"Скорпиънс" обявиха през 2010-а, че спират със световните турнета. Три години по-късно обаче легендарната банда с над 2000 концерта се завръща с лайв у нас, поканена от "Лауд концерт" - в столичната "Арена Армеец" на 16 декември. "Ще има много мултимедия, стари хитове и нови парчета. Всъщност винаги определяме финалния списък два дни преди шоуто", разкри китаристът Матиас Ябс. Ето какво още разказа той пред Vesti.bg.
- Матиас, какво помниш от гостуването на "Скорпиънс" в България през 2010-а?
- Идвали сме у вас няколко пъти. Първият, ако не ме лъже паметта, беше през 1993-а. През 2010-а обаче датата на шоуто съвпадна с рождения ми ден. Тогава цялата публика пя: "Честит рожден ден, Матиас". Беше на 25 октомври - топло и прекрасно. Страхотни спомени. Нямам търпение да се върна в България. Винаги съм се чувствал чудесно в страната ви.
- Как взехте решение да спрете с концертите?
- В началото на 2010-а решихме, че тръгваме за последен път на световно турне. В продължение на 35 години бяхме непрекъснато на път, а междувременно записвахме песни, издавахме албуми, правехме промоции. Затова поискахме да спрем с пътуването. Но никога не сме казвали, че групата се разпада. Продължихме да правим музика, просто спряхме да обикаляме. Още тогава си казахме, че ако се появи специален проект, сме готови да го реализираме. Просто не искахме да прекарваме живота си на колела. Хората обаче ни казваха: "Не, не, не можете просто да спрете. Направете още едно шоу - и още едно, и още едно..." Така турнето продължи до декември 2012-а. Само месец по-късно, през януари, ни предложиха да направим MTV Unplugged. Не се колебахме дълго. Видеата станаха страхотни.
- Не искате или не можете да избягате от вниманието, за да се отдадете на спокойни дни?
- Обичаме да свирим. Тази година имаме около 20 концерта, което е различно от 150-200, които сме изнасяли преди. Просто не искаме да си стоим вкъщи през цялото време, а да намалим темпото.
- Какво би казал на онези, които смятат, че "оттеглянето" ви е било пиар трик?
- По-важното е, че феновете обичат да ни виждат и чуват. Забелязвам любопитна и вълнуваща тенденция - в последните 10 години публиката ни става все по-млада. Не искаме да се отказваме от нея. Независимо че има хора, според които правим "последно турне", за да стартираме следващо - като Тина Търнър и Фил Колинс, например, които имат по 20 финални турнета.
След България ще си починем. Ще свирим в Испания чак през март 2014-а.
- Мислихте ли в началото, че ще се задържите толкова години на сцената?
- Когато започнах да се занимавам с музика по-сериозно, бях на 22. Тогава не можех да си представя, че ще бъда на сцената и на 50. Не мисля, че някой от групата е имал дори бегла представа, че всичко ще продължи толкова дълго или пък, че ще станем световноизвестни. Не сме си и мислели, че ще стигнем до там, че да свирим в Мароко, Египет, Израел, Япония, Корея, Аляска, Бразилия... Това, което научих за толкова много обиколки из света, е, че музиката е независима от културата, езика, цвета на кожата. Те нямат значение за нея. Благодарен съм, че съм част от групата и че имам такъв изумителен живот!
- Кой беше най-трудният момент?
- Няма да забравя, когато Клаус Майне загуби гласа си през 1981-ва. Тогава бяхме по средата на записите за албума Blackout, а той претърпя 2 операции и шестмесечна терапия. Не беше сигурно дали ще може да пее отново. Дори не можеше да говори след интервенциите. Докато стоеше вкъщи, бяхме в студиото. Този албум се превърна в най-голямата крачка в кариерата ни. Може би защото никой не ни притискаше излишно. Заради инцидента с Клаус разполагахме с повече време. В живота има баланс - случва се нещо негативно, за да може да се стигне до нещо позитивно. Труден период беше и втората половина на 90-те, когато се появиха нови жанрове - грънч, алтернатив. Тогава нашата музика бе окачествена като старомодна. Всички радиоводещи повтаряха: "Не слушайте музиката от 80-те". Забавното е, че същите тези хора сега казват: "Великите хитове от 80-те". Но е факт, че цялата индустрия по онова време се отдръпна от най-успешните музиканти на предходното десетилетие. Това ни накара да загубим ориентация за кратко, пускайки на пазара албума Eye II Eye. Всички ни казваха, че трябва да променим стила си. Направихме го и мисля, че не сгрешихме, защото точно така установихме, че музиката в Eye II Eye не е нашата. Феновете ни не я харесаха, ние - също. Така успяхме да се върнем към природата си - към нашия стил.
- Кой бе най-щастливият ти миг?
- Вярвам, че имам хубав живот. Не казвам, че е лесен - повечето хора надали биха могли да си представят какво е да си на път и далеч от близките си минимум по 9 месеца годишно. Синът ми се роди в разгара на най-големите ни турнета през 80-те. Нямаше как да го взема с нас, за да го виждам как расте. С момчетата от групата се забавлявахме много, но далеч от семействата си, без право на личен живот - това е тъжната страна на нещата. Но това е цената, която трябваше да платим.
- Как ще прекараш Коледа?
- Обикновено сме у дома. Никога през годините със "Скорпиънс" не сме пропускали семейните събирания по Коледа.
- Какво си мечтаеш да ти се случи през 2014-а?
- Здрав съм, слава Богу! Затова си пожелавам да съм все така, за да се наслаждавам на живота пълноценно. И този проект с ексклузивни концерти да продължава все така добре!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
