В сърцето на Родопите, между забравени пътеки и мълчаливи върхове, легендите за великански коне и заровени съкровища още нашепват на онези, които се осмелят да стигнат до жълтата скала.
Пътуването към Саръкая не е просто преход. То е посвещение. Гората мълчи, пътеките са почти изтрити от времето, а въздухът – напоен с нещо древно и необяснимо.
В този уединен кът на Родопите, недалеч от село Безводно, Черноочене, се издига скалата Саръкая – 60 метрова жълта скала с пещера в основата, за която се спори доколко има изкуствен произход.
Името ѝ идва от турски – „жълта скала“, но за местните тя е нещо повече. Наричат я живо място – място, което „гледа“, „пази“ и „говори“ на тези, които знаят как да слушат.
Пещерата в основата ѝ е като зееща уста, поглъщаща светлината, а по склона ѝ личат странни форми и вдлъбнатини – според някои, изсечени от човешка ръка, според други – дело на богове или великани.
„Конят на великана се е подхлъзнал тук и оставил следите си в скалата“, разказва възрастен жител на Безводно. Легендата твърди, че великанът носел злато, скрито от османски кервани. Когато усетил, че е преследван, решил да зарови съкровището. Върнал се с поп Мартин – учен човек и лечител, който изсякъл таен знак в скалата, за да го намерят само избраните. Но никой не го открил оттогава…
Друга история разказва за нощни светлини, излъчвани от скалата, и за хора, които чули гласове – стари, мъжки, напомнящи шепот на вятъра, но носещи думи на древен език. Учените намират следи от тракийско присъствие и предполагат, че мястото е било култово. А легендите? Те са доказателство, че магията никога не е напускала тази част на Родопите.
Саръкая е от онези места, които не се разглеждат. Те се усещат. Със сърце, пише Топреса.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
