Неделя,

Лъв пътешественик пази гроба на Незнайния войн

От: Катя Иванова -
A
A
A

 

  • Държали зад дървени тараби гениалната творба на Андрей Николов
  • Отритнали бронзовия повелител, защото гледал кротко и не показвал зъби

"Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха!"

(из "Новото гробище над Сливница", Иван Вазов)

Няма българин, който да не знае наизуст поне тези четири стиха от Вазовото "Новото гробище над Сливница". Няма и син или дъщеря на родината ни, които да не са виждали тези стихове, увековечени върху паметника на Незнайния войн в София. Но, със сигурност, не всички знаят историята на монумента и дългите митарства на достолепния лъв, който днес го охранява от тревата вляво.
Гробът на Незнайния воин и неговият паметник са изградени до южната фасада на древната църква "Света София", дала името на столицата ни и превърнала се в неин символ и пазител.
Идеята България да има паметник на геройски загиналите за свободата й войни възниква още през 1918 г. Но към нейното изпълнение се пристъпва едва 4 години по-късно. През декември 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в първото правителство на Александър Стамболийски, предлага да се създаде фонд за изграждане на паметник на българските войни, паднали за родината. И на следващата година Народното събрание одобрява фонда със закон. Част от парите са държавни, другите

се набират от хората - с дарения

На 14 декември 1926 г. специална комисия, оглавена от военния министър в кабинета на Александър Цанков - ген. Иван Вълков, възлага изпълнението на проекта на световноизвестния български скулптор Андрей Николов. Изборът на творец изобщо не е случаен. Още по онова време наричали родения в бедното семейство на врачански обущар ваятел българския Роден. Талантът му изпъква от най-ранна възраст. Заслужено младият Андрей е сред първите 40 студенти на новосъздаденото в столицата Държавно рисувателно училище (1896 г.). Преподавателят му Борис Шатц е толкова вречатлен от качествата на възпитаника си, че го препоръчва да бъде изпратен да учи с държавна стипендия в Париж. Там Николов веднага се записва в ателието на известния скулптор Антоан Мерсие и става част от кръга на най-изявените европейски творци.
Андрей Николов приема с радост и амбиция идеята на направи най-важния паметник на нова България. Той трябвало да бъде разположен от южната страна на църквата "Света София". Решено било да представлява символичен гроб на всички знайни и незнайни български воини, паднали в борбите за освобождението, обединението и защитата на България. Художествената идея на Николов за монумента е внушителна. Във вътрешността на пиедестала, в специално направен гроб трябвало да се поставят костите на един неизвестен български войник, които да бъдат закрити с барелеф на войник-покойник, символизиращ смъртта на бойното поле. От двете страни на пиедестала щяло да има

четири релефа на български жени

облечени в национални носии. Те трябвало да  символизират Тракия и Македония, Добруджа и Западните покрайнини, да вървят към гроба със свещи в ръце и по този начин да изразяват  скръбта и почитта на България към свидните жертви. Върху пиедестала пък щяла да стои статуята на лъв в позата на сфинкс, който олицетворява силата на народа да постига народните си идеали. Дотук всичко е перфектно. Но в следващите години, типично по български, благородната идея е разпарчатосана и опорочена от обвинения, скандали, интриги - както за художествената стойност на проекта, така и за парите около него.
На 8 юли 1931 г. паметникът е готов, но не е одобрен. Родните генерали го обявяват за претруфен - 17 скулптурни фигури им идвали вповече. Николов приема критиката и 6 месеца по-късно предлага нов вариант. Композицията е бронзов лъв с дължина 4 м, увенчаващ гранитен саркофаг-постамент, широк 3 м и висок 2,55 м с бронзов релеф и два метални кръста "За храброст" с надпис "На загиналите за Родината - вечна слава!". От двете му страни са предвидени барелефи със скърбящи жени. От едната страна плачеща върба - символ на скръбта, и две българки в добруджанска и тракийска носии, а от другата - две българки със свещи в македонска и поморавска носии, покрусени от мъка и с наведени глави със забрадки.
През 1933 г. се прави макет, а теренът е ограден с дъски. Окончателно скулптурният комплекс е завършен на 14 септември 1936 г. Но...не е открит. Тогавашният военен министър Христо Луков не го одобрява. Следват какви ли не хули по адрес на гениалния Андрей Николов заради неговия лъв. Не бил с вееща се грива, не показвал гневно зъби, по-скоро

приличал на домашна котка

с човешко лице...Именно този факт - благото, но достолепно изражение на лъва, гневяло най-много критиците на паметника. За тях то не показвало неустрашимия и непобедим дух на българското войнство. Николов бил принуден да чуе за себе си ужасни неща. От лъжата, че е получил държавни пари, за да отиде в Арфика и да види истински лъвове, които да изобрази, но по пътя пропил парите. До обидата, че е направил скопен лъв, защото единственият подобен хищник, който бил виждал в живота си, било огромното коте в зоопарка на Рим. Така монументът останал зад тарабите близо 5 години - до 1941 г., когато в негова защита се произнесъл цар Борис III. Той бил впечатлен от свой портрет, направен от Андрей Николов, и се застъпил както за ваятеля, така и за паметника му.
Така се стига до 1944 г., когато при англо-американските бомбардировки над София паметникът е сериозно увреден. След 9 септември 1944 г. мястото е "почистено". Шведският полиран гранит с едър кристал и особен черно-зелен цвят, от който е направен саркофагът, практично влиза в повторна употреба -  за ложето в мавзолея на Георги Димитров. А благият лъв на Николов - захвърлен. За да предприеме едно дълго, дълго пътешествие...Първоначално е

заточен  в "детския град" в Панчарево

През 1952 г. го пращат на брега на река Искър до моста край село Горубляне. Впоследствие ген. Иван Винаров, министър на строежите и пътищата, разпорежда да бъде поставен върху кръгъл постамент на изхода на София в посока Пловдив - точно пред входа на бившата вече царска резиденция "Врана". Когато започва строежът на магистрала "Тракия", бронзовият цар на животните изчезва. Следите му се губят чак до  1975 г., когато местни хора съобщават, че са открили статуя на лъв край къмпинг "Врана". Така красивата скулптора е приютена в двора на Военноисторическия музей в София.
През 70-те години на миналия век отново възникнал въпросът за изграждане на паметник на Незнайния войн. На празници комунистическата върхушка

полагала цветя на паметника на Съветската армия

Неизказано обаче в политбюро се блазнели от привилегията, когато идват чужди делегации, да ги водят на български паметник, а не на съветски. Така идеята за гроб и паметник на незнайния войн възкръснала отново. Казват, че неин вдъхновител бил Пенчо Кубадински.
Така за честванията на 1300 години България се взема решението за възстановяване на паметника на Незнайния воин - на същото място, но с променен вид. През 1980 г. колектив, начело с арх.Никола Николов и скулптора проф. Любен Димитров, получават задачата за нов проект.
Монументът е открит на 22 септември 1981 г. В него са съчетани „вечен огън“ и пръст от двете най-важни битки в Руско-турската освободителна война - Шипченската епопея и Старозагорското сражение. Благородният лъв на Андрей Николов е върнат, но вече не е централна фигура в композицията. Монтиран е в тревата, вляво от нея, като пазител на вечния огън. Скърбящите жени отсъстват. Казват, че причината те да бъдат завинаги зачеркнати още в първите години на народната власт, е присъствието на македонката. В онези години идеята на Коминтерна за самостоятелна македонска нация вече набирала сила и не бивало да излезе, че

България смята Македония за част от себе си

Днес Паметникът на Незнайния воин е мястото, където се извършват най-важните държавни церемонии. Пред него всяка година е честването на националния празник 3 март, когато официално се издига българският национален трибагреник. Пред вечния огън се извършва празничен Богоявленския водосвет за войската и бойните знамена, на 6 май е военния парад по случай Деня на храбростта и празника на българската армия. На същото място по държавен и дипломатически протокол поднасят венци всички официални чужди делегации.
 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички