За малко не провалих шоу на "Ред Хот", казва фотографът им Тони Уолискрофт
Rock Voyeurs е изложба, която събира фотографиите на четирима майстори на обектива, снимали световни музикални звезди. Кадрите на Андрю Уитън, Анди Уилшер, Тони Уолискрофт и Пол Харис са пръснати из заведението в Rossini и ще могат да се видят и купят до 23 август. На тях са Роби Уилямс, Риана, Red Hot Chili Peppers, Oasis, Ейми Уайнхаус, Джеймс Хетфилд, Кърт Кобейн, AC/DC, Ози Озбърн. "Стандарт" разпита Тони Уолискрофт за работата му отблизо с такива имена.
- Мистър Уолискрофт, как станахте фотограф на звездите?
- Започнах с музиканти, които познавам. Първите бяха "Ню модел арми". Работата ми е нещо, по което хлътнах, не беше като да взема апарата и да си кажа, че това ще правя цял живот. Татко ми купи камера още като бях малък и все се въртях край разни групи и ги снимах. В онези години, когато се стремиш да си направиш портфолио, беше най-важно да си намериш пас за концерт, за да наснимаш някоя банда. Звънях в звукозаписни компании:"Хей, мога ли да щракна "Слейър"? Те ме питаха за кого искам да ги снимам. Казвах, че за никого, просто заради портфолиото ми. И естествено, не се навиваха. А покрай "Ню модел арми" се уреждах за някои концерти, развих умения, позапознах се с този-онзи. Най-много ми помогна Крейг Дъфи, тур мениджър на "Дюран Дюран", както и рокаджиите от "Блър", които ми уреждаха пропуски. С тези контакти изградих портфолио, за да мога да кандидатствам в музикални списания.
- Как стигнахте до "Ред Хот"?
- През 1989 г. се появи едно ново рок издание Row. Отидох при фоторедактора, той хареса работите ми и започнаха да ми дават работа, да ме ангажират. През 1990 г. "Ред Хот" дойдоха за турнето Mother's Milk и от списанието ме помолиха да ги снимам.
- Кога щракнахте за първи път Антъни и компания?
- Първо ги снимах в Лондон. Крейг ме попита: "Искаш ли да те запозная с момчетата?" и ме заведе в бекстейджа. Бинго! Снимах цялото шоу! Винаги съм харесвал бандата и стана супер. Списанието искаше винаги цветни снимки, но направих и няколко черно-бели. Антъни и момчетата искаха няколко кадъра, след три дни в им ги занесох в Бирмингам и те много ги харесаха.
- Каква е тръпката да снимаш музиканти?
- В това се състои животът ми, от 13-годишен ходя по концерти. Видях "Клаш", когато бях на 13 години, и се влюбих в пънка. Оттогава исках от нашите само пари за лайфове. Бях се вманиачил. На 16 напуснах училище и работех за това - да си купувам плочи и билети. След години започнах да работя за Row и "Кeранг".
- Имате ли кадър, който да улавя не само мига, но да разкрива личността, характера?
- Най-близкото до това е една снимка на "Ред Хот". През 1998 ми позвъни Тони Салинджър, тур мениджъра им, и ме пита:"Тони, какво ще правиш този уикенд?". Отвърнах му, че съм свободен. Той ми каза: "Джон Фрушанте се върна в бандата, правим таен гиг в петък във Вашингтон." Метнах се на самолета. А на втората нощ трябваше да свирят на стадион. Много неща се случиха, но не бих ги разказвал. Но преди да излязат на стадиона, четиримата "братя" се бяха събрали прегърнати минути преди да се качат горе. Усещането беше: "Джон се върна!" Направих няколко бързи кадъра, преди да излязат. И като се върнах вкъщи, от "Керанг" ми възложиха да направя интервю с Антъни, стана пет страници. И тези кадри бяха моят удар, защото друг фотограф не е бил допускан толкова близо до бандата. На другата година, както си карам мотора, изведнъж ми звънни мобилният. Обажда се асистентът на басиста Флий. Каза ми, че Флий иска да ползва снимката за обложката на Californication и моли да я дам. Това е знакова снимка, много символична, хубаво да ги видиш прегърнати и да знаеш, че отново са заедно.
- Какъв човек е Фрушанте?
- Това, което го прави различен от останалите музиканти, които съм срещал, е, че Джон не прави нищо друго, освен да свири на китара, да яде и да ходи в тоалетната. Ходеше с дискмен тогава и слушаше музика от "Рамонес" до "Блек флаг". Съсипа три дискмена от въртене само по време на Californication. Този човек живее за музиката.
- Имате ли забавна история с бандата?
- Когато промотираха Californication, бяха хедлайнери на фестивалите в Рединг и Лийдс. Беше събота в Рединг, 30 минути след като започнаха да свирят, аз бях в публиката, но си казах: "Ще направя няколко кадъра на сцената." И приклекнах до Чад (барабаниста) и го снимах. По пода имаше всякакви кабели, инструменти. Техниката на музикантите е върху количка с колелца, но този, който им ги носи, не беше заключил колелцата на тази на Джон. И аз, без да искам, засилих количката и тя се понесе по цялата сцена. Бутна и тези на другите от бандата и така всички се возеха насам-натам и мениджърите хукнаха да спират количките. Чад ми се развика: "Махни се от мен, махни се от мен, проваляш шибаното шоу!" Но не изпусна нито една нота, нито един бийт.
През 1995 те свириха в "Брикстън академи" в Лондон. Гаджето на Флий тогава беше австралийски модел, излезе гола до кръста на сцената, докато момчетата пееха на Suffragette City на Дейвид Бауи, и танцуваше. И почнах да снимам и изведнъж усетих как някой ме прасна по врата. И аз, по принцип кротък човек, се разгневих: "Кой от вас, нещастници, ме удари!" И всички се отдръпнаха около мен, като ме видяха колко съм разярен. И Чад Смит, както си удря барабаните, ме посочи с палката, защото видя суматохата около мен и от яд прасна по-силно, палката се счупи и отхвърча към хората. Крещеше: "Пак ти, копеле!"
- Кажете за кадъра в с голия Антъни пред микрофона?
-Е, това е прочутият им номер Socks on cocks, тяхна запазена марка. Един от митовете е, че "Ред Хот" постоянно са ходели с чорапи върху пенисите си. Снимам ги от 23 години, но съм видял да го правят два пъти. По време на концерт в Лонг Айлънд през 1996 г. на Флий му падна чорапа и мъжкото му достойнство се разкри, но той не се смути и продължи да си свири.
- Кои снимки повече харесвате - черно-бели или цветни?
-Винаги съм смятал, че черно-бялото изглежда по-добре в документалните жанрове. Може би съм толкова стар и затова си мисля, че са по-добрите снимки. Снимам в цвят, но си ги правя черно-бели.
- Някоя история с "Горилаз"?
- Много турнета съм правил с тях и имаме много истории. Деймиън Облърн (вокал на "Горилаз" и "Блър") е може би най-талантливият човек, с когото съм работил. Ако от небето пада една светкавица, от него струят четири.
- Къде живеете, как минава деня ви?
- Винаги съм живял в едно градче между Манчестър и Бирмингам - Стоук он Трент, откъдето е Роби Уилямс. Ставам, ям котки за закуска, майтап. Пиша имейли, преследвам хонорарите си, редактирам снимки. И си почивам преди концертите, които ми предстоят.
- А Роби Уилямс що за птица е отблизо?
- Това е шанс да снимаш такава звезда, с която сте земляци. На съседни улици сме се родили. Срещнах го, когато напусна "Тейк дет" втория път, видя ми се скромен, срамежлив човек. След няколко седмици тръгваме на турне с него, ще го снимам през цялото време и тогава ще се опознаем. След това ще ви кажа!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
