Обездвижена е след катастрофа, нужни са й 15 000 евро за рехабилитация в Словакия
От три години тренира всеки ден, язди и играе баскетбол в инвалидна количка
Очаквах да чуя по телефона уморен и тъжен глас, а Дора ме изненада с ведрината си. Усетих усмивката й даже. Заговорихме, сякаш вчера се бяхме разделили. Започна да разказва без притеснение...
"Случи се на 12 август 2012 г. Автомобилна катастрофа. Връщахме се щастливи от морето с приятеля ми, събрали слънчеви лъчи. А срещнахме смъртта. Останахме живи. Вярвам, че има причина за всичко. Думите, че всичко е преходно, а най-важното е да си човек и да не изневеряваш на себе си, придобиха реални измерения", спомня си младата жена. Оперират я още същия ден в МБАЛ "Бургас" за освобождаване на канала на гръбначния стълб. На по-следващия ден се налага втора интервенция за поставяне на стабилизиращи импланти. "Бдяха денонощно около мен - сестра ми Миглена, приятелят ми Георги, татко, родителите на Георги и приятелят на Меги - Божидар, приятелката ми Нина. Най-добрият ми приятел дойде от Кърджали, за да дари кръв", разказва Дора. "Когато разбрах, че съм обездвижена и не чувствам нищо от гърдите надолу, не се разплаках, сълзите дойдоха по-късно. Разбрах най-трудното, но и най-хубавото. Разбрах, че свободата и любовта са най-голямото ни богатство.
Осъзнах, че приемаме много неща за даденост, като това да ходиш
А всичко е труд и вдъхновение, откровение и смелост. И тогава си цял и способен да се пребориш за себе си и за обичните ти хора".
Дора приема случилото като изпитание за нея и близките й. Казва, че през тези три години приятелите й са й помогнали да не се "загуби" и съветва другите да са мотивирани да работят и да се борят за щастието си. "Аз и приятелите ми се научихме да бъдем по-малко обградени от вещи, а да правим избори, да следвамe целта, без да се оставяме неуспехите да ни обезкуражават", подчертава Дора.
Последните три години за нея минават в ежедневна активна рехабилитация. "Войнишки режим, обръснах си дори косата, съсредоточена в тренировките. Спалнята превърнах в гимнастически салон. А междувременно се сбъдна и детската ми мечта, защото ходя на хипотерапия и яздя прекрасната Вселена", допълва тя.
"Моят Георги е с мен, отдаден, разсмиващ ме, даващ ми сигурност. Научи се да се грижи за мен като за дете, като за пеленаче. И сестра ми Миглена също е до мен. Живеем тримата. Учим се взаимно и така израстваме. Когато в болницата ме приеха да лекуват уроинфекция, за първи път спахме един до друг с Георги, на съединени легла. През цялото време го държах за ръката, почти не мигнах, но бях щастлива", връща лентата назад момичето от Кърджали.
Споделя, че
приятелите й са невероятни, не я съжаляват, а я подкрепят да събаря преградите
и да бъде с тях. Още в болницата идват на "тумби" Направили си даже график. Пристигат с рисунки, балони, цветя и много книги, които да я учат на техники за позитивно мислене.
Дора е юрист по образование, работила е и като журналист. Още докато продължава лечението, приятелите я "поставят" пред различни предизвикателства, провокират я да пише за радиото, с приятелка обсъждат юридически казуси. Рехабилитаторите също й стават приятели. Казва, че доверието е взаимно, защото с вяра и упоритост заедно преодоляват слабостите, които изпитва нейното тяло.
"Но за съжаление в България няма специализиран център за хора с увреждания на гръбначния мозък. Или, както ми каза един превъзходен български специалист, когото срещнах в Павел баня, практикува се "конвейерна" рехабилитация", обяснява Дора.
Тя уточнява, че към момента не се налага друга операция. Провежда активна и ежедневна рехабилитация. Специалистите са й казали, че процесът да проходи отново и да води пълноценен живот ще е дълъг и труден. Дора вече е одобрена за прием в Медицински център "ADELI" в Словакия, който е високоспециализиран, разполага с нови технологии и е с доказани резултати в световната практика, какъвто в България няма. Продължителността на лечението е 4 седмици и са нужни 15 000 евро.
Затова нейни близки и приятели активно събират сумата.
Едно от момчетата - Бижо, вече е продал мотора си и всичките 5500 лв. е предал на Дора
Колегите на сестра й са купили с лични средства вертикализатор от Полша, който използва ежедневно, за да поддържа тялото си в естественото му състояние. Освен за упражнения, това съдейства и за нормалното функциониране на вътрешните органи и системи в тялото.
"Направиха ми клетка на Роше, купиха ми шведска стена. Приятелите ме подкрепят за регулярното санаториално лечение, което провеждам. В болница "Токуда" и СБР "Бургаски минерални бани" ме накараха да се почувствам като у дома", обяснява Дора. Иска да благодари на всички и да им каже, че дължи на тях факта, че живее и не пада духом.
"Знам, че моето възстановяване е дълъг и труден процес и протича по специфичен начин. Но срещам възхитителни хора, които вървят по този път и ме учат, дават ми безценни съвети. Приятел ми даде апарат за електростимулации, пак приятели ми дадоха инвалидни колички, защото тези, които се отпускат чрез "Социално подпомагане", не са съобразени с нуждите на ползвателя", споделя младата жена.
Тя разказва, че човекът, който я насочва към центъра в Словакия, я разплакал, когато го видяла. "Асен е с огромен напредък. След 6 години упорство той има естествени движения в краката, а е с шийна травма.
Чудо, постигнато с волята на духа
което, улисани в ежедневието, дори сме склонни да подценим", подчертава Дора.
Тя ходи на баскетбол за хора с инвалидни колички и емоцията, която получава там, е несравнима. "Ярко осъзнавам, че различността е просто друга гледна точка и част от многообразието на живота, предизвикателство, което трябва да приемем и да ни отвори нови хоризонти", споделя момичето.
"Все още изпитвам болки и имам големи неразположения, но любовта, приятелството, красотата, вдъхновението от работата са по-силни. Хората, които обичаш, са най-голямата сила. Искаш да си с тях, искаш да им дадеш всичко, както те дават на теб. Безусловната любов е животворна. Сестра ми Меги сподели, че когато съм й се усмихнала в болницата, това й е давало сила", казва Дора. Интересите й са много и разнообразни. С помощта на приятели не спира да ходи на театър, литературни срещи, любопитна е към всичко, което се случва в София, където живее от няколко години.
Тодорка Тодорова е от Кърджали, тя е на 36 г., възпитаник на СОУ "П. Р. Славейков" и ПГИ "Алеко Константинов". Завършила е СУ "Св. Климент Охридски" с професионална кариера като юрист и журналист.
Нейни приятели и колеги събират средства за рехабилитация в Словакия.
Открита е дарителска банкова сметка в лева в Райфайзенбанк (България) ЕАД:
IBAN: BG61RZBB91551055868806
BIC: RZBBBGSF
ТИТУЛЯР: ТОДОРКА ВЪЛКОВА ТОДОРОВА
Ето историята на Дора.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
