Брюксел търси баланс между банковата стабилност и паричния суверенитет
Европейският съюз стои на прага на промяна, която може да преформатира ежедневните плащания, банковия бизнес и самото разбиране за „публични пари“. След няколко години подготовка проектът за цифрово евро - дигитална валута, емитирана от Европейската централна банка (ЕЦБ) - получи силен политически импулс.
Преди дни финансовите министри от еврозоната се споразумяха за механизъм, по който ще се определят лимитите върху индивидуалното притежание на новата валута. Това е знак, че инициативата излиза от абстрактния дебат и навлиза в етап, в който политиката, технологията и пазарната реалност трябва да бъдат съгласувани.
Преди цифровото евро да се появи в електронните портфейли на европейците, предстоят ключови решения - от законодателния пакет в Брюксел до детайлите на дизайна, които ще определят доверието на граждани, банки и търговци.
Политически преговори и решения
Еврогрупата постигна съгласие по процеса за определяне на лимити на притежанието, а това е детайл, който е решаващ за банковата стабилност и за бъдещото търсене на новата валута. Испанският министър на икономиката Карлос Куерпо, цитиран от Блумбърг, прогнозира, че общоевропейско политическо съгласие е възможно още през 2025 г., докато председателят на ЕЦБ Кристин Лагард подчерта, че цифровото евро е „един от най-важните политически приоритети“.
В политически план това означава, че правителствата на страните от еврозоната са готови да прехвърлят топката към законодателите. Именно там процесът обаче буксува. В Европейския парламент има гласове, които настояват проектът да бъде преразгледан из основи. Евродепутатът Маркус Фербер аргументира скептицизма с променената среда, от лихвения цикъл до скока на финтех иновациите, и поиска ЕЦБ и Европейската комисия да „се върнат в изходна позиция“.
Наред с това Германия и Австрия, където културата на плащане в брой е силна, държат фокуса върху поверителността, докато северните страни, в които кешът вече е рядкост, настояват за по-бързо темпо.
Банкови рискове и лимити
Търговските банки гледат на проекта едновременно като на неизбежност и като на заплаха. Рискът от „дефинансиране“ не е теоретичен. Ако цифровото евро бъде възприето като по-безопасна възможност, част от депозитите може да се прелеят към портфейлите на гражданите, особено при пазарен стрес. Затова лимитите върху индивидуалното притежание и липсата на лихва са замислени като две спирачки, които обезсмислят превръщането на цифровото евро в масов заместител на безсрочните влогове.
Паралелно с това ЕЦБ и финансовите министри от еврозоната наблюдават настъплението на частни дигитални пари, като стейбълкойни, обезпечени с долари, и платежни решения на глобални технологични компании. Наблюдатели припомнят, че подкрепени от долара стейбълкойни, вече получили федерална рамка в САЩ (GENIUS Act, подписан от президента Доналд Тръмп през юли 2025 г.), могат бързо да спечелят потребители и в Европа. Това е не само технологичен, но и стратегически въпрос. Зависимостта от мрежи като Visa и PayPal поставя критична инфраструктура извън пряк европейски контрол. В този контекст цифровото евро се разглежда като инструмент за паричен суверенитет. Той е публична опция в света на дигиталните пари, която намалява системния риск от частни монополи.
Причини за дигитално евро
В свой репортаж телевизия Евронюз отбелязва рязкото свиване на кешовите плащания в еврозоната между 2019 и 2024 г. Те са спаднали от 68% на 40% по обем и от 40% на 24% по стойност. Това не е просто промяна в статистиката, а откъсване на публичните пари от ежедневието на гражданите.
Картовите схеми и дигиталните портфейли са удобни, но са част от търговски системи, при които всяка трансакция се обработва от частни мрежи, които събират данни, начисляват такси и могат да изключват участници.
Пиеро Чиполоне от Изпълнителния съвет на ЕЦБ формулира задачата така – „да се съхранят предимствата на парите в брой в дигиталната ера“. Това означава универсално приемане, нисък праг за достъп и защита на личните данни, включително офлайн плащания, които да не се проследяват и да предоставят ниво на анонимност, близко до кеша. Залогът е и системен. Ако публичните пари изчезнат от ежедневните трансакции, централната банка губи директната връзка с гражданите, а паричната система се оказва изцяло зависима от частни оператори.
Системата на цифровото евро и защитата на данни
Замисълът на ЕЦБ е двустепенна архитектура. Отзад ще стои централната банка с разчетна система, която гарантира, че едно цифрово евро винаги е равно на едно евро в брой. Отпред банки и евентуално публични органи ще предоставят дигитални портфейли на гражданите и бизнеса. Плащанията ще са незабавни и безплатни за крайния потребител по базовите услуги, а интерфейсите трябва да бъдат сравними по удобство с картите и мобилните приложения. Средствата в портфейла ще се захранват от банкова сметка или чрез внасяне на налични пари, като предварително определени лимити ще ограничават прекомерни преливания от депозити към дигитални салда.
Най-чувствителният елемент е поверителността. По проекта на ЕЦБ за офлайн плащанията се предвижда т.нар. локален сетълмент. Това е трансфер между две устройства (например телефони или карти с чип), който не изисква постоянна връзка със сървър и не оставя централен след. За такива операции ще действат прагове и правила срещу измами и пране на пари, но идеята е те да осигурят преживяване, близко до анонимността на кеша.
За онлайн плащанията ще се прилага висока степен на защита на личните данни. ЕЦБ заявява, че няма да проследява индивидуални покупки, а идентификацията и проверките ще се извършват от посредниците при строги стандарти.
Икономически и социални ефекти
Влиянието върху банковото посредничество ще зависи от фините настройки. При високи лимити и щедри функционалности цифровото евро би могло да изтегля ликвидност от депозитната база. При консервативни тавани и липса на лихва ефектът ще е ограничен и по-скоро инфраструктурен.
Най-големият риск е в моменти на паника, когато домакинствата мигновено прехвърлят средства към смятаната за най-сигурна форма на пари, в случая портфейл, гарантиран от централната банка. За да се реши това, наред с лимитите могат да се приложат динамични буфери, като автоматично понижаване на таваните при високо напрежение и връщането им при нормализация.
За търговците потенциалът е в понижение на разходите за приемане на плащания и по-малка зависимост от посредници с доминираща пазарна мощ. За правителствата е възможност за директно и мигновено изплащане на помощи и субсидии при кризи, вариращи от пандемии до природни бедствия, без посредници и забавяния.
Икономисти от „Голдман Сакс“, цитирани от Евронюз, подчертават, че в сегашния фрагментиран пейзаж липсата на публична дигитална валута може да намали ликвидността на еврото и да ограничи паричния суверенитет на ЕС. Те отбелязват и регионални различия. Близо 30% от малките и средни предприятия в еврозоната продължават да предпочитат плащания в брой, като например над 50% в Австрия и около 40% в Италия. Това означава, че преходът ще бъде неравномерен и изисква време за адаптация и образователни кампании сред потребителите.
Срокове и глобален контекст
Подготвителната фаза на ЕЦБ продължава до октомври 2025 г. След това Управителният съвет ще реши дали да премине към фазата на разработка, оценявана на още две-три години. Реалистичният прозорец за старт е между 2027 и 2029 г., като според оценка, цитирана от Блумбърг, председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел вижда вероятен хоризонт 2028-2029 г.
Глобалният контекст е също важен. Китай тества дигиталния юан, САЩ изследват параметрите на евентуален цифров долар, а редица по-малки икономики също експериментират със свои варианти.
Европейският проект не цели да измести долара като ядро на световната финансова система. Данни на Международния валутен фонд показват, че еврото държи около 20% от разпределените валутни резерви през първото тримесечие на 2025 г., докато щатският долар остава доминиращ с приблизително 57-58 на сто в световен мащаб. САЩ разполага и с пазар на държавни ценни книжа от над 27 трилиона долара. Това е дълбочина, която еврозоната не може да предложи в настоящия си институционален вид.
Следователно целта на цифровото евро е по-скромна, но стратегически значима - да укрепи вътрешната функция на еврото, да намали зависимостите и да създаде платформа, която в дългосрочен план може да повиши международната му привлекателност, особено за трансгранични плащания и кореспондентско банкиране.
Тест за доверие
Паричните реформи рядко са чисто технически. Те са преди всичко тест за доверие. За да успее, проектът трябва да даде три ясни отговора. Първо да убеди гражданите, че поверителността е реална, а не просто обещание в документ. Второ да успокои банките, че цифровото евро е инфраструктура, върху която те могат да въвеждат иновации, с прозрачен компенсационен модел за посредниците, равнопоставен достъп до интерфейси и стабилни правила за управление на риска. Трето да гарантира на политиците, че ползите, като устойчивост, конкуренция и суверенитет, надделяват над рисковете от преохлаждане на финансовото посредничество. Ако тези три условия бъдат изпълнени, цифровото евро може да се превърне в липсващото звено между сигурността на парите на централната банка и удобството на модерните технологии.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
