31 март 1889: Мигът, в който Париж се издигна към небето
Вятърът над Марсово поле е остър, но светлината е пролетна. На 31 март 1889 г. Гюстав Айфел изкачва последните стъпала на своята невероятна конструкция - 300 метра желязо, издигнати срещу всички предразсъдъци, подигравки и страхове.
Той развява огромния френски трикольор, а под него се събират инженери, работници, журналисти, политици. Париж вижда за първи път завършената кула - чудото, което ще промени не само силуета на града, но и представата за възможното.
Това не е официалното откриване за посетители. Това е нещо по-важно - раждането на символ.
Как се ражда една невъзможна идея
В началото е конкурсът за Световното изложение през 1889 г.. Франция иска да отбележи стогодишнината от Великата френска революция с нещо грандиозно.
Проектите валят: арки, колони, дворци, куполи. И тогава се появява той - инженерът, който мисли в железни линии и математически ритъм. Гюстав Айфел предлага кула, висока 300 метра, изградена от 18 038 метални елемента, съединени с повече от два милиона нитове.
Париж се разделя на два лагера. Едните виждат чудо. Другите - чудовище.
Вестниците публикуват гневни писма: „Тази фабрична коминна тръба ще обезобрази града“. Знаменити писатели и художници подписват петиции срещу нея.
Но Айфел не отстъпва. Той казва: „Моята кула ще бъде най-високата в света. И ще бъде красива.“
В начало Айфел отхвърлил кулата
Макар кулата да носи името на Густав Айфел, идеята за нейното създаване всъщност принадлежи и на тримата инженери Морис Кьохлин, Емил Нугие и архитектът Стивен Совестр, които първи проектират нейната конструкция.
Те представят идеята си на Айфел през 1884 г., но той първоначално не проявява особен интерес. След като архитектът Стивен Совестр добавя декоративни елементи - арки, платформи и орнаменти, придавайки на конструкцията по-елегантен вид - Айфел вижда в нея потенциал и решава да я представи като проект на своята компания.
Колко струва мечтата
Строежът започва през 1887 г. и продължава две години, два месеца и пет дни. Цената е колосална за времето си - около 7,8 милиона франка.
Айфел финансира голяма част от проекта сам и получава правото да експлоатира кулата за 20 години. Той печели от билети, ресторанти, панорамни площадки.
В първата година приходите надхвърлят всички очаквания. Кулата, която е вход на Световното изложение, се изплаща. И започва да носи печалба.
Дългият път на кулата
Нищо подобно не е било строено дотогава - тя е два пъти по-висока от куполa на базиликата "Свети Петър" в Рим или Голямата пирамида в Гиза.
След закриването на изложението през 1889 г., Айфел осъзнава, че единственият начин да спаси своя монумент е да му намери нови и полезни приложения.
Под негово ръководство кулата се приспособява за метеорологична станция през 1890 г., военна телеграфна станция през 1903 г. и аеродинамична лаборатория през 1909 г.
Айфеловата кула остава най-високата конструкция в света до завършването на сградата "Крайслер" в Ню Йорк през 1929 г.
Гюстав Айфел - човекът, за когото металът е като дантела
Айфел е роден в Дижон, учи инженерство в Париж и още млад се прочува с мостове, виадукти и метални конструкции, които изглеждат като дантела.
Той е човек на точността, но и на въображението. Човек, който вярва, че науката може да бъде красива.
След кулата той се посвещава на аеродинамиката, метеорологията, изследванията на въздушните течения. Неговата лаборатория става основа за модерната авиация.
Митовете и легендите около кулата
Айфеловата кула е магнит за истории. Някои са истина, други - по-скоро литературни украшения.
Говори се, че художникът Ги дьо Мопасан обядвал всеки ден в ресторанта на кулата, защото това било единственото място в Париж, откъдето не се вижда самата кула, която той ненавиждал.
Разказва се, че Хитлер заповядал да бъде разрушена, но френската съпротива саботирала асансьорите, за да не може да се качи.
Има легенда, че Айфел е имал тайна стаичка на върха и това е вярно.
Стаичката на Айфел - малкият музей в небето
На третото ниво на кулата, скрита зад металните греди, се намира личната стая на Гюстав Айфел.
Тя е миниатюрна, уютна, почти интимна. Вътре има бюро, кресла, тапети, старинни прибори, книги.
Айфел я използвал за срещи с учени, писатели, изобретатели. Тук е приемал Томас Едисон. Тук е работил върху експериментите си.
Днес стаичката е музей - застинал миг от XIX век, който гледа към бъдещето.
От Париж към Ню Йорк: пътят към Статуята на свободата
Историята на Айфел не свършва с кулата. Той е човекът, който проектира вътрешната метална конструкция на Статуята на свободата - подарък от Франция за Съединените щати.
Фредерик Бартолди създава външния образ, но именно Айфел измисля как статуята да устои на ветровете, бурите и времето.
Така две от най-разпознаваемите световни икони - едната в Париж, другата в Ню Йорк носят неговия подпис.
Две истории, които променят света. Две истории, които доказват, че инженерството може да бъде съдба.
Когато желязото се превърне в разказ
Айфеловата кула е повече от архитектура. Тя е история за смелост, за въображение, за упорство. История за човек, който вижда красота там, където другите виждат само метал.
На 31 март 1889 г. Париж не просто получава нов силует. Получава нова идентичност.
А светът - нова легенда.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
