Уникална изложба за 150 години от Априлското въстание откри Националният исторически музей. „150 години Априлско въстание. Истории и разкази за героично време“ отдава почит към храбростта, себеотрицанието и саможертвата на всички знайни и незнайни участници в историческите събития от 1876 г. и може да бъде видяна до края на годината.
Априлското въстание от 1876 г. остава едно от най-драматичните и съдбоносни събития в българската история – момент, в който стремежът към свобода намира своя най-силен и категоричен израз. Сто и петдесет години по-късно се връщаме към тези събития не само с почит, но и с желание да разберем по-дълбоко човешките истории, изборите и цената, която стои зад тях. Изложбата представя цялостен разказ за събитията чрез автентични артефакти, част от които се експонират за първи път, както и чрез прецизно изработени музейни копия и реконструкции на изгубени ценности.
Министърът на културата Найден Тодоров, директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова и зам.-министърът на образованието Наталия Михалевска
Поздравителен адрес от президента на Република България Илияна Йотова бе прочетен по време на откриването на изложбата от доц. Пламен Славов. На откриването присъства и министърът на културата Найден Тодоров. Заместник-министърът на образованието Наталия Михалевска прочете поздравителен адрес от името на министъра на образованието проф. Сергей Игнатов. За значението на Априлското въстание говориха ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев и проф. Кирил Топалов. Поздравление бе получено и от министъра на финансите Георги Клисурски.
Изложбата беше официално открита от директора на музея доц. Бони Петрунова.
Куратор на експозицията е д-р Димитър Василев, ръководител на отдел „История на България през Възраждането (XVIII – XIX в.). Етнография“. „Стандарт“ разговаря с него за ключовите експонати, разказа и историите, които представя изложбата.
-Д-р Василев, Националният исторически музей се включи в честванията на 150-годишнината от Априлското въстание като представи изложбата – „150 години Априлско въстание. Истории и разкази за героично време“. Тя бе официално открита на 22 април – денят, когато преди век и половина в Панагюрище тържествено е осветено Главното въстаническо знаме на панагюрци, извезано от Райна Княгиня. Какво представлява изложбата?
-Тя включва артефакти и експонати, свързани с Априлското въстание. Част от тях са оригинали. Някои се експонират за първи път. Има и специално изработени през годините музейни копия на важни артефакти, които са физически изгубени за историята, но за които има данни - снимки или са документално описани. Използвахме съвременен подход, при който вниманието е насочено към по-малък брой артефакти, свързани с въстанието, но представени чрез атрактивен и многопластов разказ за самия предмет.
Експозицията съдържа още спомени на съвременници и художествени образи на герои, дори и песни, които са пели въстаниците или са написани за тях.
Тази основна част от материалите се споделя през аудиогид, за да се допълнят историите. Тематичният обхват на експонатите представя превърнали се в емблематични за това време оръжия, униформи и знамена. Показани са предмети, носещи личния драматизъм на своите притежатели и такива, обвързани с паметта за събитията. А също така и много важният за нас малък разказ, свързан с обикновения човек, повлиян от големите исторически събития.
-Изложбата започва с възстановка на една от емблемите на въстанието – черешовото топче. Какво не знаем за него?
Единственото черешово топче, което се смята за оцеляло, се намира в Брацигово, всички други са възстановки. Тук идеята е първо да го видим като символ, а и да покажем колко важна е ролята на музейните възстановки за разказа.
Второ - да разберем повече за историята на дървените огнестрелни оръдия, използвани в Априлското въстание. Те са останали в паметта на хората като черешови топчета, но има и оръдия, направени и от други дървета
-Защо се е използвала именно черешата?
-Заради здравината и широкото си разпространение. Най-много черешови топчета се изработват в Четвърти революционен окръг, това е Пловдивски, останал известен като Панагюрски.
Възстановка на черешовото топче
В Панагюрище имат 11 изработени топа. В столицата на символичната първата българска артилерия – Брацигово, първоначално са изработени 12 топа, след това още 6. Там е и командирът на тази артилерия Георги Шаров, който има специална подготовка. Той е изпратен от Васил Петлешков да учи военно-артилерийско дело във Влашко, днешна Румъния.
-Само черешовото топче в Брацигово ли е оригинал?
-Да, смята се за единственото оцеляло. По принцип, знаем от историята, че част от черешовите топчета дефектират още при използването им, други са иззети. И затова много малко остават здрави, през годините някои са загубени.
Но като символ те са изключително важни, защото повдигат духа на народа. Те нямат никакъв шанс срещу модерната артилерия - оръдията „Круп“ на османската армия, но пък имат страшна мотивационна сила и говорят за стратегията и военно-тактическата мисъл на предводителите на въстанието. И тук добавяме, както вече споменах, художествения образ, свързан с топчето. Това е образът на Боримечката.
Като образ той е представен от Иван Вазов в „Под игото“. Но всъщност Боримечката има реален прототип. Разкажете за него – кой е той?
Да, смята се, че това е Иван Танков от Клисура, който е командир на тамошните черешови топчета. Много звучно и добре го описва Вазов. Боримечката оцелява при потушаването на въстанието, но за съжаление е пленен, изпратен на заточение в Акра, където умира.
-Има ли оцеляла негова снимка?
-Не, няма. Но пък ние показваме през едно художествено пано друга, много интересна снимка - на Петър Златков Топчията от Брацигово. Тя оцелява. Той, както говори прякорът му, отново се занимава с изработка на дървени топчета. Златков оцелява, изпратен е на заточение, връща се и след това през годините, когато има различни чествания, той се появява в униформа със своя черешов топ. Дори при едно голямо честване, при посрещането на първия влак на гарата в Брацигово, лично каран от цар Борис III, Петър Златков стреля със своето топче. Символично, разбира се. Черешовите топчета, наистина, са се превърнали в един от символите на нашето въстание.
-Кои други символи показвате в изложбата?
Кокардата с коронован лъв
-Униформите на въстаниците. Българите през Възраждането обличат военни униформи за първи път в 1862 г. Това са членовете на Първата българска легия. Идеологът на първите униформи е Георги Раковски. Водачите на Априлското въстание съзнават голямата значимост на символите - бойни знамена и униформи, защото това са белезите на една истинска армия и повдигат бойния дух. Затова всички е нужно да се обличат въстанически униформи, израз на отдаденост и съпричастност към съдбовните събития.
-Какви униформи са представени в изложбата?
-Показваме въстаническа униформа и кокарда. Униформите са направени от вълнен плат. Затова много малко от тях оцеляват. Имаме едно копие, специално изработено от реставратори, което показваме и хората могат да видят. Към него има и една кокарда. Това е знакът, който се слага на калпаците. Тя е оригинална. Изобразява коронован лъв и надпис “Свобода или смърт, 1876 година“.
Друг голям символ за въстаниците са знамената. Експонираме две, всяко с различна история и преплетени човешки съдби.
Споменахте, че ключова част от изложбата е малкият разказ, свързан с обикновения човек, повлиян от големите исторически събития. Как е представен този разказ?
Например – чрез знамето на Трети Врачански революционен окръг, където въстание не избухва.
Знамето се шие от сестрите Мица и Калица. Те са дъщери на един врачански първенец, хаджи Кръстьо Василев. Там апостол е Стоян Заимов, но въстанието като цяло не избухва и знамето не е развято. Това знаме е единственото трицветно, извезано по време на въстанието. То оцелява поради находчивостта и смелостта на двете сестри, които го шият. При започналите арести и проверки, баща им заповядва да го изгорят, но те изгарят друга тъкан. А истинското въстаническо знаме скриват. Показват го едва при Освобождението. Разбира се, баща им е изключително горд.
Специално изработено копие на това знаме, което се пази във Враца, е дарено на НИМ през 1981 година. Тоест - отново виждаме, съчетание между оригинали и специалните музейни копия, с които ние изграждаме важният експозиционен разказ. За музеите е много важно не само да представят оригинални артефакти. От самото въстание не са и толкова много оцелелите. Важно е да се разкаже значимоста на събитията, историите и съдбите на хората, които стоят зад тях.
-Каква е историята на другото знаме, което показвате?
-Към знамената имаме още един многопластов и интересен разказ - за знаме на Ботевата чета. Разбира се, важно е да почертаем, че четата на Христо Ботев е част от Априлското въстание.
Ботевата чета има двама знаменосци – Никола Симов – Куруто и Димитър Стефанов - Казака от Сливен, който при една от последните битки на четата сваля знамето от пръта и го увива около кръста си, след смъртта на знаменоца то изчезва и според една от историите е изгорено.
Затова и тук отново идва методът на музейната възстановка. След Освобожднието, знамето се шие по спомени на съвременници и чрез него можем да представим историите и събитията. Първо, защо на знамето пише 1875 година. Това е един от най-често задаваните въпроси от нашите посетители. Отговорът е свързан с това, че през 1875 г. БРЦК, повлиян от бунта на християните в Херцеговина и Босна, взима решение за всенародно въстание. В следствие на това решение е опитът за въстание в Стара Загора.
Русенско попада в друг въстанически окръг. В самия град, поради големия военен гарнизон, се взима решение бунт да избухне в близкото село Червена вода чрез организирана чета. Поради залавянето на водача Тома Кърджилов, четата няма успех.
Имено за тази чета сестрата на Никола Обретенов, дъщерята на Баба Тонка, Петрана Обретенова, шие знаме, на което пише извезва надписа „Свобода или смърть“ и 1875 г. от лицевата страна, от другата Карань - името на Революционния комитет в селото. След неуспеха на бунта от 1875-а Никола Обретенов заръчва на майка си да скрият байряка, защото ще потрябва на пролет.
Така и става. Баба Тонка го пренася във Влашко и го дава на сина си, който е в щаба на Ботевата чета. Той го взема, дава го на Ботев, развяват го на кораба „Радецки“ и така тръгва неговата история като част от Априлското въстание.
А пък самото знаме, което представяме и е възстановка по спомени на хората, си има собствена история, тъй като участва в честванията през 1966-та година, било е част от експозицията на парахода „Радецки“. Още един пък може да се види как успяваме да покажем на хората и експонатите и допълнителна история около тях.
-Какви оръжия са оцелели от времето на въстанието?
-Оръжия има много запазени, но малко от тях са свързани с конкретни личности. Реставрирахме специално за изложбата и за първи път показваме ятаган, който се свързва с Бачо Киро. Намерен е през 20-те години на XX век в къщата на Мичо Топалов от Бяла черква, където се укрива Бачо Киро след разгрома на Априлското въстание. Съхраняван е в семейството като ценна реликва и е предаден в НИМ през 1986 г. Представяме и сабя бастун с кания и нож на Георги Измирлиев - Македончето, апостол и военен ръководител в Първи (Търновски) революционен окръг. Държи достойно и геройски пред турския извънреден съд, който го осъжда на смърт. На дошлия да го изповяда пред бесилото свещеник Измирлиев казва пред всички: „Виж как се мре за България!“. Преди сам да сложи въжето на врата си, 25-годишният Измирлиев се обръща към събраното множество с думите „Колко сладко е човек да умре за отечеството си!“ .
Мастилницата на лейди Странгфорд
Изложбата поставя специален акцент върху Баташкото клане – една от най-черните и трагични страници от историята на Априлското въстание.
Ключов експонат, свързан с потушаването на въстанието е един сукман - елемент от женската носия. Принадлежал е на една жена, казва се Неделя Петрова Станкова. Едва двегодишна, тя се намира в църквата по време на Баташкото клане, е една от малцината оцелели Зверствата в Батак имат траен, мащабен, световен отзвук. Бележат с трагизъм поколения наред. Оставят отпечатък дори върху дрехите на жителите. Част от облеклото започва да се изработва в черен цвят.
Когато пораства, оцелялата по чудо Неделя изработва сама този сукман, който през 1996 г. е закупен от Националния исторически музей от нейната внучка Дафина Нейчева.
-Сукманът е черен?
-Чисто черен. Още един пример за за една от нашите идеи в изложбата и малкия разказ – на фона на голямото драматично събитие в Батак представяме и малката история на хората. Около Неделя показваме и възстановка на родословното ѝ дърво. Направихме проучване, при което се установи, че от нейният род Станкови има 19 души убити, тя губи майка, баща, брат, сестра.
-Какви други непознати досега на широката публика предмети включва изложбата?
-Имаме още два много интересни експоната. Единият е мастилница, наглед обикновен предмет, с надпис на английски. Но това е материално свидетелство, оригинално, за връзката на лейди Емили Странгфорд с България.
Тя подарява мастилницата на Михаил Милков, фелдшер по време на Руско-турската война. Лейди Странгфорд има огромен принос. Тя дарява почти цялото си семейно имущество, за да помогне на семействата на жертвите. За кратко време изгражда и оборудва болници в Батак, Карлово, Панагюрище, Перущица, с. Петрѝч и Радилово. Дарява дрехи, завивки и много други неща от първа необходимост, създава обществени кухни за останалите без дом. Помага на 59 опожарени и опустошени селища. При раздялата си с България Емили Странгфорд осиновява шест български момичета и плаща образованието им в Англия, за да се завърнат и да станат учителки в родината си. Тя има и своя голям принос за привличането на британското обществено мнение към българската съдба. Делата ѝ имат огромен отзвук в българското общество. За нея има много благодарствени публикации, хората ѝ пишат купища прочувствени писма. Дори самият Иван Вазов посвещава едно стихотворение на лейди Странгфорд, публикувано в „Тъгите на България“.
-Споменахте песните, които са пеели въстаниците. Има ли ли са свой химн?
-Има много песни. Ако говорим за Ботев, разбира се, остава емблематично стихотворение „Радецки“ на Иван Вазов. Преминаването на Ботевата чета и нейната съдба имат наистина широк отзвук сред българското население и емиграция в чужбина. Затова не е случайно, че в „Пряпорец и гусла“ Вазов включва това стихотворение. То се превръща в емблематичен марш изпълянван и до днес.
Но, говорейки какво наистина са пели въстаниците, ще разкажа един не толковоа известен факт. Ние показваме чанта, принадлежала на Стефан Стамболов. Едно от малко известните неща е, че Стефан Стамболов издава заедно с Христо Ботев през 1875-а година в Букурещ една стихосбирка. Тя се казва „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“. Тя е единствената, издадена приживе от поета - революционер. Но Стамболов има и други написани текстове, част от които маршове.
Една от неговите маршови песни, която ние днес знаем – „Не щеме ний богатство“, се превръща в химн на революционното движение. В дните на Априлската епопея тази песен вдъхновява делегатите на събранието в Оборище, а също и бойците във въстаналите градове и села. Пеят я и стъпилите на козлодуйския бряг Ботеви четници.
Знаем, разбира се, за Добри Чинтулов и неговите песни, също вдъхновят въстаниците и им дават кураж.
Важен експонат е и един паметен надпис за новоселското въстание, който имаме. Той е върху камък, така че представяме негово специално изработено копие. В интересния надпис първо пише, че през 1876 година, месец май, вали сняг. И втората част от надписа е, че става в Ново село размира /размирици/ - това е Първи (Търновски) революционен окръг.
Неочаквано паднали сняг през май месец затруднява въстаниците изключително много. Това са балкански села, представете си какво е било, за да остане това събитие в надпис. Разбира се, тук темата, за която говорим е Новоселската република. Просъществувала 9 дни – „деветте глътки свобода“.
Сериозен революционен подем тогава обхваща още три села – Ново село, Кръвеник и Батошево, където има много оръжия, боеприпаси, два черешови топа са изработени. На 4 май в Батошево пристига четата на Цанко Дюстабанов. Воеводата оставя четници в Батошево и Кръвеник и с останалите бойци се насочва към Ново село.
Стефан Пешев, един от главните организатори, остава известен с фразата си „продай си нивата, купи си пушка“. Срещу османските части въстаниците нямат шанс и е въстанието потушена кърваво. Цанко Дюстабанов е заловен и изпратен в Търново. Ограбени и опожарени са къщи, църкви, училища, манастири Международната анкетна комисия от 1876 г. отбелязва, че само в Ново село са убити 691 души, между които много жени и деца.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
