Изиграх перфектния злодей, защото го носех в себе си, признава актьорът в мемоарите си
Антъни Хопкинс, един от най-великите актьори, се е снимал в над сто филма, спечелил е дузина значими награди и два Оскара. Никой обаче не би му завидял за изпитанията в младостта. В мемоарите си той говори откровено за жестокостта на баща си, за тормоза от съученици, за алкохолизма, неуспешните опити да намери семейно щастие и трудните отношения с единствената си дъщеря.
Книгата на Откровенията
Книгата с мемоари на Антъни Хопкинс „Оправихме се, хлапе“ се появи в книжарниците през ноември 2025 г., като по този повод актьорът даде няколко интервюта. В тях подчертава, че не е написал класическа история за успех, а по-скоро се е опитал да анализира най-лошите моменти от личния си живот и ужасите на алкохолната зависимост.
„Аз съм фалшив, както всички останали. Всички сме фалшиви. Всички сме шарлатани, всички сме корумпирани, всички сме лъжци. Никога не съм допускал никого до себе си. Разбира се, преструвах се на топъл и дружелюбен, но отвътре винаги съм бил празен. Нямаше състрадание, само безгрижие“, споделя Антъни Хопкинс.
В семейството винаги има някой идиот
Като дете Хопкинс е нерешително и затворено момче от мрачен миньорски град в Южен Уелс. Майка му се опитва да предпази сина си от сивото ежедневие и суровите нрави на уелската пустош, а баща му, пекарят Ричард Артър Хопкинс, е за строги методи на възпитание.
„Без глупости, без мрънкане. Просто продължавай напред. Стой изправен и не се оплаквай. Животът е труден. И какво от това? Никога не се отказвай“, учи Ричард Артър Хопкинс сина си.
Той очаква младши да получи добро образование, затова не приема сериозно интересите му към рисуването и музиката. Но Антъни не може да се похвали с академичен успех. Баща му го критикува, повтаряйки многократно: „Винаги има черна овца в семейството. Надявам се да не се заразиш с пристрастяването на дядо ти към уискито.“
Спомняйки си младостта актьорът се описва като „пълен идиот без мозък“. Заради дислексия той едва може да каже колко е часът и дълго време е напълно безнадежден в ученето.
Съучениците му го смятат за идиот, защото не може да чете добре и го наричат с унизителния прякор „Дъмбо“. Родителите му обаче са убедени, че синът им просто е мързелив и недисциплиниран. Когато навършва 11 години, той е изпратен в частно училище-интернат за момчета, където ученето му се струва непоносимо. Бяга след две години и половина. Единственият му отдушник през тези години е изкуството. Свири на пиано и рисува, на 10 г. започва да посещава местен драматичен клуб.
Завършва гимназия трудно и през следващите години работи като асистент в стоманодобивен завод и като помощник-сладкар в пекарната на баща си.
Животът му се променя благодарение на случайна среща с холивудската звезда от 60-те години Ричард Бъртън, който му предлага да опита актьорско майсторство.
За изненада на родителите си, печели стипендия за Уелския колеж по музика и драма в Кардиф и издържа последните си изпити с отличие през 1957 г. След две години военна служба се мести в Лондон и се записва в Кралската академия за драматично изкуство.
През 1963 г. е поканен да се присъедини към трупата на Кралския национален театър. Скоро става дубльор на известния актьор Лорънс Оливие: в навечерието на премиерата на „Танцът на смъртта“ Оливие влиза в болница заради остър апендицит. След това участва в постановки на „Три сестри“, „Сцени от провинциалния живот“ и „Както ви хареса“. Получава роли, за които други актьори се борят с години. Но театърът бързо му става скучен. Започва да пие много и да се кара с режисьори и актьори.
През 1970 г. напуска трупата. В мемоарите си признава, че никога не се е влюбил истински в театъра.
Най-добрият злодей в историята на киното
\Дебютът му в киното е в ролята на крал Ричард Лъвското сърце в историческия филм от 1968 г. „Лъвът през зимата“. Филмът печели три Оскара, включително за най-добър сценарий и най-добра актриса. Хопкинс не е номиниран, но критици и холивудски продуценти го забелязват и го канят на кастинг в Лос Анджелис . В Калифорния той се подлага на строга диета, започва прослушвания и скоро получава първата си главна роля в екшън филма „Осем камбани бият“. Следват роли в телевизионни адаптации на „Война и мир“ и „Отело“, както и във филми като „Наградата“, „Момичето от Петровка“, „Човекът слон“, „Гърбушкото от Нотр Дам“, „Триумфалната арка“ и десетки други, превърнали се в класика.
Хопкинс постига международна слава през 1990 г. след премиерата на „Мълчанието на агнетата“. Актьорът получил сценария за култовия трилър година по-рано. След като прочел първите 10 страници осъзнал, че държи шедьовър. „Инстинктивно знам как да играя Ханибал. И в мен има демон“, казва той на агента си.
Във филм с продължителност над два часа, героят му - серийният убиец-канибал Ханибал Лектър , получава не повече от 25 минути екранно време. Но трансформацията му е толкова убедителна, че му носи първия Оскар. А през 2003 г. Американският филмов институт обявява Ханибал Лектър, изигран от Хопкинс, за най-великия филмов злодей на всички времена.
След това участва в „Дракула“, „Запознайте се с Джо Блек“, „Инстинкт“, „Фрактура“, „На ръба“, „Амистад“ и „Маската на Зоро“. Между тези филми той два пъти се завръща към ролята на Ханибал. Следват сериалите „Уестуърлд“, „Хичкок“ и „Двамата папи“. За главната си роля в драмата от 2020 г. „Бащата“, Хопкинс, на 83-годишна възраст, печели втория си „Оскар“.
„Пиех всичко, което се наливаше“
Актьорът многократно е изобразявал сложни и противоречиви персонажи с мрачна аура, проникваща в самата същност на злодеите. Може би защото самият той се е борил с вътрешни демони през целия си живот. Многократно казвал, че е наследил труден характер от баща си и алкохолна зависимост от дядо си, което само е изострило избухливия му нрав.
Актьорът закусва и обядва с алкохол, а след това изпива няколко питиета в гримьорната преди репетиция или представление. Пие в продължение на 15 години, преди да забележи проблем. На 29 декември 1975 г., два дни преди 38-ия си рожден ден, той се събужда зад волана на колата си и осъзнава, че няма представа къде се намира. „Бях пиян и шофирах като в несвяст, без да знам накъде отивам. Тогава осъзнах, че можех да убия някого или себе си, но не ме интересуваше. В този момент осъзнах, че съм алкохолик“.
Хопкинс твърдо решава да спре да пие. Той се присъединява към „Анонимни алкохолици“ и никога повече не докосва алкохол. В същото време решава да се откаже от тютюнопушенето и да отслабне, което го прави напълно непоносим за другите.
Личният му живот също е труден, до голяма степен поради алкохолната зависимост. Първата му съпруга, театралната актриса Петронела Баркър , се омъжва за него през 1966 г. Скоро след сватбата им Хопкинс започва снимки в САЩ, докато Баркър живее в Лондон. Когато актьорът се прибира у дома при съпругата си, той пие по бутилка текила на ден. Въпреки очевидните брачни проблеми, Баркър ражда дъщеря, Абигейл, през 1968 г. През 1969 г. Хопкинс, в пиянски ступор, започва афера с асистентката продуцент Дженифър Линтън и напуска семейството си. Двамата се женят през 1973 г. и се местят в Калифорния.
Но проблемите с алкохола се влошават: той добавя водка към текилата и започва да получава халюцинации и пропуски в паметта.
След като преодолява зависимостта си, семейният му живот не се подобрява. Той изневерява на жена си години наред. Веднъж ѝ казва, че иска да се разходи, но отива да живее в къща в планината в продължение на пет месеца.
Актьорът отбеляза, че съпругата му вероятно е знаела за изневерите, но е решила да си затваря очите. След 27 години брак търпението й се изчерпва и двойката се развежда.
След раздялата Хопкинс преминава през труден период, свързан с творчески неуспехи, завръщащо се желание да удави проблемите в алкохол и сложни взаимоотношения с жени.
Среща бъдещата си трета съпруга , Стела Арояв, през 2001 г. Въпреки 20-годишната разлика във възрастта, двойката все още е заедно.
„Не бях добър съпруг и баща“
Бившите съпруги на Хопкинс не са единствените, наранени от емоционалната му отчужденост. Той вижда за последно единствената си дъщеря Абигейл преди повече от 20 години. Когато тя е малка, актьорът не проявява интерес към нея.
През 90-те години на миналия век, когато Абигейл вече е на 30 години, самата тя иска да поправи отношенията им. За известно време дъщеря и баща са доста близки и дори участват заедно в два филма - „Останките от деня“ и „Земята на сенките“. След 2001 г. обаче стари вражди изплуват отново и те спират да общуват.
Сега актьорът, вече на 87 г., е по-весел и общителен. Той поддържа акаунти в социалните мрежи, обявява нови проекти, прави забавни видеа и изглежда доволен от живота.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
