В златните страници на българската история има едно име на чужденец, което свети с по-силна родолюбива светлина от това на десетки родни държавници, родени по нашите земи. Става въпрос за великия чешки историк, българист и общественик д-р Константин Иречек. Човекът, който стъпи на родна земя в края на 1879 година, не просто помогла за изграждането на младата ни държава, а се превърна в най-големия българолюбец на своето време, оставяйки ни първия академичен труд по наша история и цитати, които и до днес звучат стряскащо актуално.
Любов от разстояние, увенчана с шедьовър
Роден във Виена в семейство на чешки интелектуалци, Иречек се влюбва в българската кауза и минало много преди изобщо да зърне Стара планина. Още като студент в Прага той започва да събира материали, ровейки се из прашни библиотеки и архиви, за да проучи корените на един почти забравен от Европа народ.
Резултатът от тази луда страст е зашеметяващ. През съдбовната за нас 1876 година – в разгара на Априлското въстание, когато страната ни кърви – младият 22-годишен чех издава своя капитален труд „История на българите“ на чешки и немски език. Това е първата научна книга, която доказва на целия свят, че на Балканите живее древен народ с велика култура и минало, заслужаващ своята свобода.
Народен министър в държавата на абсурдите
Веднага след Освобождението, по покана на професор Марин Дринов, Иречек оставя уредения си живот в Централна Европа и пристига в София. В продължение на пет години той буквално отдава сърцето си на просветното дело у нас. Изкачва се по стълбицата на властта благодарение на ума си, като последователно заема постовете на главен секретар и министър на народното просвещение, а по-късно става и директор на Народоната библиотека.
Иречек пътува неуморно на кон из цяла България, описва античните паметници, отваря училища и полага основите на модерната ни образователна система. Докато родните политици се борят за власт, пари и постове в младия парламент, чужденецът работи денонощно за духовното възкресение на българите, отказвайки да се меси в пикантни интриги или да търси лична слава.
Пророчествата, които ни зашлевяват и днес
Най-голомото наследство на този чуждестранен родолюбец обаче остава неговият личен дневник, публикуван под заглавието „Български дневник“ или „Записки по България“. В него чехът с болезнена честност и неподправен хумор описва капаните на българския характер, с които се сблъсква ежедневно.
Негови са крилатите фрази, които днес всеки цитира при поредната политическа криза: са„България е много хубава страна, но трябва да се прекара един валяк над интелектуалците ѝ.“ „Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните“. „Българите са много странни хора. Никого от своите не обичат, па и чуждите не уважават; ласкаят само този, от когото имат интерес или се боят“.
Константин Иречек напуска България през 1884 г., но остава свързан с нея до края на дните си през 1918 г. Той доказва, че за да бъдеш истински родолюбец, не е задължително да имаш българска кръв, а е нужно да имаш голямо сърце, което да бие в ритъма на българската съдба.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
