- Възраждане е единствената партия, която може да намери диалог с “Газпром“, за да има българският народ газ на ниска цена
- Крайно време е някой да тропне на масата на ЕС и да защити националния ни интерес
- Има опасност от дългова спирала
- Не е моментът сега да приемаме еврото
- Теглят се безразборно по 5-10 млрд. лв., казва Деян Николов от "Възраждане", в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Николов, какво в средата за бизнес в България се промени след управлението на „Продължаваме промяната“?
- Започнаха редица кризи, най-вече енергийна. Инфлацията е висока и за съжаление всичко това е в комбинация със сериозни проблеми в държавния бюджет, които тепърва ще се разгръщат в следващите години. За тази година имаме към 5-6 млрд. дефицит. Прогнозите за следващите 3 години до 2025-та година са доста катастрофални. Те са за 10-12 млрд. дефицит, което означава, че България тръгва по гръцки сценарий. В момента реално сме изправени пред една ситуация, в която се теглят заеми, за да се извършат текущи плащания, да се раздават помощи, да се помага на хора или бизнес. Това обаче първо, че има краткотраен моментен ефект и реално не решава проблема в неговата основа и, второ, ни вкарва в една дългова спирала. По този начин вървим към момента, в който България може да се окаже пред фалит, което пък за бизнеса мисля, че няма нужда да казвам какво значи. Бизнесът сам по себе си в момента изпитва затруднения най-вече заради енергийната криза.
- Колко пагубни са те?
- Първо, в началото на управлението на правителството започнаха проблемите с цената на тока. Както добре знаете, бизнесът е задължен да купува ден напред електроенергия от свободния пазар. Това се налага според европейска директива, която се оказва, че вместо да постигне това, което е записано в целите ѝ, а именно да имаме конкурентност на пазара и възможно най-оптимално ниски цени, всъщност се постига точно обратното. Ставаме свидетели на редица спекулации с цената на електричеството за бизнеса, което води до проблеми за него, по-високи разходи, които в крайна сметка се отразяват в крайните цени на потребителските стоки и услуги, които ние ползваме и от там имаме по-висока инфлация от средната за Европа. В Европа повечето държави успяват да задържат инфлацията в рамките на 5, 6 до 8 % . В България вече сме на 17% , тоест 2 до 3 пъти по-висока инфлация. Ситуацията изобщо не изглежда добре по този параметър. От там кризите се задълбочиха още повече в края на 7-месечното управление, като развалиха и отношенията ни с „Газпром“ и на практика ни очаква една тежка зима. Имаме проблем с доставките на газ поради европейските санкции срещу Русия, които правителството на Кирил Петков подкрепи.
- Каква е прогнозата Ви за инфлацията през зимата?
- Това, което аз лично очаквам да се случи през зимата е, че на една голяма част от бизнеса, която използва газ като ресурс за своето производство, ще им се наложи да увеличат отново допълнително цените на продуктите, които произвеждат. Очаквам инфлацията да стигне над 20-25 % .
- Как може да бъде решена енергийната криза? Защо „Възраждане“ твърди, че е единствената партия, която може да преговаря с „Газпром“?
- На първо място трябва да се нормализират отношенията с Русия. Да намерим начин да преговаряме с „Газпром“. Тук мисля, че само „Възраждане“ може да направи това, защото е независима политическа организация, която не получава нареждания от чужди посолства, не защитава чужди геополитически интереси. Най-важно е да осигурим сигурни доставки на газ за България на оптимално ниски цени, като това вярвам, че може да се случи. Според мен вратата за преговори с „Газпром“ не е съвсем затворена и можем да се договорим за нов 10-годишен договор, за да можем да получим възможно най-добрите условия. Едно от важните неща при един такъв договор би било да се опитаме да договорим максимално фиксирана цена на газа. Тоест ценовият компонент, който е част от ценообразуването и зависи от цената на газа на свободните пазари, да бъде възможно най-малък. Това би ни дало сигурност и предвидимост в дългосрочен план. Оттам сигурност и предвидимост за бизнесмените, които да могат да си поемат малко въздух и да започнат да оперират в по-нормални рамки от това, което се случва в момента. По отношение на електроенергията трябва да се направи подобно нещо, но тук трябва България да упражни натиск върху Европейската комисия и Европейския съюз и ясно да заяви, че ние към днешна дата нямаме възможност нашият бизнес да купува електроенергията си от свободния пазар. До преди това цените бяха няколко пъти по-ниски, когато принципът беше с дългосрочните договори. В момента реално бизнесът е задължен да купува електроенергия на 3-4 пъти по-високи цени. Ние би следвало като най-бедната държава в Европейския съюз, да можем да разглеждаме това като форсмажорно обстоятелство и да заявим ясно, че тази директива няма как да бъде изпълнявана от нас и то за неопределен период от време, докато не успеем да се стабилизираме. Ние като народ не можем да оцелеем, не можем да преминем през този период на инфлация и кризи. За съжаление аз не виждам друга политическа организация в България освен „Възраждане“, която е независима и може да води подобен вид преговори и на изток и на запад.
- Скъпите ток и газ са пагубни за цели отрасли. Защо в 47-то НС не бе намерен консенсус за адекватна подкрепа на компаниите?
- Защото всички партии освен „Възраждане“ в последното Народно събрание са на ръчно управление от американското посолство и в момента ние ставаме жертва на един геополитически сблъсък, в който американците не ги интересува ние как ще оцелеем, какво се случва с нашата енергийна сигурност. Те си водят тяхната битка. За тях е важно да прекъснем всякакви отношения със страната, с която враждуват, и съответно техните политически марионетки, инсталирани по управленските постове тук в България, изпълниха техните цели. Аз не видях в нито един момент някоя партия да се беше загрижила за това как България ще постигне и ще запази енергийната си стабилност. Напротив, бяха направени редица стъпки в посока на това, кризата да се задълбочи, както вече казахме и по отношение на газа и по отношение на електроенергията. Просто българският национален интерес изобщо не присъства в целите на тези партии, които управляваха през последните месеци и в годините на прехода. По своята същина това е причината за проблемите.
- Синдикатите прогнозират, че 250 000 души може да останат без работа вследствие на фалити заради енергийната сигурност. Какви мерки трябва да бъдат взети?
- Аз вече описах мерките. Ако не осигурим прилична цена на газовите доставки, не се справим с кризата в сферата на електроенергията, бизнесът няма как да успее да продължи да функционира както до момента. Оборотите ще започнат да спадат, най-вероятно, защото притиснати от по-високите си разходи производителите ще трябва да повишат цените на продуктите и услугите си. Оттам пък ние като потребители ще трябва да намалим нашите ежедневни разходи, което ще намали оборотите на бизнеса. Съответно той ще трябва в един момент да започне да съкращава разходи и едно от перата, които може би ще му се наложи да съкращава, ще бъдат служителите. Точният брой застрашени от безработица може би е труден за изчисление, но да, има заплаха от това. Може да бъде и по-страшна ситуацията. Всичко зависи от това в каква степен ще се задълбочи кризата не само в България, но в глобален план. Има реален риск нещо подобно да се случи. Единственият вариант в момента е България да загърби геополитическите си пристрастия, да спре да води чужди войни и да погледне собствения си интерес. Да намери прагматичните и практични решения по отношение на проблема с газа и тока и съответно да прояви малко фискална дисциплина, за да преминем през задаващия се 2-3 годишен период с възможно най-малко щети. Всички ще трябва да направим някои лишения, но при едно разумно управление на политиките смятам, че е възможно да преминем сравнително спокойно през този период.
- Какво предвижда програмата на „Възраждане“, за да се стимулира ръст на икономиката и инвестиции?
- Тук трябва да говорим за краткосрочни и средносрочни стратегии. Въпросът е доста комплексен. В краткосрочен план овладяването на кризата с всички мерки, които изброих. Това е най-важното за бизнеса - в момента да изпита едно добро ниво на спокойствие, за да може да продължи да функционира. В средносрочен план държавата трябва да влезе в ролята на партньор, който на първо място да спре да пречи на бизнеса, защото в момента има много силна административна тежест, която държавата му налага и спира неговото развитие или най-малкото го затруднява. Държавата трябва да започне да мисли малко повече в перспектива. Това е логично, защото ако бизнесът се развива добре, ако държавата подпомага бизнеса и е по-скоро негов партньор, отколкото контрольор, тогава Брутният вътрешен продукт (БВП) ще започне да се увеличава и съответно и приходите в държавния бюджет също ще започнат да се увеличават. Тук говорим за общи цели между бизнес и държава. Много е жалко, че държавата изобщо не разсъждава по този начин от това, което виждаме през последните 30 години, но не е задължително да бъде така. Това, което предлагаме да се направи, е да се стимулира предприемачеството в България. Българската банка за развитие (ББР) има вписани в закона такива функции, но те не се изпълняват, най-вече заради корупционни практики. Ние имаме за цел да върнем предприемаческия дух в българите. Ако си спомняте преди 15-20 години имаше едно усещане, че хората искат да започват нов бизнес, да развиват нещо ново, да има някаква добавена стойност към труда си. Но в един момент някак си това умря. Тази надежда я няма у младите. В момента те по-скоро целят да си намерят някаква прилична работа. Тук държавата трябва да проведе една сериозна кампания, в която не само на думи, но и на дела да покаже на българите с предприемачески дух, че има кой да ги подкрепи и че техните идеи по отношение на реализиране на бизнес могат да бъдат подкрепени от държавата и да бъдат успешни. Това е възможно да се случи. Има потенциал в България. Знаете, че имаме не малко стартиращи компании, които въпреки държавата в момента се развиват доста добре, а с помощта на държавата могат да се развиват много по-ускорено. Така примерно моята компания се развива доста добре на световния пазар, но ако имахме помощта на държавата по една или друга форма, ние можеше вече да сме световен лидер на пазара, на който оперираме, който е с потенциал за развитие, свързан с изкуствения интелект. Това е и ситуацията с много други малки компании, които в момента са сравнително капсуловани и съсредоточени в това да оцеляват, защото нямат необходимата подкрепа и инструменти, които иначе държавата може да им даде, за да се развиват по-бързо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
