„Похот“ на режисьорката Ралица Петрова, е малко, мощно чудо, строга и семпла творба, но с толкова много послания, за това как да преживеем травмата и да намерим път напред", пише в първото официално ревю за филма, който е селектиран в категория "Форум" на престижния международен кино фестивал Берлинале, който е на ход до неделя.
Петрова посяга към познат мотив в съвременното източноевропейско кино – млад човек, живял в чужбина, се връща към корените си и открива нещо болезнено за себе си. Този сюжетен ход отдавна рискува да се превърне в клише, но тук е пренаписан с прецизност и тиха нежност, напоена с меланхолия.
Филмовата дебютантка Снежанка Михайлова играе ролята на Лилиан, затворнически психолог, работеща в САЩ. Тя изглежда предпазлива и безчувствена, особено когато някой се изправя и я нарича „кучка“. Със също толкова безразличен тон тя се завръща в България, за да се справи с делата на баща си. След като се съгласява да го погребе обаче, тя открива, че е наследила дълга му, въпреки че го е срещала само веднъж.
Натискът отключва нещо дълбоко скрито. Лилиан е зависима от секса. В една от ранните сцени, заснета почти клинично, тя среща мъж в сауна. Няма еротика, няма удоволствие – има отчаяна нужда да усети нещо в свят, който я е обезчувствил. Филмът върви по тънка линия между бюрократичния абсурд, корупционната мъгла и дребнавия опортюнизъм на българската действителност и вътрешното пътуване на една жена, която се опитва да разбере как детската травма се превръща в поведение на възрастен.
Във филма участват още Михаил Милчев и Никола Мутафов. Има и международно присъствие, Марк Колиър в ролята на Ед.
Операторът Юлиан Атанасов снима в почти статични кадри с едва доловимо трепване – сякаш самият образ се колебае. Композициите са внимателно изградени: тела, разсечени от врати, половин профил, необичайни гледни точки отгоре. „Похот“ прилича повече на поредица от живописни платна, отколкото на традиционен филм. Визуалната строгост се допълва от звуковия дизайн на Карлос Гарсия – ниски, пулсиращи амбиентни шумове, които действат като невидим саундтрак на вътрешното напрежение.
"Това, което ме впечатли особено, беше как, въпреки мрачността сцена след сцена, (тъжни сцени на мастурбация, още по-тъжни взаимодействия с мъже, напълно празната природа на оспорваните съдебни дела, решени задочно), „Похот“ уверено си проправя път през мрака – особено без черно-белите заключения, рециклирайки (много важните) клишета около много драми за зависимости. Филм чудо", пише Редмънд Бейкън.
През 2016 година Ралица Петрова обра овациите с филма си "Безбог". "Лъст“ се вглежда в празнотата, оставена от отсъстващите бащи, и в тежестта, с която дъщерите продължават да живеят. Филмът е психодрама, която се движи между мистерията, въображаемото и призрачното — не за да разреши липсата, а за да проследи как тя разклаща контрола и понякога отваря пролука", споделя Ралица Петрова.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
