Иван Ласкин беше и остава прочут с язвителните си и с романтичните си откровения. Първият жанр беше и остава посветен на държавата и обществото ни, вторият жанр беше и остава посветен на Александра Сърчаджиева, която превърна живота му в любов. Иван често жалеше и за Чочо Попйорданов – най-близкият му приятел, който си отиде през 2013-а. Ето и Ласкин едно към едно.
"Толкова те обичам, че дори не забелязвам детето ни, когато притичва покрай теб! Толкова те обичам, че когато стоеше под дъгата в Гърция, тя ми се видя черно-бяла... Обичам бръчиците и нескопосаната ти прическа сутрин, когато се събуждаш и приличаш на мокро врабче. Толкова те обичам, че само когато съм с теб, не съм егоист. Толкова те обичам, защото ме правиш добър и нежен, защото цериш просташкия ми характер само с поглед... Защото те обичам! Обичам тайнството ти на честен човек и някои релефи от тялото ти, за които няма да споделя. Обичам дишането срещу лицето ми, когато спиш и аз те гледам! Обичам да те галя и ти да се усмихваш на сън. Честит рожден ден, безмерно те обичам, луничаво врабченце“.
„Днес моето момиче има рожден ден! Аз живея с отблясъци от вода на тих вятър. Целувам устни толкова меки и сладки, че забравям всичко! Толкова си внимателна към идиот като мен, толкова си грижовна... Аз не те заслужавам! Но те обичам безкрайно! Защото си голям и любящ човек. Честит рожден ден! Любов моя!“
„Толкова ми липсваш, момче. ... От сутринта ми е гадно и не знам защо. Чоглаво, такова. Разбрах преди малко защо... Просто ми липсваш, великолепно момче... Липсваш на живота ми! Опитах се да се разведря… "Качих" море, дъщеря ... И ми е тъжно! Обичам те, Чочи! Обичам те, мили приятелю!“
"Да си добър човек, те прави роб на първични и злобни простаци. Генезисът на милостивия, състрадателния и чувствения е обречен на агресия от типичните за пандемията “злобо-вирус”: нещастните индивиди. Тези вируси аз ги наричам ЗАВИСТНИЦИ! Нямам обяснение за прекрасната дума “злоба”. Но имам обяснение за това как да се лекуваме от епидемията “злоба”! Трябва лично да се лишим от всеки симптом на омразата: Трябва да го убием в себе си този симптом с антибиотика, наречен „Чест“. Чистота на мислите и правдолюбие на сърцето... Това ще ни спаси! Кой определя правдолюбието на сърцето? Аз знам... Познанието! Това е! Повече познание, повече чест! Повече сърце!"
„Моите деца няма да стоят тук – имам две прекрасни момичета и ще ги изпъдя оттук, ще излетят като гълъбчета. Какво да правят в тоя говнярник“.
„Има агресивни хора, реваншисти, сега всички са от ГЕРБ. Но аз нямам проблем с тези, които управляват. Премиерът ни не е лош човек, но тия, които го заобикалят, са абсурдни“.
„Скоро ще има революция в тази страна. Няма да е срещу правителството, а просто щото сме на дъното и няма накъде повече да отиваме. Аз съм интуитивен като пепелянка“.
„Нека всичките ни страхове, болки, съмнения, суета и алчност, гняв, мъст, похот, горделивост и завист, ако ги имаме - да изчезнат! Нека смирението и приятелството да ни водят.“
„Благодаря, България! Гордея се, че нося българска и арменска кръв! Благодаря за това, че приехте дедите ми! Поклон пред милионите арменци, изгубили живота си заради отвратителното "нещо", наречено геноцид! Поклон!“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
