове. Според участващия в проучването Ян Турек те може да са украсявали монументалните портали на светилището. Култът към бика е добре познат сред ранните земеделски общества в различни части на праисторическа Европа, където животното е било свързвано със сила и плодородие.
И тогава се появили човешките кости
Но най-мрачната част от историята се крие в самия ров. Там са открити и човешки останки. Те веднага повдигат въпроса дали мястото е било свързано и с погребални церемонии или други ритуали.
Тук обаче археолозите правят важно уточнение. Част от откритите погребения са много по-късни от самото светилище. Предишни проучвания на мястото са разкрили масов гроб от бронзовата епоха, свързан с унетицката култура, в който са намерени останките на приблизително 15-18 души. Изследванията показват, че тези хора са били погребвани там постепенно във времето, а не непременно при едно събитие.
Това прави находката още по-необичайна - мястото е запазило сакрално значение за различни общества в продължение на хилядолетия, макар предназначението му постепенно да се е променяло.
Едно място, хиляди години човешки тайни
Изглежда, че след края на първоначалната ритуална функция комплексът не е изчезнал от човешката памет. През бронзовата епоха районът бил използван за погребения. По-късно, през желязната епоха, старото светилище окончателно загубило първоначалното си значение - ровът бил постепенно запълнен, а върху територията възникнало обикновено селище.
Това е една от големите разлики със Стоунхендж, който многократно е бил преоткриван и натоварван с нови ритуални значения през различни исторически периоди.
Археолозите тепърва ще търсят отговорите
Изследването далеч не е приключило. Учените ще анализират почвата, човешките останки и останалите материали от обекта. Химическите следи в земята могат да покажат какво точно са правили хората там, кои части от комплекса са използвали най-интензивно и как функцията му се е променяла през вековете.
Предстоят и допълнителни изследвания на погребаните хора, които могат да дадат информация за произхода, роднинските връзки, храненето и начина им на живот.
Но още сега находката поставя огромен въпрос пред археологията. Колко всъщност са знаели хората преди 6500 години? Комплексът край Хлеби показва общество, което не само обработва земята, а наблюдава сложни небесни цикли, планира монументална архитектура и превръща астрономията в част от религията и ежедневието си.
Хилядолетие преди Стоунхендж някой вече е гледал към хоризонта, изчислявал е движението на Слънцето и Луната и е построил огромен паметник, за да превърне небето в календар. А под земята около него все още лежат тайни, които учените едва сега започват да разчитат.
