В ранната утрин на 9 август 1173 година Пиза е още сънена. Морският въздух носи мирис на сол и камък, а на площада "Мираколи" - Площада на чудесата, се събират първите майстори. Камъните са подредени, инструментите блестят, а архитектът Бонано Пизано стои пред чертежите си и гледа към мястото, където трябва да се издигне новата камбанария на катедралата.
Никой не подозира, че този ден ще постави началото на архитектурен "дефект", който вече 8 века и половина ще бъде най-голямото чудо на света. Кулата ще се роди права, но напук на всички строителни правила ще живее наклонена - единствена по рода си на Земята.
Как се взема решението за кулата
Пиза е богат град - морска република, търговска сила, врата към Средиземноморието. Катедралата вече е построена, баптистерият също. Остава камбанарията - символът, който трябва да покаже величието на града.
Решението е взето от Комитета на катедралата, институция, която управлява религиозните и архитектурни проекти на Пиза. Те поръчват кула, която да бъде не просто камбанария, а знак за мощ - висока, изящна, бяла като мраморните кораби, които напускат пристанището.
Архитектът е Бонано Пизано, един от най-уважаваните майстори на епохата. Той проектира кула от бял мрамор, с осем етажа, галерии и арки - вертикална поема в камък.
Строителите не подозират, че създават чудо
Строителите са местни майстори - каменоделци, зидари, дърводелци, хора с груби ръце и точен поглед. Те работят с мрамор от Сан Джулиано, с дърво от тосканските гори, с въжета, които миришат на катран. Но нямат никаква представа, че земята под краката им е коварна.
Защо кулата започва да се накланя
Пиза е построена върху мека, влажна почва - смес от глина, пясък и утайки от старо морско дъно. Когато строителите достигат третия етаж, земята започва да поддава.
Едната страна пропада с няколко сантиметра. Кулата се накланя.
Паника няма - по онова време подобни деформации не са необичайни. Майсторите просто коригират следващите етажи, за да компенсират наклона. Но земята продължава да се движи. И кулата продължава да се накланя.
Строежът е прекъсван няколко пъти - войни, липса на средства, политически конфликти. Тези паузи, колкото и странно да звучи, спасяват кулата.
Почвата получава време да се уплътни, а наклонът да се стабилизира. Така кулата не пада.
Защо не пада - тайните на оцеляването
Кулата оцелява благодарение на три фактора:
Първо - гъвкавата почва. Тя е нестабилна, но и мека. Вместо да се пропука, кулата буквално "плува" върху нея.
Второ - конструкцията. Мраморните блокове са подредени така, че тежестта се разпределя равномерно.
Кулата е тежка, но еластична.
Трето - случайността. Дългите паузи в строежа позволяват на земята да се стабилизира. Ако кулата беше построена бързо, със сигурност щеше да се срути.
Спасителните действия - битката за чудото
През XX век наклонът става опасен - над 5 градуса. Кулата е затворена за посетители. Започва най-голямата инженерна спасителна операция в историята на Италия, а може би и на целия свят.
Инженерите предприемат няколко действия:
Премахват земя от северната страна, за да изправят кулата.
Поставят тежести, които да балансират наклона.
Укрепват основите с титанови пръти.
Стабилизират почвата чрез инжектиране на специални смеси.
През 2001 г. кулата е отворена отново. Наклонът е намален с 45 сантиметра. Кулата е стабилна поне за следващите 300 години, според изчисленията на инженерите.
Чудото, което не трябваше да съществува
Наклонената кула в Пиза е архитектурна грешка, която се превръща в чудо. Тя е символ на човешката упоритост, на случайността, на красотата, която се ражда от несъвършенството.
На 9 август 1173 г. никой не знае, че започва историята на една кула, която ще се наклони, но няма да падне.
Кула, която ще стане по-известна от катедралата, която трябва да обслужва. Кула, която ще се превърне не само в легенда, но и в учебник по строителство, архитектура и геодезия. И, разбира се, в икономически феномен.
Носи 150 милиона евро годишно на града си
Кулата в Пиза не е само архитектурен каприз на историята – тя е машина за чудеса и пари. Всяка година над 5 милиона души се стичат към Площада на чудесата, а повече от 1 милион от тях изкачват всичките 294 стъпала, които водят до върха – общо 294 милиона изкачени стъпала годишно, истинска каменна одисея.
Цената на билета за изкачване е между €39 и €85 при комбинирани турове от Флоренция. Ако приемем, че средната цена на билета е 50 евро, то само от билети кулата носи поне 50 милиона евро годишно на града си, а сувенирите – миниатюрни кули, картички, магнити, тениски, добавят още над 100 милиона евро към местната икономика. Така един архитектурен "дефект", роден на 9 август 1173 г., днес генерира над 150 милиона евро годишно и превръща Пиза в световен магнит за туристи, пътешественици и мечтатели.
