Казваме адиос на "Буена виста соушъл клъб", но нямаме намерение да умираме, споделя Барбарито Торес
София. Адиос, но не сбогом, ще кажем в понеделник и вторник на култовата кубинска музикална формация "Буена виста соушъл клъб", която от българска земя ще ни пренесе на карибския Остров на свободата. В НДК, а на другия ден в Античния театър в Пловдив, ще аплодираме живите членове на оригиналния оркестър за последен път след 16 вълнуващи години и стотици разпродадени концерти в цял свят.
Музиката на виртуозите ни потапя в стара Хавана във времето преди революцията от 1959-а - време с дъх на ром и пури, с вкус на сладък и безметежен живот и красиви жени. А всичко това никога не омръзва. Историята на групата започва през 1997 г., когато американският китарист и откривател на таланти Рай Кудър издава диск с автентична кубинска музика. Вдъхновен от запис на Хуан де Маркос Гонзалес, Купър заминава за Острова, за да издири още ветерани. Той осъществява проекта си въпреки пречките от различните политически системи. Кудър изкарва от дълго забвение иконите от предреволюционния период - Ибрахим Ферер, Компай Сегундо и Рубен Гонзалес, и възкресява удивителната им музика.
Дискът носи името на техния популярен клуб за срещи с музика и танци, затворен след революцията в Хавана - "Буена виста соушъл клъб". Нито една от песните не е правена в студио, всички са записани на живо в домове или заведения. Светът буквално е влюбен в горещите и екзотични кубински ритми - ча-ча-ча, мамбо и румба. А концертните зали пеят и танцуват с музикантите, макар повечето от тях да са влезли във формацията в преклонна възраст. През 1999 г. големият режисьор Вим Вендерс увековечава творчеството и таланта им. Саундтракът става изключително популярен по целия свят. Филмът представя част от песните, записани в Хавана и откъси от концерти в Амстердам и "Карнеги хол" в Ню Йорк.
Фидел ни е фен
Барбаро Алберто Торрес Делгадо, известен като Барбарито, е един от талисманите на "Буена виста". Роденият в Матансас през 1956 г. музикант свири на лауд - традиционен кубински инструмент от семейството на лютнята. Барбарито е в многобройни военни оркестри в Куба през 70-те години. Освен в "Буена виста" той има и солови проекти като "Хавана кафе", в който участват и легендарните покрай "Буена виста" звезди като Ибрахим Ферер и Омара Портуондо. За музиката, за съвременния свят, за революцията и за Йорданка Христова Барбарито бе любезен да говори пред "Стандарт". Концертите от прощалното турне в България се организират от "БГ Саунд Стейдж" и "Кийн актс".
- Барбарито, интересът в България към концерта ви е огромен - феновете са нетърпеливи да ви чуят на живо за пореден, но за съжаление - за последен път. Тъжен ли сте, че се разделяте с публиката - не само с българската?
- Не е толкова драматично. Не бих казал, че това ще бъде последният ни контакт с публиката. Все пак не смятаме да умираме. Нищо подобно. Всеки от нас си има собствен оркестър, свои творчески планове. Така че ще продължим да се занимаваме с любимата ни музика.
- Да, да, разбира се - говорим за това, че софийското ви шоу е финално в рамките на проекта "Буена виста".
- Ние няма да спрем да работим. Може би един ден няма да свирим като "Буена виста" и да правим турнета. Но ще правим нещо друго. Ще записваме например. Така че няма място за тъга.
- С какво ще изненадате тукашните ви почитатели? Свирили ли сте у нас и преди, със сигурност сте си изградили представа за страната ни?
- Българската публика е една от най-важните, които сме имали. Много гостоприемна. Много. Що се отнася до репертоара, той е винаги класически за този оркестър. Е, ще имаме и нови неща - със сигурност. Но нека да бъдат изненада.
- Всички ме питаха дали и този път с вас ще е Омара Портуондо и дали тя пак ще танцува все така невероятно?
- О, да, да. Със сигурност, живот и здраве, ще е с нас. Обещавам, че ще танцува.
- "Буена виста" ще ви надживее ли?
- Групата се е превърнала в икона на кубинската музика. Следователно, никога няма да умре. Винаги ще има някой, който да си спомня за нея. И ще работи за този важен проект.
- Тоест ще продължи да е като идея за други музиканти?
- Не, не, ще продължи с нас, но малко по-спокойно, по-кротко. Ще записваме дискове за следващите поколения. Просто ще трябва да сме по-внимателни, тъй като някои от колегите сред нас са доста зрели на възраст. Край на турнетата, но не и на "Буена виста".
- Има ли разлика в кубинската музика преди и след революцията?
- Не. Стилът е същият. Просто след революцията има развитие и в други стилове. Но нашият е неизменен - от епохата на старата Хавана и сладкия живот. Гарантирам, че дори много по-младите от нас ще усетят този дух, този аромат на ром, тютюн и красиви жени.
- Какво ще кажете на младите за Куба?
- Това е най-красивият карибски остров. Много емоционален и чувствен. Всички го обожаваме. А ние сме весели, емоционални хора, с открити души и с чувство за хумор. Много искрени. Кубинецът е човек със сърце - колкото половината гръд, както се казва у нас. И вие, българите, сте като нас.
- Свирили ли сте пред Фидел Кастро?
- Естествено. Той е икона от историята ни. Лидер. Свирихме на негов рожден ден. Впечатляваща личност - на висота, гигант. И с изключително чувство за хумор. Истински кубинец. Човек от народа. За съжаление не го виждаме много, както преди.
- Ще се видите ли с Йорданка Христова в София?
- Разбира се! Последния път тя дойде при нас и дълго си говорихме. Впечатляваща дама.
- Как музикант от вашата величина гледа на съвременния свят?
- Днешният свят е малко неспокоен и бурен. Бих искал да бъде с по-малко войни и проблеми. Да има мир. И всички да са здрави. И малко повече фиеста. Трябва да се стремим към това.
- Възможно ли е?
- Разбира се. Сигурен съм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
