Колко овце и потури може да се преброят срещу 300 000 лева? Отговора го знаят единствено във фонда за научни изследвания. Ръководството му е отпуснало солидната сума за проект, който ще изследва брутния вътрешен продукт и стандарта на живот по родните земи от 1500 до 2000 година. "Ще смятат колко потури са ушили дедите ни за султанския аскер и колко овце са остригали", шегуват се учени.
Парите ще бъдат усвоени от екип от Софийския университет начело с декана на Историческия факултет доц. Пламен Митев.
"Разходите са основно за командировки на колегите, които ще проучват документи в турски архиви", обясни пред "Стандарт" доц. Митев. Той обаче призна, че достъпът до самите архиви е безплатен. "В екипа ни са трима османисти и хора от държавния архив. Чисти сме пред себе си. Ще изчакаме обаче как ще приключат скандалите около фонда, преди да подпишем договор", каза още Митев.
Изобилстват случаи, в които проучване, изискващо просто дълъг престой в библиотека, лист и химикалка, печели от 200 бона до половин милион, твърдят учените. Напълно неоправдани от научна гледна точка са десетки заглавия, докато други впечатляват предимно с това, че зад тях стоят хора, близки до шефовете на фонд "Научни изследвания". Най-често подобни проекти са представили не университети и институти на БАН, а фирми или консорциуми между тях и научни институти. 16 от компаниите, спечелили конкурса, изобщо нямат научноизследователски потенциал, твърдят от БАН. Част от учените, водещи се на заплата в академията или университетите, са кандидатствали с проекти именно чрез тези фирми. Или пък са наети от тях да свършат научната работа, за което големият пай ще отиде у шефовете на фирмата.
Сред любопитните проекти е например проучване "Изследване на отношението на публиката към музейната институция чрез теренни изследвания" на "АЗАРОФФ" ЕООД. То е оценено на 260 000 лева, които ще отидат за "анкети и анализ на документи". Ръководител на проекта е Вероника Азарова, която е преподавател в Нов български университет и е участвала с шефа на фонд "Научни изследвания" проф. Рангел Гюров и в други проекти. Главен асистент Ралица Берберова, работила заедно с Гюров, пък е спечелила 198 000 лева за мониторинг и превенция на екологични бедствия.
Учудване будят и 220 000 лева, отпуснати на Университета по библиотекознание, за да проучва авторско-правната политика на библиотеките и културните институции. Начело на въпросното изследване стои Таня Тодорова. Самият университет обаче напоследък стана известен с това, че спечели пари за най-висок процент от проектите, с които е кандидатствал, след като Гюров стана доктор на науките в него.
Ако не знаем как да подобрим качеството на живота си, фонд "Научни изследвания" се е погрижил и за това. 150 000 лева са отишли за проект "Комплексно подобряване качеството на живота в Република България" на Международното висше бизнес училище в Ботевград. Прелюбопитна е и субсидията, която печели "Фонд за развитие и реализация на обществения ресурс". Той взема 250 000 лева, за да идентифицира проблема с насилието в нашето общество и ролята на образованието за превенция на агресията. Не е ясно за какво точно ще отидат парите, след като въпросното проучване не изисква нито апаратура, нито консумативи и техника. Цели 420 000 лева пък ще струва изследването на сдружение "Политологичен център" "Интердисциплинарно проучване на взаимоотношенията наука - бизнес". Като достоен за 400 000 лева субсидия рецензентите пък са оценили проекта, наречен не съвсем научно "Срещу кризата в образованието". Предполага се, че за тези пари трябва да бъде изготвена "стратегия за интелигентен растеж чрез нов комуникационен подход", каквото и да се крие зад подобна формулировка. В основата му стои сдружение от четири научни института, като водещ е НБУ.
Сред проектите има и такива, които направо "избиват рибата" с несъответствието между отпуснатата сума и дейността, която ще бъде извършена за тези пари. За 280 000 лева екип начело с доцент Зарко Ждраков ще направи "Виртуална изложба "Владетелят в българската историческа памет - митология, доктрина, образност". Доцентът е кандидатствал за тези пари от името на Националната художествена академия, но вероятно "ключът" към субсидията се крие във факта, че той има лекции и в Нов български университет. Близо половин милион, по-точно 480 000 лева ще отидат в ръцете на "Спейс рисърч" и "Булкюб" за проучване на "поляризацията на зодиакалната светлина и Млечния път". Междувременно ръководителят на проекта доц. Валери Голев от СУ се оттегли от него, след като скандалът се развихри.
180 000 лева пък лапва проучване, което ще изследва възможността за идентифициране на киберзаплаха и връзката му с поведенческата динамика на потребителите в... домовете на бъдещето. 300 бона пък са отишли за изследване на брутния вътрешен продукт от 1500 година насам. Рецензентът на докторантурата на проф. Рангел Гюров - Божидар Божинов, чрез фирмата си "Грунт 1" лапва 260 бона за проучване на възможностите за "Опазване на сгради и съоръжения при подземно строителство на транспортни съоръжения". 80 бона пък ще отидат за проект, който трябва да проследи технологичното развитие на монетосеченето по българските земи, въпреки че по принцип проектите, за които се дават парите, трябва да подпомагат или развитието на фундаменталната наука, или икономиката. Да се надяваме, че в техниките на древното монетосечене ще открием подходяща, с която да подобрим финансовото си състояние през XXI век.
Прави впечатление, че на особена почит сред рецензентите, кой знае защо, е проучването на културното наследство в Южна България. Цели два проекта са удостоени с немалки суми от фонда за тази цел. Единият, под името "Културно наследство и местно развитие на Южна България", взема 350 000. Кандидат по проекта е консорциум от две фирми и Нов български университет. Още 180 000 по приблизително същата тема взема и сдружение от етнографския институт на БАН и Библиотечният университет. Точното название на проекта е "Култури, памет, наследство в региона на южните български граници". Не става съвсем ясно как в този случай фондът е спазил изискването за финансиране на различни по своята същност проекти. Още по-голямо недоумение буди, че в немалка част заглавията на много от проучванията са псевдонаучни или се изчерпват просто с анализ на документи, за което на практика не се искат високи субсидии.
Учени ще търсят субсидии навън
"Най-вероятно ще потърся субсидия за проекта си навън", каза пред "Стандарт" доц. Леандър Литов от Софийския университет. Той е кандидатствал с интердисциплинарно изследване, стъпващо на биологията и компютърната симулация, което не е одобрено. На същото мнение са и други негови колеги, които смятат, че ще им е по-лесно да се преборят за субсидии в чужбина, отколкото в нашия фонд. Междувременно се заговори, че някои от отхвърлените проекти дори не са били рецензирани преди това. От фонд "Научни изследвания" пък предложиха на БАН да излъчи екип от учени, които ще получат допълнителни разяснения как точно е станало оценяването на проектите.
