Aнтония Малинова, която от 90-те живее и работи в Париж, се завърна заради Емил Димитров. Първата българска актриса, стъпила на сцената на легендарния театър "Комеди франсез", на 20 декември ще блесне в супер дует с Даниел Цочев – в спектакъла "За нея с обич! Емил Димитров" в зала номер едно на НДК. Откъде тръгва еуфоричната идея? Действие първо, което може да бъде и второ: През 2014-а Даниел събира приятели в "София лайв клуб" за юбилейно шоу, на което изпълнява и великия хит "Моя страна". Всички са като омагьосани. Действие второ, което може да бъде и първо: Когато гостува в "Нощни птици" при Искра Ангелова, Даниел трябва да познае гласа на приятел, който не е чувал отдавна. От другата страна на жицата е Антония – няма как да не я познае. Малко след така наречената нежна революция по нашенски две години пеят и странстват заедно в уникалния проект "Магическите гласове". Действие трето, което може да бъде и първо: Даниел периодично пуска sms-и на Антония: "Ехо, време е да работим отново заедно". И понеже Цочев е свързан с една изключително динамична, действена и "печена" дама, този момент настъпва. Нели Бенова, чаровната съпруга на Даниел, се превръща в продуцент на звездите. Пише сценарий – както за зрелището в НДК, така и за бъдещ филм, чиито сюжет ще се случва в Париж. А от няколко дни Антония вече е в София – Даниел, Нели и Снежина Петрова, която се е заела с режисурата на постановката в НДК я посрещнаха на летището с флашмоб.
Антония не крие, че Емил със своята арт уникалност е повлиял съдбовно на личния й избор. "За съжаление, никога не успях да го видя отблизо на живо. Майка ми беше огромна негова фенка – с нея редовно и с трепет следяхме всички издания на "Мелодия на годината" и мюзикхоловете на 31 декември срещу 1 януари. Когато Емил започна да сменя перуките си, майка ми прие това като лична обида. И двете изпаднахме в пълен шок. После обаче продължи да го гледа все така влюбено. По време на една новогодишна програма Емил просто изчезна от екрана. След минути се появи говорителката и адски сериозно ни обясни, че изпълнението е прекъснато поради скандалния костюм на певеца. Майка ми онемя пребледняла пред екрана от възмущение и недоумение. Може би точно в този момент почувствах, че един ден искам да стана като него – да блестя на сцената", връща лентата Антония. Нейната роля в представлението в НДК е особена – тя е тази, която провокира артиста да върви напред. Всъщност – към последната си голяма мечта. Образът е събирателен – жените му, публиката, смъртта. Може би донякъде прилича на видението Джесика Ланг в "Ах, този джаз".
Антония от години преподава във "Флоран" – най-голямото театрално частно училище във Франция. "Подготвих едно момиче за така наречения свободен клас – три години без такси, в него влизат само най-кадърните. Останалите плащат по 450 евро всеки месец. Та успялото момиче ме подхвърли: "Защо не се пробваш като преподавател?". Първо се стъписах, после си рекох:
Защо не, няма да ме обесят
Изпратих писмо до господин Флоран и той ме покани на разговор. Веднага ме запита: "Какъв е вашият метод?", а аз се пошегувах: "Антония Малинова". Той, естествено, очакваше да реагирам: "Станиславски, Брехт, Лий Страсбърг, Гротовски". Но много му харесах. Така започнах, сега съм от доайените. Американци купиха училището, след като направиха проучване, което доказа, че то е по-печелившо предприятие от "Карфур" и "Пежо", разказва Антония. Тя главно поставя. Скоро започва да режисира "Плъховете" на Хауфман за голямата сцена на "Флоран" - половината са студентите от свободния клас, а другата половина са преподаватели. Но не се отказва и от актьорлъка. "Скоро играх в "Опечалената фамилия" в Театър 13. Сега влизам в третия сезон на сериала "Бюрото на легендите" с Матю Касовиц. Играя учен, който изследва земните пластове под морето край Истанбул. Оказва се, че експерти всеки ден следят дали има опасност от земетресение. Другата главна тема в сюжета е свързана с джихадистите, които преминават от Сирия в Турция".
Антония неотдавна е снимала с Гаел Гарсия Бернал в "Ако можеш да видиш в сърцето му" – премиерата е през януари. "За режисьорката нямаше значение от коя страна идвам и дали имам акцент, а само дали ще се справя с героинята. Историята е изпълнена с обрати: в странен хотел живеят полуцигани от Андалусия, клошари и една жена, за която никой не знае нито коя е, нито с какво се занимава. Тя се движи между тях като абсолютна загадка. Казва се Силви. Това съм аз. Гаел е прекрасен. Научил е френски с андалуски акцент, което никак не е лесно. В киното обикновено ме викат за шеф на мафия, професор или за бедна жена, която търси работа и изпада в драматични ситуации. Проститутката е третият персонаж, който най-често заделят за актрисите от Изтока и бившия соцлагер. Аз обаче го отказах още в самото начало", откровена е Антония, която е еднакво предана на киното и театъра.
Когато първия път кандидатства във ВИТИЗ, я спраскват на третия кръг. "Втората година ми казаха: "Някой трябва да те подготви, иначе надали ще стане". Идвах от Сунгурларе и не познавах нито един артист в столицата. Леля ми беше фризьорка в салон срещу Театър "София". Сред клиентките й беше Меглена Караламбова. Та тя й рекла: "Ще я изпратим при куклен режисьор – Теди Бекяров".
Подготви ме срещу кашон сунгурларско вино
Бях изровила в библиотеката монолог от миналия век. Теди много се смя, но го остави едно към едно. Виках му "бащицата". Той ме подготвяше не толкова за Академията, колкото за живота. Непрекъснато ми напомняше, че най-важното е самочувствието. "Заставаш пред ВИТИЗ, не разговаряш с никого и си повтаряш: "Пред мен – никой. Пред мен – никой". Професор Надежда Сейкова ме взе в класа си, въпреки че и Николай Люцканов много ме искаше. После заминах за Толбухин, където играх цяла година. С конкурс ме приеха в Театър "София". Играх в "Когато гръм удари", "Хоровод", "Плешивата певица", а за ролята ми в "Нощта на игуаната" бях номинирана за "Аскеер". Взе го Татяна Лолова – нямаше начин, винаги е била велика. Бях изумена, че съм номинирана заедно с нея и с Виолета Бахчеванова".
Не след дълго, но не заради пропуснатия "Аскеер", Антония заминава за Франция. Залюбва се с актьор от Париж. "Запознахме се на фестивал в Братислава, а после се видяхме във Франция, където гостувахме с "Магическите гласове". И тогава той съвсем превъртя. Каза: "Не мога да науча български, ти ела". Бях страшно притеснена преди да тръгна, защото знаех, че едва ли ще си намеря работа. Като сега си спомням как седях отчаяно зад кулисите и скубех косите си, докато чаках да изляза на сцената в "Нощта на игуаната". Точно в този момент към мен се приближи Ицко Финци и запита: "Какво си се омърлушила?". "Налага се да замина за Франция, но се чудя дали да го направя", отговорих му аз. "Абе, ти нормална си? Тръгвай, разбира се. Млад човек си, можеш да постъпваш както си искаш, а и границите вече са отворени. Не е като едно време – да избягаш и да няма връщане назад. Какво като ще започнеш от нулата? Винаги трябва да се започва отначало. Ще видиш друг свят, друга култура, какво се чудиш още?". Все едно, че някакъв прозорец се отвори пред мен", благодарна е Антония на Финци баща и до днес. В началото, естествено, е шокиращо.
"Говорех лош френски, така че първо се захванах с езика. Седях в салона, докато мъжът ми репетираше в Театъра на Бастилията. Очите ми бяха непрекъснато насълзени, защото бях убедена, че с кариерата ми е свършено и повече никога няма да се кача на сцена. Един ден режисьорът се смили над мен – явно съм изглеждала адски нещастна – и запита: "Искаш ли да влезеш в спектакъла?". "Да", отговорих на мига. "Измисли си роля и те вкарвам веднага". Пиесата, макар и по онова време, беше за това, което се случва днес във Франция – за гетата, които се бунтуват срещу богатите. И аз измислих няма героиня, която се разхожда непрекъснато с една обесена кукла. Безкрайно щастие". Докато в киното нещата са ясни – рускиня, полякиня, албанка, в театъра винаги съм била с централни персонажи. Първо мислех, че са много ревниви – нали им взимам работата. Французите обаче се оказаха достатъчно отворени".
Антония неочаквано бързо успява да се класира и за френското кино. Първата й голяма роля е Мари-Лин във филм на Мехди Шареф, който наричат френския Кен Лоуч. Тя е бременна албанка, която работи тайно в супермаркет. Една вечер се заклещва в асансьора и ражда в него. Играе в сериалите "По острието" и "Без граници", чиито продуцент е Люк Бесон. "Бяха чували за Цеца Величкович и искаха да бъда сръбкиня, чиито мъж вече е убит. Тя се връща, поема бизнеса и убива наред". Антония има достатъчно самочувствие в седмото изкуство, въпреки че преди да излети за Франция, изгрява само в две продукции – "Те надделяха" и "Вечери в Антимовския хан". Но затова пък в титанична компания.
"В лентата по великия Йордан Йовков играех дъщерята на Невена Коканова. Предупредиха ме, че тя от пръв поглед или харесва, или не харесва. И че трябва много да се постарая, за да ме одобри – иначе нямало да се получи. И така, малко преди началото на първия снимачен ден отидох при Невена, взех ръката й, целунах я по стар български обичай, и й казах: "Добре дошла, мамо". Тя прихна от смях. Станахме близки, много се обичахме. Изумителна жена, невероятна актриса. Във всеки миг беше наясно дали камерата се върти в нейна полза. Знаеше как да застане така, че да изглежда максимално перфектно".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
