Виртуозният дует Христо Гърбов и Валентин Танев отново изригва на столична сцена. Големите актьори ще изиграят култовия си спектакъл „Фенове“ на 24 юни в Арт клуб Дипломат. Те са смешно-тъжни и философски-поетични като героите във вече легендарната пиеса на Елин Рахнев, режисирана от Иглика Трифонова. В галерията на Царя 6 майсторите на комедията и драмата ще се развихрят на една ръка разстояние от зрителите, които, освободени от условността на четвъртата стена, със сигурност ще съпреживяват страстите на персонажите им. А те са двама самотници - безработни музиканти, нещастно влюбени, „романтици до синева“, емблематични аутсайдери. Родени за 60-те на миналия век и живеещи по неволя в настоящия. Единственото им спасение е футболът. Макар че техният отбор никога няма да победи.
„Футболът е привилегия за хора, които в един миг от живота си са искали да полетят, да се обезкостят в небето, да открият личната си графика сред облаците. Валсиращата топка носи и тази асоциация. Може би поради тази причина футболът е като плод и зеленчук, сирене и хляб днес. Донякъде компенсиращ тъгите ни, безумствата ни, сълзите. От друга страна мелачка за илюзии. Илюзиите, че някой ден ще летим - само с ръце“, казва Елин Рахнев. За известния драматург, притежаващ „Аскеер“ и „Икар“, футболът е класическа поема - приказка, в която се разказва за доброто и злото, за истината и лъжата, „за безсилието и усмивката, за влагата в очите, за феята“. „Огледална поема на живота ни, понякога безсмислен, но друг път толкова прекрасен - като падащ лист, съвършената траектория за изплуване на дните ни“, споделя Елин Рахнев, който в ранното си детство мечтае да стане футболист. „Понякога го сънувам, но това отдавна вече е без значение. Винаги съм приемал футбола като наука, която трябва да се изучава. И с годините се убедих в това напълно. Има елитни университети по света, в които футболът е дисциплина. Надявам се това да се случи и в България. И дори мисля, че е необходимо“, твърди авторът на прочутите пиеси „Боб“, „Флобер“, „Прозорецът на Йонеско“, „Кукувицата“, „Маршрутка“, „Тест“, „Любов“, „Свалячи“, „Веселата карета“. Те и стиховете му са преведени на над 20 езика.
Иглика Трифонова, чиито филми „Писмо до Америка“, „Разследване“, „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“, „Асансьор за пациенти“ са различните в БГ киното, също пази спомени, свързани с футбола. „В кухничката на лелината къща във Велинград. Пълна е с мъже, които ми се струват гиганти. Спомням си гърбовете им в някакви плетени пуловери и никакви лица. Те са устремени тялом и духом към радиото, което е поставено на високо, на кухненския бюфет и откъдето мъжки глас, без да спира, и някак без да си поема дъх, им съобщава за някакви други мъже, които правят нещо страшно бързо и страшно важно някъде далеч. После мъжете с пуловерите скачат, някой ме вдига на ръце и главата ми се чуква в ниското таванче. Те са дивашки щастливи и крещят някаква абсолютно непонятна дума. Аз плача. После идва баба и им дава да се разберат. Гушва ме и ме изнася от това "пусто и пометено" място и ме води на пейката, където са жените. Но тук не е интересно. Интересното е там, в кухничката. Там стават хубавите, важните, истинските, мъжките работи. Работи, които могат да те вдигнат абсолютно неочаквано до най-високото... Е, цицина, ама нищо. Полетът е хубаво нещо“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
