* Доц. Бони Петрунова разкрива тайните на деспот Добротица
Много са митовете и легендите, свързани с нос Калиакра. Най-известната легенда разказва за 40 девойки, които попаднали в плен на османците. За да не бъдат дадени като награда на най-заслужилите воини, най-красивата - Калиакра, предложила да се хвърлят в морето, а за да не се изплаши и откаже някоя от тях, сплели косите си. Когато полетели към морето, красавиците се превърнали в ято жерави пред очите на смаяните османски войници.
Носът е бил заселен от древните траки още около 5 век пр.н.е. По-късно те са последвани от гърците, които основават там свои колония през 4 век пр.н.е.
През Средновековието носът се превръща в много важно стратегическо място за различни империи и кралства, чийто стремеж е да контролират Черноморския регион. Носът е владян в различни периоди от Византийската империя, Българското царство и Османската империя.
Ключов период е така нареченият "столичен етап", времето когато след втората половина на XIV век Калиакра е столица на Добруджанското деспотство, управлявано от деспот Добротица в периода 1347-1385 г. Тайните на легендарния владетел днес разкрива доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ.
Според проучвания й владетелят бил красив и харизматичен мъж, който явно е печелил сърцата и е успявал много добре да прави политика. Малко хора знаят, че той създава първия боен флот у нас - с помощта на Венеция. Знае се обаче, че при османското нашествие, когато Родопите са завладени, той отваря предградието на Калиакра и започва да настанява там избягалите от османските набези управници. При последвалата битка с османските нашественици обаче българската войска претърпява поражение и носът също остава под османско владичество в продължение на няколко века.
Една от най-интересните находки на нос Калиакра е от ХтV век. Доц. Петрунова откри единственият у нас пръстен-убиец - със специална кухина за скрита отрова. Откритието е уникално по рода си и не случайно стана "Чудо на България" за 2014 г. в едноименната кампанията на "Стандарт".
Пръстенът представлява халка и припоена към нея кръгла касета, украсена с гранулация. Самата касета е куха и пригодена така, че вътре да може да се напълни с отрова, която да се изсипе съвсем незабележимо в чаша. Пръстенът е от бронз, със семпла, но и доста изящна изработка. Той е мъжки и най-вероятно е носен на малкия пръст на дясната ръка.
Находка е намерена на място, на което са живеели аристократи и се предполага, че е принадлежал на богат благородник.
Сред най-интересните и ценни артефакти, открити от доц. Бони Петрунова на нос Калиакра, е и т.нар. Татарската плячка (2018 г.) - гърне с жълтици в пода на къща.
Сред новите чудеса на Калиакра е и гробът на неизвестния досега аристократ Георги, както и една катарама от нефрит. Тя е прекрасен ювелирен паметник, един от трите подобни в света, намерени до момента. Изработена е от бял нефрит, чиито находища са изключително редки. От него са произвеждани предмети за най-представителните нужди на владетелите или за много тържествени подаръци.
На 1 август 2025 г. доц. Бони Петрунова и екипът й влязоха в т.нар. "златен сектор" на Калиакра - мястото, където са открити златното съкровище и гробът на Георги. Те ще проучват южната и западната част на вътрешния град през XIII-XIV век.
Екипът ще се опита да се локализира пета църква в средновековния град, обслужвала некропола. Ако бъде намерена, тя ще разкрие нови аспекти от религиозния живот на жителите, населявали това място.
Искаме да определим къде са били улиците, каква връзка има този квартал, който сега изцяло е затревен, с некропола и другите сгради извън крепостната стена и частично е проучван от колегите преди мен, преди 30 и повече години. И като се възстанови тази картина, ще можем да се попълним пъзела на така наречената археологическа карта на Калиакра, каза доц. Петрунова.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
