Проф. Иван Гацов е изследовател в областта на праисторията.
Завършил е СУ "Кл. Охридски" със специалност история, профил археология.
ВИЖ ОЩЕ: Тайните на Троя! Проф. Иван Гацов с нови разкрития
Защитава докторска дисертация на полски език към Археологическия Институт на Ягелонския Университет, Краков. Участва в проучванията на палеолитните находища: пещера „Бачо Киро“ край Дряново, „Темната дупка“ край с. Карлуково, откритото палеолитно находище край с. Муселиево, Плевенско и др.
Член кореспондент е на Германския Археологически Институт.
Участвал е в разкопки в България, Полша, Виетнам, Турция, Гърция, Румъния, Грузия. Бил е в международни проекти за изследване на Троя, Турция, праисторически селища в Източна или Турска Тракия, както и обекти в района на Мраморно и Егейско море; в Гърция, Румъния, Южен Кавказ, Грузия.
Работил е с Истанбулския Университет, в Холандския Исторически Институт в Истанбул; Германски Археологически Институт и др.
Изнасял е лекции в над 30 научни форуми и университети в САЩ, Великобритания, Германия, Полша, Грузия, Турция, Белгия, Франция, Украйна, Румъния и др.
Два пъти е бил стипендиант на Mellon Research foundation - Fellowship за Турция и за Гърция. Бил е стипендиант и на Института за Егейска Праистория – САЩ.
Преди 1500 години Троярадът-крепост се е отдръпнал от Бяло море, казва известният археолог проф. Иван Гацов в подкаста "Чудесата на България" с водещ Славка Бозукова
- Археологът не трябва да се замисля защо температурата е 42 градуса и няма вода
- Неджми Карул е изключителен професионалист
- В Кавказ беше открит череп под 500 куб. см
- Френски колега ми каза: архитектите ви са сред най-добрите
- Проф. Гацов, къде е по-интересно да се проучват чудесата - в България или в Турция?
- Най-интригуващо е там, където сте в момента. Като докторант, заедно с мои полски учители сме проучвали пещерата „Бачо Киро“. По-късно и „Темната дупка“, Карлуковско - от края на осемдесетте и началото на деветдесетте години. След промените в България участвам в изследвания на територията на Северозападна Турция и в Източна Тракия, в района на Бяло море, където е Троя. И в ареала на Мраморно море. Там има няколко обекта, които са изключително интересни за праисторията на югоизточна Европа.
- Да поговорим за мистичната Троя. Колко време участвахте в проучванията там?
- Започнах през 1995 и приключих около 2008-2010 година, като в началото на века се включи и д-р Пепа Неделчева, НБУ. От една страна интересни бяха самите изследвания, които продължават традиция, започната още от Хайнрих Шлиман. Независимо от факта, че по отношение на археологията той е бил аматьор. Така или иначе обаче, е бил прозорлив и си е давал сметка какво е необходимо, за да се привлече вниманието на учените. За първи път тогава в изследванията участват хора от естествените науки - прочути учени, фотографи, художници. Тоест, стартират първите комплексни проучвания. Хайнрих Шлиман е поставил базата, върху която след него Вилхем Дьопфелд работи и доразвива. И фактически полага основите на съвременната стратиграфия на Троя, която служи като отправна точка на изследванията. През 30-те години американските изследвания на проф. Карл Блеген от Синсинати, а по-късно нашите: немско-турските за Троя, продължиха.
- Как изглеждаше тогава този обект и каква е промяната сега?
- Още в ония години на широка скала започна създаване на съвременна инфраструктура, която се оказа абсолютно необходима - както за самата държава и за района, така и за туристиката. Никога не съм вярвал, но тогава пред очите ми за няколко години бяха изградени фантастични магистрали. От Чанаккале до Измир, след това от Измир надолу към по посока на Ефес, Бодрум и т. н. Що се отнася до самите проучвания, то проф. Манфред Корфман, ръководителят на нашата експедиция от университета в Тюбинген, Германия, държеше много на интердисциплинарните изследвания. Археолозите бяхме по-малко от представителите на другите науки. В експедицията участваха едновременно 40 – 50 представители от 17 нации. Впоследствие броят на учените беше увеличаван. Помня числото 17, защото българското знаме, тогава във форма на една дъсчица, ми дадоха под този номер. Беше изключително добър научен и социален експеримент.
Запомнил съм следното: веднъж, когато беше много горещо и се развали водопроводът, Манфред Корфман ни каза: не ме питайте защо на 42 градуса няма вода, защото аз пък ще ви питам защо сте си избрали тази професия. Никой повече не посмя да задава подобни въпроси.
- Какво не знаем за Троя? С какво разкопките пренаписаха историята?
- Беше открит един печат от края на 90-те години. Смята се, че той е свързан с договор между хетите и Троя. По тази причина проф. Корфман и някои негови колеги смятаха, че това е силно доказателство за Троя, която именно Омир описва. Изключително много бяха и изследванията на така наречения “Долен град”, който е осигурявал логистиката на Троя. Фактически градът имал малка цитадела, която не е могла да побере повече от неколкостотин души. Учудващо беше как те са удържали входа на Дарданелите и са взимали съответните такси и от корабите, които са минавали оттам. Проф. Корфман смяташе, че в Долния град са живеели няколко хиляди, опонентите му обаче бяха на мнението, че са били под 2000. Така или иначе обаче, става дума за селище, осигурявало логистиката на Троя, за да може тя да функционира.
По времето на Манфред Корфман това беше най-проученият район от гледна точка на геоморфологията. Имаше екип от турски геолози. Те бяха направили над 20 000 сондажа и имаше много ясна представа за нивото на водата през различните периоди. Никой не знаеше къде е било пристанището. Омир пише за 1000 кораба, имаше някакво противоречие. Но благодарение на проф. Илхан Кая и неговия екип се оказа, много ясно кога и как се е очертавала бреговата линия. Преди 1 500 години става абсолютното затлачване и равнината пред Троя изглежда така, както е сега. Тоест, Троя фактически престава да има стратегическо положение, тъй като спрямо Мраморно и Егейско море тя вече е на десетина километра във вътрешността - не е морска крепост и постепенно се превръща в място, което би трябвало да е изчезнало във времето. Но тук бих споменал интересната монография на Доналд Истън за разкопките на Шлиман в Троя 1870-1873, и с който по време на проучванията живеехме в едно бунгало. Оказва се, че Александър Велики е смятал, че е потомък на жители на Троя. Но както каза проф. Брайън Роз, директорът на американските изследвания в Троя (американските специалисти изследваха периода след Омирова Троя) там, той само ги е целунал, когато ги е посетил и не им е дал дори пари.
Император Август също е смятал, че родът му е от Троя. Мехмед Завоевателя, който превзема Константинопол също е вярвал, че потеклото му е свързано с Троя.
Отделно от това са идвали пилигрими да се поклонят на предците си. Тоест, тази легенда е живяла столетия и е в историческата памет на населението, което е обитавало там. Разбира се, тя после изчезва.
- Говори се, че от златото от Ада тепе е бил изграден шлемът на Агамемнон. Вярно ли е?
- По тази тема най-добре ще е да попитате един изключителен изследовател и специалист доц. Христо Попов. Той е меродавният източник. Но моето мнение е - не. Троянската война се отнася към 12 век пр. Хр., Омир пише Илиадата през 8 век пр. Хр., а маската е от 16 век пр. Хр.
- Наскоро „Стандарт“, заедно с турското посолство в България, проведохме събитие по повод 15 години от кампанията ни “Чудесата на България”. Откроихме най-старите чудеса на нашата държава и на Турция. Кое е най-ценното съкровище, открито от Вас?
- Моят период е преди съкровищата.
- Питам Ви за човешки съкровища, не само за артефакти.
- Участвал съм в експедиции в няколко държави, срещал съм хора различни. Лично за мен няма разлика в това кой от къде е. Ще ви дам пример: бяхме в Турция на брега на Егейско море по проект с французи и с турски специалисти. Там беше и възстановен най-старият кораб, открит край нос Улубурун, някъде на около 1300 години преди преди Христа. Когато казах на френския ръководител на проучванията, че съм от България, той отвърна, че е имал 4 български студенти, най-добрите, които бил имал през живота си. Така се зарадвах!
- Тоест, България, освен че има невероятни чудеса, има и много добри археолози?
- България е имала, има и ще има. През ноември, миналата година, бях с д-р Пепа Неделчева на Световния неолитен конгрес в Урфа, Турция. Акад. Васил Николов и шефът на секцията по праистория към Археологическия институт доц. Бъчваров бяха довели десетина души от София. Млади хора, мотивирани, без никакви езикови бариери, със самочувствие. Като изключим домакините, може би българската група беше една от най-многобройните. Това също е признание за нашата археология.
- Да, но самият акад. Николов след връщане от тази среща каза, че все още чака да бъде създаден Музей на солта в Провадия-Солницата. Необходима е социализация, за да могат повече хора да видят този уникален обект.
- Щом Васил се е заел с този проблем, ще го разреши. Ще има Музей на солта.
- Какво си казахте с Неджми Карул като се видяхте на нашата среща “Чудесата на България и Турция”? И бихте ли пояснил кой е той?
- Първо уточнихме, къде ще пием бира в София. Неджми е професор по археология, шеф на департамента по праистория към Истанбулския университет. Той беше докторант на проф. Мехмет Йоздоган, чийто бюст стои пред музея в Лозенград, Къркларели. Даже с Мехмет се снимах пред паметника – и с оригинала и с бюста. Аз съм виждал и бюстове на хора приживе - Сталин, Брежнев и други „демократи“. Казах му, че се радвам, че виждам приживе бюст на археолог. А самият Неджми е изключителен изследовател, той и административно има много висока длъжност. Неджми е в комисиите, които дават разрешения за разкопки и за чуждестранните експедиции.
- Управлява “Таш тепелер” .
- Той е прекалено умен, за да бъде управник, но е изключителен мениджър. В момента копае обект, Карахан тепе, който е по-стар и от Гьобекли тепе, който също е световна сензация. В края на миналата година бяхме и на обекта на доц. д-р Ейлем Оздоган - също недалеч от Урфа, чиито обект е с изключителна иконография. Това са доказани световни учени. Също така трябва да благодаря на директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, която спомогна за организирането на ежегодна конференция с тези колеги, които аз наричам „фамилията“, която конференция е или в България, или в Лозенград в Къркларели, както и на спонсора г-н Петър Кънев.
- Щастлива съм, че „Чудесата на България“ получиха своето европейско признание и станахме български представител на Европа Ностра. Неин председател е проф. Херман Перцингер, уникален немски археолог. Разбрах, че се познавате отдавна…
- Когато отидох на разкопките в Ашаги Пинар, Къркларели, той беше директор на евроазиатския департамент на Германския археологически институт. Отговаряше за праисторията на Германия. По това време беше около 35-годишен. Участваше в разкопки, направи интересни изследвания в Иран и в района днешна Русия върху скитски могили, където намери едно изключително по своето значение съкровище. Много се радвам, че той продължава тази си дейност. След него шеф на Института стана проф. Свен Хансен, с когото вече над 25 години сме заедно. Започнахме да работим заедно в Турция, както и с д-р Пепа Неделчева, която вече бе успяла да забременее и чакаше син, но това не й пречеше да работи наравно с нас. Проф. Свенд Хансен след това започна разкопки в Румъния, където ни покани. Освен това заедно с д-р Неделчева работихме 10-12 години в южен Кавказ в Грузия в рамките на неговата експедиция.
- Като говорим за Чудесата на Кавказ, няма как да не споменем Кавказките долмени. Но какво е другото истинско чудо на тази държава от праисторията?
- Световната сензация е от началото на 90-те години. Започнаха изследване и дойдоха в Дманиси, на 90 км югозападно от Тбилиси. Ние работихме на неолитното селище Арухло, Грузия, което беше на около час и половина път с кола и обикновено през уикендите с Пепа и други колеги, посещавахме обекта. В Дманиси беше направено феноменално откритие. Откриха няколко добре запазени черепа на около милион и осемстотин хиляди години. Това са първите следи, които свидетелстват за напускането на Африка от човека. По всяка вероятност хората са се придвижили през територията на Ливан, Сирия и са влезли в днешна Грузия. Тогава, разбира се, тези държави ги е нямало.
Обемът на черепите е някъде около 500 кубически сантиметра. Това изключва възможността те да са говорили. Въпреки всичко обаче, има намерени сечива. Няма от кого друг да ги вземат, освен те да са ги произвели.
- Не са говорили, но в същото време се използвали сечива.
- Да. Но имайте предвид, че и шимпанзетата могат да правят някои прости видове сечива.
- Каква е голямага разлика?
- Необяснимото е в големината на черепите. Ние не намираме освен в Грузия следи от този вид - Homo georgicus, който е напуснал Африка. Има обаче останки и то на различни места от Хомо Еректус - Изправеният човек. чиито обем на черепа е около 900 кубически сантиметра, и който е познавал огъня. Бил е в състояние и да ползва копия за промушване. Този вид напуска Африка преди около 1.8 милиона години. И колкото и да е странно, има абсолютно сигурни доказателства, за това че се е придвижвал и по море. Открити са следи от каменни сечива и костни останки в Индонезия и на разположени близо един до друг острови. Следите от пребиваването на Изправения човек в този ареал са на 900 000 години. Науката е наясно какво е било нивото на Световния океан през този период, което изключва сухопътна връзка. Единственият вариант е бил да се придвижват до тези острови по вода. Вероятно са правили салове от бамбук. Това го видяхме през 80-ге години, когато копаехме във Виетнам. Тези първи мореплаватели са познавали само камъка и коста. Но Хомо Еректус е бил с много по-големи умствени и физически параметри, отколкото тези от Дманиси, Грузия, са имали.
- Защо има толкова много следи от палеолита в Грузия?
- Съществува и доза случайност. Самото откритие е на немския археолог. До селището има малка средновековна черквичка - нещо като укрепление, много е живописно. На един германски колега му правят впечатление кости между камъните и той моли да му ги дадат. На изток от Виена законите са променливо понятие. Такава е легендата на това откритие, но, разбира се, това за законите не е легенда... По-късно французи направиха великолепен музей на открито с отливки на черепите. Там прожектират и документален филм, който привлича туристите. И това е на два часа път от Тбилиси. Подобриха се и пътищата.
- Твърди се, че по времето на праисторията първото вино е било направено в Грузия. Това е мит ли е?
- Не е легенда, но ако го кажете пред арменски граждани, те ще се възмутят. Става въпрос за южен Кавказ. Там има следи от производство, от консумация на вино. В Грузия има съдове с изображения на грозде и това показва, че хората там са го ползвали и са знаели как да произвеждат вино. На арменска територия, на около 4 часа път от Арухло, от нашия обект, който е от шестото хилядолетие преди Христа откриха в пещерата Арени – запазен комплекс отпреди 6 000 години със съдове, свидетелстващи за целия производствен процес на правене на вино. Специалисти даже казаха какво е било гроздето. Намерени бяха следи от погребения, а в един от черепите намериха 5 квадратни сантиметра човешки мозък. Естествено, този мозък не може да е по-различен от нашия, освен ако притежателят му не е бил много умен. Те са били хора от нашия вид - Хомо Сапиенс.
- Сещам се за пещерата Козарника, с която се славим затова, че е има следи от милион и 300 хиляди години. Защо се оказва, че не можем да правим културен туризъм, както направи Турция - вече в ТОП 5 като туристическа дестинация в света?
- Те, турците, започнаха много мащабна работа върху инфраструктурата. Но сега и у нас е много по-добре, отколкото беше някога, когато копаехме в "Темната дупка", Карлуково до пещерата Проходна. Когато през 80-те години показах Искърския пролом на колеги от френската мисия, шефът й ми каза: Иване, тук е по-красиво от Перигор! А Перигор е районът, където е праисторическото изкуство. Би трябвало да е най-красивият на света.
Ангел, един от нашите бивши работници на разкопките, от Луковит - заможен човек, явно може да смята, си е останал човек с визия и не е телевизионен патриот. Той е направил екопътеки, така е социализирал цялото място, че децата без никакъв проблем влизат в пещерата "Проходна". Моята 9-годишна внучка София Елена ми изпрати снимки! Значи може! Но трябва добро желание и от хора, които имат средства. Не е непременно нужно да ги дават по певици и за джипове.
- Какво за вас е културното наследство?
- Наследството никой не може да ни го вземе. За съжаление, ако аз трябваше да избирам дали да съм иманяр в Гърция, Турция или България, щях да избера България. Защото щях да продължа с това по-богоугодно дело без абсолютно нищо да ми се случи. Казвам го с цялата си отговорност. По отношение на културното наследство не сме по-малки от Италия, Гърция или Турция. Сигурен съм, че младите хора, които са избрали археологията, обичат наследството на България и страната си. Но трябва да има държава. Убеден съм, че ние като брой министри на културата бием всички изброени дотук държави взети заедно. За последните 5 години със сигурност.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
