Мариус Куркински тук и сега е единственият актьор в България, който владее висшия пилотаж да разсмива и просълзява едновременно публиката. Както се знае отдавна, той виртуозно свири по струните на човешките души, вживявайки се в образи от български и световни класики. Зрителите му са от различни поколения, но са еднакво запленени от ролите, в които се раздава без звезден егоизъм. Подобна отдаденост е абсолютен лукс за публиката, която, уви, все по-често се сблъсква с фалшиви емоции под прожекторите. Куркински обаче е искрен до себеразголване в персонажите, в които вгражда и от собственото си сърце. Затова го гледат, слушат и аплодират както професори, така и тийнейджъри, които едва ли изначално са на „ти“ с глобалната драматургия, но до финала на представленията си Мариус ги приобщава към нея като никой друг.
В Античния театър на шести август Пловдив ще посрещне и изпрати с овации сборния моноспектакъл „Мариус 50“, в който актьорът режисьор избухна за юбилея си. Оттогава адреналинът и у него, и феновете му не е спаднал нито с градус, защото монолозите от соловите драми на родни и международни автори бележат пътя му към върха. Мариус тръгва нагоре през 1993 година с ,,Дон Жуан" на Молиер. С трепет се впуска в „Песен на песните", поема към следващото голямо приключение, благодарение на ,,Дамата с кученцето" на Чехов, събира смелостта да пристъпи към Новия завет в ,,Евангелие по Матея" през 1997-а. Следват „Самият човек" на Андрей Платонов, „Сънят" на Джулиан Барнс, „Сътресение" и „Черното пиле" по Хайтов, „Сънят на смешния човек" по Достоевски, „Юбилей“ отново на Чехов, „Български разкази“ по Ангел Каралийчев…
„Вече пет години представлението се радва на грандиозен успех – в него равновесието между комерса и високото изкуство е изчислено с математическа прецизност“, коментира за „Стандарт“ топ продуцентът Кирил Кирилов, с когото Куркински работи от години.
Поклонът на Мариус пред легендарния Чудомир е на 11 август във Фестивалния и конгресен център във Варна. С неподражаема философия и безподобна атрактивност Куркински разиграва някои от най-известните разкази на сатирика, писани през 30-те години на предишното столетие, извеждайки често народняшкото остроумие на героите му до универсални общочовешки послания. С идентичен плам се превъплъщава и в по-младите, и в по-старите, и в по-наивните, и в по-бруталните. Търсейки отговори на вечните вселенски въпроси, Куркински разкрива забавния и трогателен свят на нашенците, чиито ценности варират между доброто и всичко останало с типичния понякога инфантилизъм в българския модел.
„Казват, че народите са като децата — не обичат да им се чете морал, а искат да стигнат до истините, развличайки се. Казват още, че ако сатирата е хирургическият нож, то хуморът е „сладкият мехлем“ за раната. Щом е така, не остава друго, освен да си пожелаем този сладък мехлем да се произвежда масово и да се продава под път и над път, защото у нас има още много рани за лекуване,“, твърди Чудомир.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
