Стихове на Пол Елюар в нов сборник

Творбите му извършват революция в европейската поезия

Стихове на Пол Елюар в нов сборник | StandartNews.com

„Поезия“ от Пол Елюар в превод на Силвия Вагенщайн е възхитителен сборник с лирики, които са еманация в жанра. От томчето на “Колибри“ още веднъж става ясно, че авторът им е взел най-доброто от сюрреализма и го е пречупил през своята уникална чувствителност, за да сътвори стихове, които извършват революция в европейския арт на XX век. Като въвежда всекидневна лексика и я прекарва през своето поетическо сито, той ѝ отрежда съвсем различни функции и вместо да приземи поезията, я изстрелва в непознати дотогава висини. От огромното му творчество са останали стихове, които са емблематични, фигурират в повечето антологии на световната поезия и задължително намират място в антологиите на световната любовна поезия.

Голямата заслуга на Елюар се състои в това, че уповавайки се на естетиката на сюрреализма, той в известен смисъл я преодолява и съумява да създаде своя неповторима поетика. В настоящата селекция са най-популярните и обичани от поколенията стихове на поета. Водещо е било желанието да се разчупи клишето, което затваря Елюар в тесните рамки на понятието „социален поет“. Ангажиран – да, и то в най-висока степен, със съдбата на бедните, онеправданите, дали от войната, от неправдата, най-общо казано, или от самотата и неразбирането, ангажиран с каузата на прогреса, на борбата за повече справедливост, на обичта и равенството между хората. Творчеството му е израз на неизчерпаема любов към отделния човек и към човечеството. Неговата ежеминутна борба е за повече свобода в действията и в творчеството и в това е неостаряващата му харизма.

Йожен-Емил-Пол Грендел, по-известен като Пол Елюар, се ражда в Сен Дьони на 14 декември 1895 г. в скромно семейство, чиито корени са в Северна Франция. Детството му е безгрижно, над него бдят любещи родители. Около 1908 г. семейството се установява в Париж и Пол постъпва като стипендиант в най-престижното училище – частния колеж „Колбер“. Но шестнайсетгодишният блестящ ученик се разболява от туберкулоза и е принуден да напусне училище. През декември 1912 г. е настанен в санаториум в Клавадел, Швейцария, където остава до 1914-а. От това време са и първите му стихотворни опити. С бащиното си име публикува на собствени разноски „Първи стихотворения“. На двайсет и една години избира името Пол Елюар, наследено от баба му по майчина линия.

Повече от три десетилетия Елюар е неотделима част от френския литературен и художествен авангард. През 1918 г. младият и даровит поет е „открит“ от Жан Полан, който го запознава с Андре Брьотон, Луи Арагон, Филип Супо, Макс Ернст. След края на Първата световна война заедно с тях Елюар става един от основоположниците на дадаизма, а след това и стожер на сюрреализма. В 1926 г., заедно с Луи Арагон, Андре Брьотон, Бенжамен Пере и други сюрреалисти постъпва в Комунистическата партия. През 1933 г. е изключен за антисъветски изказвания. В основаното от него списание „Проверб“ Елюар се разграничава от групата сюрреалисти и заедно с Жан Полан отстоява идеята, че езикът може да бъде сам на себе си „цел“. Поетическият език на Елюар надхвърля чистия автоматизъм и не се задоволява да извади несъзнаваното на бял свят. Стреми се да направи очевидни асоциации от думи, образи, които привидно нямат никаква логическа връзка. Освобождавайки мисълта от нейните граници, той открива поетическия абсолют.

Двете фатални жени в живота му са Елена Дяконова, наречена от него Гала и избрала Салвадор Дали, и очарователната и скандална Нуш (Мария Бенц), модел и муза на сюрреалистите, обезсмъртена от Ман Рей, Пикасо и Миро. 

В началото на Втората световна война Елюар се присъединява към нелегалната борба против нацистката окупация на Франция. Пише стихове, за да поддържа духа на партизаните в годините на Съпротивата. Листовка с текста на едно от най-прочутите произведения на Елюар, „Свобода“, се разхвърля от английските самолети над Франция.

Пол Елюар издъхва от инфаркт на 18 ноември 1952 г. на 56. Погребан е на 22 ноември в „Пер Лашез“. Известният френски писател Робер Сабатие заявява: „В този ден целият свят потъна в траур“. Обемното му творчество, поезия и проза, създавано в продължение на близо четири десетилетия, е побрано в два дебели тома от общо 3280 страници в престижната литературна поредица „Плеяда“ на френското издателство „Галимар“. Седемдесет години след смъртта му днес можем да твърдим, че Пол Елюар е един от най-големите европейски поети, надхвърлил рамките на направлението, с което се свързва името му, и прекрачил границите на своята епоха.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай