Събота,

Бащи, синове и внуци куфеят на Whitesnake

От: Failed to load user -
Бащи, синове и внуци куфеят на Whitesnake
A
A
A

Неостаряващият саунд на хард рока събра 15 хил. души в "Арена Армеец"

Ковърдейл разплака публиката със Soldier of Fortune, която посвети на великия Джон Лорд

Рок легендите Whitesnake отново разтърсиха българската публика във вторник. Този път неостаряващият саунд на хард рока събра 15 хил. души от поне три поколения в "Арена Армеец". Ковърдейл и компания изпълниха както едни от най-големите си хитове, така и парчета от новия си Purple Album, посветен на легендарните Deep Purple. За съжаление в залата не чухме Crying In The Rain, толкова подходяща за пороя над София, но публиката спокойно можеше да си я пее докато си тръгва от залата по блокираното Цариградско шосе. Впрочем парализацията на една от големите пътни артерии на столицата и преди концерта, и забавеният градски транспорт не попречиха на феновете на рока да си изкрещят дробовете и да си трошат вратовете от куфеене в залата. Дъждовното време не спря традиционното предконцертно пиене на бира пред залата. Позатегнатите мерки за сигурност и пресният спомен за Батаклан също не успяха да помрачат настроението. "Благодаря ви, че поехте този риск и имахте куража да дойдете тази вечер!", извика Ковърдейл към българската публика на финала на концерта. "Пазете се, бъдете щастливи и не позволявайте на никой да ви уплаши!" След такъв концерт и бомба да беше паднала, нямаше да ни е страх, защото сърцата на 15 хил. души биеха заедно, в едно, в ритъма на неумиращия Рок!

В 7:55, с малко подраняване и игнориране на факта, че залата беше пълна едва на 60%, а опашките пред нея бяха километрични, на сцената излязоха подгряващата група The Dead Daisies. Не се заблуждавайте от не толкова известното им име. Звездният им състав включва не едно и две култови имена от света на рока: китаристи са Ричард Фортъс, член на Guns nТ Roses от 2001 г. насам, и Дейвид Лоуи. Басист е Марко Мендоза, който помним от състава на самите Whitesnake по време на концерта им в София през 2003 г., свирил още с Thin Lizzy. Следва клавиристът на групата - Дизи Рийд, който е най-дълго задържалият се член в Guns n Roses след Аксел Роуз (от 1990 г. насам). Вокалите са поверени на бившия фронтмен на Motley Crue - Джон Кораби, а зад барабаните седи добре познатият на българската публика Браян Тичи, за когото това беше 6-ти концерт на наша територия, като всяко от предишните му гостувания е било с различни групи - 2006 г. с Billy Idol, 2007 г. с Foreigner, 2010 с Lynch Mob, 2011 със самите Whitesnake и 2014 със Steamroller. За съжаление не всички присъстващи успяха да се насладят на изпълнението им. Едва в 8:30 вечерта, почти в края на сетлиста им, всички, закупили билети за концерта успяха да се настанят в залата. И макар представянето на тази сборна звездна формация да беше добро от гледна точка на отделните музиканти, им е нужно още доста, за да звучат наистина добре като група. Най-вече да намерят собственото си уникално звучене. Защото в "Арена Армеец" всяко парче, което изпълняваха, дори оригиналите от новия им албум "Revolucion", звучаха все едно слушаш някоя от бандите, в които са свирили преди. Един от авторските им тракове пък подозрително ми напомняше на "American Woman" на Лени Кравиц, като изключим припева. Впечатляващо обаче беше сценичното им поведение.

Летящите палки на Браян Тичи

си изпросиха не един и два одобрителни рева от публиката, а кавърите на Hush на Джо Саут и Helter Shelter на Бийтълс, с която завършиха, определено подготвиха публиката за размазващия сетлист, който им бяха подготвили Whitesnake.

Не ми стана ясно само едно нещо. Да не би да съществува някакво правило, че ако подгряваш на Whitesnake в София, трябва да замерваш публиката с бутилки? Сигурно помните 2011-а, когато Тома метна стъклена бирена бутилка в публиката и успя да нацели едно девойче с нея. Във вторник бутилките бяха пластмасови, три на брой и от минерална вода и ги мяташе Ричард Фортъс. Не нараниха никого, само понамокриха първите редове.

Whitesnake излязоха на сцената и

подпалиха публиката с брутално изпълнение на "Burn" на Deep Purple

Сетлистът на рок легендите като цяло беше изключително балансиран между класическите композиции на Whitesnake, култови за кариерата на Ковърдейл парчета и множество трибюти към Пърпъл. Имаше за всекиго по нещо и публиката откачаше след всяко парче. Ковърдейл не пропускаше да благодари след всеки одобрителен рев. Облечен с бяла риза с българския трибагреник на нея, той заяви: "Това е най-красивата гледка", докато българските фенове пееха без неговите насоки "AinТt No Love In The Heart of the City". Именно

легендарните пауър балади докарваха залата до екстаз

като, учудващо, част от моментума на концерта се губеше по време на по-хард изпълненията.

Нямаше слаб момент. Съжалявам само, че не чух "Stormbringer", "Rock'n'roll Women" и "Crying in the rain". След Burn отидохме на "Bad Boys". После зазвуча безсмъртната класика "Love AinТt No Stranger", последвана от кавър на Gipsy на Deep Purple и удардно завършване на тази част с "Give Me All Your Love", на която Ковърдейл предаде главната роля при изпълнението на самата публика и само се наслаждаваше на саунда в "Арена Армеец". Последваха изправящи косите китарни сола от Реб Бийч и Джоел Хекстра. Бийч изкара всякаква мисъл от главите на присъстващите с бруталното си солово изпълнение. A Хекстра, най-новото попълнение в Whitesnake, показа, че мястото му в групата е заслужено. Липсата на Дъг Олдрич обаче определено се усещаше и като лице, и като талант.

След вече споменатото AinТt No Love In The Heart of the City, дойде ред на Mistreated на Purple, на което, както един мой приятел обича да казва след концерт, се "издрахме здраво!" На сцената остана само Майкъл Девин с уникално соло на хармоника. А за финал на солата барабанистът

Томи Олдридж направо ни скри и шапките, и бирите

Какво е това палки? На Олдридж даже не му бяха нужни. Метна ги нанякъде и започна да трещи по дръмсета с ръце.
И след това. Може би трябва да спра да цивря на концерти. За тази година това е третият, който ме докарва до сълзи. Но как да се сдържиш на подобно изпълнение на Soldier of Fortune?!?! И то с посвещение на великия Джон Лорд!? И за да посвирят още на сърцеструната на разчуствалия се български фен Whitesnake директно минаха на "Is This Love".

"It is, Whitesnake! It is love!" развиках се аз, без да има и грам надежда думите ми да се чуят над титаничния вик на тълпата. Не ми дремеше. Продължих да пея с цяло гърло на "Fool for Your Loving". И накрая пак, отново, всички - Ковърдейл, Whitesnake, спомените за Пърпъл, 15 хиляди души, запяхме!

"Here I Go Again, Sofia! Again! "

завърши Ковърдейл концерта и доказа на всички хейтъри, че още може да вдигне на крака 15 хиляди души, въпреки че годините са отнели частица от уникалния му тембър. Но ние искахме още! "Арена Армеец" гръмна отново и Whitesnake се върнаха на сцената за един единствен бис. И там, преди "Still of the night" да падне над София, Ковърдейл изнесе своя трибют. Към хората в залата. Към София. Към спомена за Батаклан и жертвите в Париж. И неговото последно "Благодаря!" ще отеква още дълго в главите ни. До следващия път, като Whitesnake дойдат в България. До следващия път когато We All Go Again!

За истинските спомени и смартфон зомбитата

Първият концерт, на който отидох, беше на хеви метъл титаните Iron Maiden през 2007 г. на стадион "Локомотив". Бях в 7-ми клас и си бях събрала пари от джобните, за да си купя билет. Излъгах майка ми, че отивам на гости, хванах си тежката ученическа раница и отидох да куфея. И се размазах от кеф. Макар че бях някъде в края на стадиона и не виждах нищо. Да чуеш любимата си група на живо, да си на едно място с хиляди хора от своята порода, да споделиш една вечер на зверски кеф с абсолютни непознати, да се дереш заедно с групата на любимите си песни - най-голямото удоволствие от това да си фен на тежката музика. Прибрах се по никое време и изтърпях една дълга тирада. Но не ми пукаше. На следващия ден не можех да си вдигна ръцете и гърлото ме болеше. Пак не ми пукаше. Бях изкарала най-яката вечер в живота си до тогава.

Като журналист, получил акредитация да отрази концерт, мога да вляза в която зона си поискам. Избрах да съм на терена. Най-далече от сцената. За да усетя емоцията и заряда на младите фенове на групата, които не са успели да си позволят скъп билет. До преди няколко години бях една от тях.

Разочаровах се. Вместо куфеещи млади хора, попаднах сред нацупени същества без живец. След края на концерта ги чух как се оплакват, че ръцете ги болят, защото са снимали клипове. От мястото, на което бях застанала, виждах по-голямата част от публиката право пред мен. Липсваха дяволските рогца. Липсваха юмруците във въздуха. Липсваше подскачането, веещите се коси. Отвсякъде светеха дисплеи на смартфони.

Не разбирам логиката на това да изкараш един невероятен концерт в снимане с мобилния телефон. Въобще знаете ли защо се ходи на концерт, мили млади хора? Заради изживяването. Да видиш любимата си група на живо и да си махнеш главата от крещене. Да се забавляваш. Да живееш!

А вие живеете в социалните мрежи. За вас статусът се е превърнал в израз на социална позиция. Снимката с тага - в израз на съществуването ви. Ако отбележиш локация, значи си бил социален. Ако качиш клип - значи си бил "in the sound". Ако всички тези неща липсват, значи си никой, нищо, никъде.

Повярвайте ми, не съм хейтър на технологиите. Всъщност съм пристрастена към тях. Но не мога да си спомня последния път, когато с приятелите ми сме се събрали някъде и сме си правили снимки за фейсбук. И пак си имам спомените. Знаете ли какво помня от първия си концерт? Усещането. Как дробовете ти вибрират при всяко дръпване на струната. Как сърцето ти бие с рътъма. Как текстовете на песните все едно излизат от гърлото ти, без да са канени. Същото ще запомня и от концерта на Whitesnake. Какво ще запомните вие и как ще го описвате освен с "Беше мноо яко!".

Мили деца, зарежете си телефоните на дъното на чантите. И живейте! Забавлявайте се!

Не бъдете смарфон зомбита. Не допускайте да сте поколението, което уби рок концертите.

И много ви моля, прибирайте си боклуците - пластмасови чашки и т.н. Хем ми беше забавно, хем тъжно, докато се пързалях по тях на излизане от залата.

Тагове: Whitesnake Концерт

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички