Към края на археологическия сезон през септември 2025 г., екип, ръководен от проф. д-р Борис Борисов, прави находка, която бързо преобръща представите ни за древната история на Тракия. В земите край новозагорското село Караново е разкрит огромен мраморен постамент от III век — висок 174 см, широк над 70 см, с маса над тон и половина. Надписът, издълбан на старогръцки език и запазен в много добро състояние, свидетелства за изключителна личност: Юлия Флавия Магна, наричана „жената философ“.
Директорът на Историческия музей в Нова Загора, Генчо Димитров, уточнява пред БТА, че това е най-добре запазеният мраморен надписов постамент, открит досега в региона. Според проф. Борисов, върху него е стояла статуя — и археолозите имат надежда, че при бъдещи разкопки тя ще бъде открита.
Юлия Флавия Магна — философ, услужлива, почитана
Кой е този загадъчен персонаж? Надписът, който се разчита в десет реда на старогръцки, е посветен от Луций Геминий Тертул, представител на коническото съсловие — висока класа в античната Римска империя. Той посвещава паметника на Юлия Флавия Магна „за многобройните ѝ услуги“ — формулировка, която подсказва, че тя е играла значима роля в обществото и вероятно е заемала осезаемо място в интелектуалния или обществен кръг.
Особеният акцент в надписа — титулът „философ“ — е рядък и впечатляващ за жена през III век. Този знак разкрива не само висок обществен статус, но и уважение към бъдещата ѝ памет, каквото не се среща често в антиката.
Няколко други детайла от разкопките подсказват интересен произход на Юлия Флавия Магна. Името ѝ „Флавия Магна“ не е типично за тракийските земи, което кара археолозите да предположат, че тя може да е била от друг регион и по-късно — заселник на тези места.
Не е само паметникът — мястото около него разкрива, че ние не сме попаднали в обикновена улица или „периферна гробница“, а в важен религиозен и култов център. Разкопките потвърждават, че тук са се почитали тракийският конник, Зевс, Хера, Аполон, нимфите и други божества, подчертавайки религиозен синкретизъм — съжителстване и смесване на култови практики.
Намерени са множество бронзови монети, керамика и оброчни паметници, които дават обем и контекст към култовото значение на обекта.
Археологът проф. Борисов допълва, че първите сериозни разкопки на обекта датират още от 1976 г., по повод санитарни и напоителни проекти, и са продължавали — с прекъсвания — до 1985 г.
При тези по-ранни проучвания са открити три базилики, намиращи се една върху друга, изградени над по-стара кръгла сграда, която се предполага, че е била част от светилището.
Известен е и друг надпис, намерен още в края на XIX век, от 202 г., който свидетелства за възобновяване на светилище на бог Зевс Сабазий, по време на императорите Септимий Север и Каракала.
Това говори, че мястото е имало продължителна религиозна активност и значение през вековете.
От земята към музея: пътят на находката
След като е изваден от земята, мраморният постамент ще бъде пренесен в Историческия музей в Нова Загора, където ще бъде експониран на първия етаж, още близо до входа.
Но артефактът не е просто музейна украса. Той е ключ към нови разкопки — археолозите се надяват, че в по-дълбоките пластове ще бъде открита статуята на Юлия Флавия Магна — фрагменти, частични фигури или други елементи, които да доразкрият нейния образ.
Проф. Борисов заявява, че работата през този сезон е била концентрирана върху входа на светилището и върху локализираната подова настилка (ипод), открита още през 2022 г.
Той също така споделя, че е открит досега и външен пояс на светилището — вероятно допълнителен архитектурен елемент — но тепърва предстои да се установи дали той е съизмерим с вътрешните структури или принадлежи на по-ранен етап.
Образът на философката
Представете си — в огрян от слънце олтар стои статуя, изискана, величествена, жената философ — свидетел на свои времена. Постаментът е бил нейният фундамент, мястото, където посветители са се прекланяли, уважавали, почитали. Днес, когато го виждаме, той ни шепне за нейната слава, за нейния ум и може би за нейната роля в римската обществена или културна среда.
Редки са случаите, когато една жена в Античността е титулована „философ“ — това означава, че не е била само почитана, а че е била считана за част от интелектуалния кръг на епохата си.
Нейното име — Юлия Флавия Магна — се носи като ехо през вековете, но откритието край Караново го връща към нас с тежест и достойнство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
