Мариус Куркински ще режисира на Голяма сцена една от най-емблематичните пиеси на патрона на Народния театър „Иван Вазов“ – „Двубой“. Репетициите на спектакъла, чиято премиера се очаква през 2021-а, започнаха в мраморно фоайе на Народния театър. В ролите на двамата потенциални дуелисти са Пламен Димов и Павел Иванов. Около тях и предстоящият двубой ще се вълнуват и спорят Аня Пенчева, Стелиан Радев, Константин Еленков, Ирина Митева, Албена Колева, Радина Боршош, Любомир Петкашев, Стефан Къшев.
Това е четвъртата постановка на Вазовата пиеса на сцената на Народния театър през годините - през 1963-а тя е поставена от Анастас Михайлов, през 1980-а – от Никола Петков, през 1999-а от Николай Ламбрев-Михайловски.
Колкото и странно да изглежда сега, „Двубой” има съвсем не лека сценична съдба. Първоначално заглавието на пиесата е „Дуелът”. Изследователите спорят кога точно Вазов е написал първия вариант на своята „глума”, както самият той определя жанра на пиесата – дали през 1902-а или през 1917-а, когато споделя пред проф. Иван Шишманов, че работи над нов вариант на стара своя комедия. Подтикът идва от искането на Народния театър да даде нова пиеса. „Искат ми го – казва той. - А аз се стеснявам. Питам се, едно, дали му е времето и после, бива ли на стари години да пиша фарсове.”
Предлага пиесата на Народния театър едва през 1920-а обаче среща неодобрението на актьорите от трупата и я оттегля с думите: „Аз много не държа за тая пиеса…”, макар че почти по същото време подчертава: „Смехът от време на време ми е необходим. Той принадлежи на моята хигиена – тъкмо в моменти , когато се чувствам най-угнетен. Иначе се задашам.”
През целия си живот Иван Вазов е писал, мислил и обичал театъра. “Театърът е най-достойният способ, чрез който може да се възпроизведе, изтълкува и проведе в народната среда една патриотическа мисъл и да се възбуди в нея въодушевлението и пламенът на решителността и самопожертването” – убеден е той, а по-късно в комедията „Двубой”, написва прочутата реплика „А майка ми в Ямбол нищо не подозира!”. превърналата се в поговорка. Между тези две изречения е събрана една значителна по постиженията си и важна по духовното си наследство епоха от живота и развитието на театъра ни.
„Много се радвам, че имам възможността да работя с млади артисти, на които да предам част от опита, който имам като режисьор. Не съм поставял от 2016-а и ето, че дойде време да го направя. Благодарен съм на Народния театър за поканата и да ни е на добър час“, сподели Мариус Куркински преди началото на репетицията.
Фото Божидар Марков
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
