Монсерат Кабайе: Винаги ме е страх от сцената

Майка и дъщеря - Монсерат Кабайе и Монсерат Марти, "два гласа в едно сърце", БУЛФОТО

Монсерат Кабайе: Винаги ме е страх от сцената | StandartNews.com

Преди три години, през есента на 2013-а, Монсерат Кабайе беше в София за прощален концерт пред българката публика, която винаги много я е обичала. Тогава легендарната оперна прима пя с патерица на сцената, защото си беше счупила крака, но въпреки това от нея извираше радостна енергия, а звънкият й смях разтърсваше зала 1 на НДК. Днес 83-годишната Кабайе е отново у нас, но вече се придвижа с инвалидна количка, погледът й, макар и изпълнен с достолепие, е уморен и отнесен. Смирена и дълбокомислена, тя се срещна с българската преса и говори за огромните изисквания на сцената и вярата си. Гласът на Испания звучеше отмалял, но изпълнен със скромност, мъдрост и любов към човечеството.

Кабайе излиза довечера отново в зала 1 на НДК в 20 часа, отново с талантливата си дъщеря Монсерат Марти. Макар винаги да стои в сянката на майка си, дъщерята блести в аурата на легендарната Кабайе със самобитен блясък. През годините често я питат как фигурата на майка й й влияе и наследницата признава, че с времето отговорът се е променил. "В началото разказвах за гордостта да бъда нейна дъщеря. След това у мен се появи едно бунтовничество към неразбирането на хората към нашата семейна обич. След това мислех, че докато ме наричат "дъщерята на Монсерат Кабайе" означава, че си спомнят за нея и не я забравят. Сега си давам сметка, че самата аз никога не съм си задавала въпроса дали нейното влияние върху мен е повече положително или отрицателно, което означава, че това никога не ме е притеснявало", сподели Марти.

Заедно с тях на сцената ще бъде и тенорът Джорди Галан. "Освен, че е велика, Монсерат е много скромен човек. Онези, които я познаваме зад сцената, знаем колко много помага на всички", каза младият певец. Диригент на оркестъра на Българското национално радио ще бъде Рикардо Естрада. "В историята на операта винаги е имало прекрасни, големи гласове, но и винаги има едно по-високо стъпало, където стоят избраните. Монсерат е там над всички. Това е така по много причини. Винаги е служила на композитора, вярна на стила, в нея има дълбока чувствителност. Можем да кажем, че тя е ангел. Има прекрасна интуиция, нещо, което не може да бъде научено. Човек се ражда с нея. Или я имаш, или я нямаш. Тези неща са почти като метафизиката", заяви Естрада.

В първата част на програмата ще звучат различни оперни арии и дуети, а във втората - испански песни. Радиосимфониците пък ще изпълният няколко увертюри и прелюдии.

Докато е у нас, Монсерат иска да чуе отново хора на храм-паметника "Св. Александър Невски". "Споменям си колко бях очарована, като го чух предния път, когато можех да вървя макар и с бастун. Сега дори да видя сградата отвън, пак ще изпитам удоволствие. Това е един прекрасен хор", каза примата.

 

 

- Маестра Кабайе, какво очаквате от концерта си у нас?

- Българският оркестър има изключителни качества. Всеки път, когато сме тук, отбелязвам какъв късмет имаме да пеем с такива музиканти - сладки и любезни хора. Миналият път, когато бях тук, се движех много трудно и с патерица, тъй като бях паднала, всички обаче бяха толкова любезни към мен. Показаха истинска обич. Този път се чувствам още по-зле, защото ми направиха две операции, което си и личи. Нямам младостта на дъщеря ми. Да пея с двама млади певци ми дава сили да го направя по най-добрия начин, за да не стана за посмешище.

- Волята или съдбата са по-важни в живота?

- Най-важното в живота е волята. Късметът влияе, но ако нямаш воля, късметът няма никакво значение. Трябва да приемаш онова, което ти се случва с обич и най-вече да можеш да дадеш любов на онези, които те даряват с нея, и дори на онези, които не ти я дават. Това е най-добрият съвет, който мога да дам - да не живеем за себе си, а да помагаме на другите.

- Какво цените най-много у себе си?

- Не ценя нищо мое. Опитвам се да работя по най-добрия начин и да полагам усилия, за да постигна онова, което желая.

- Какво изпитвате, когато излизате на сцената?

- Изпитвам страх от първия ден до днес. Но това те кара да направиш усилие да проедолееш този страх. Никога не съм приемала титлите, които ми дават, защото те нямат нищо общо с онова, което правя на сцената. Работата изисква много усилия, за да не излъжеш очакванията към теб. Това се опитвам да правя - да полагам усилия, за да оправдая очаванията към мен. Хубаво е човек да има смелостта да го каже.

- Какво ви кара да продължавате напред?

- Вярата, че правя нещо, което искам да се получи добре, за да не излъжа хората и автора на произведението. През целия си живот съм имала тази вяра, тя ми е давала сили за да постигна успехите. Винаги съм се опитвала да служа на авторите на произведението, да не ги излъжа, защото те са създали толкова прекрасни творби, че ако не бъдеш в тяхна служба, ще бъде обида за тях. Трябва да много да внимаваш, за да не излъжеш един автор.

- Какво мислите за политиката на Европа за бежанците?

- Не се помага достатъчно. Много се говори, но малко се прави. Когато има толкова хиляди нуждаещи се, всяка помощ е недостатъчна. Но от онова да правиш малко неща до това да не правиш нищо, все пак има разлика.

- Кой е любимият ви композитор?

- Нямам. Не мога да избера един от тях.

- Кои свои изпълненията винаги ще помните?

- Аз съм католичка, но това не означава, че не уважавам останалите религии. Всичко са вярващи. Когато вярваш, значи вярваш в хубави неща. Когато бях в Йерусалим преди няколко години, имах шанса да пея в църквата "Божи гроб". Според моята религия това е нещо велико. Беше една много кратка песен, но я изпях с цялата си вяра. Пяла съм в много църкви и катедрали, но никъде не съм се чувствала толкова развълнувана. Това е част от моята вяра. Всички, които вярват в други религии, се чувстват по същия начин. Пяла съм и в синагога в Йерусалим. Всички бяха много изненадани, но аз пях с огромна любов. Хората често забравят, че Исус Христос е бил евреин. Когато бях в Кайро, пях в джамия, защото ме помолиха да го направя и аз го направих. Изглежда беше необичайно, но аз вложих много вяра и любов. Благодариха ми, че съм направила нещо, което никой не е. Тези истории са странни, части от моя живот, но това е максимумът, който съм постигнала, и никога не ги забравям. Те изпълват дългия ми живот. През тези 83 години се случват много неща. Както казва моят съпруг би трябвало да напиша книга, но не мисля, че ще съумея да го направя. Спомените се изразяват говорейки, а не пишейки. Нещата не са в бяло и черно. Всеки има свои вярвания, които трябва да уважаваме и обичаме.

- Какво посъветвахте дъщеря си в началото на кариерата й?

- Да има вяра. Да вярва в онова, което върши и да има волята да работи, защото само чрез работата човек се изрязава и постига.

 

*В интервюто са използвани въпроси и на други медии

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай