Черешовото топче се е превърнало в един от най-разпознаваемите символи на Априлското въстание. Идеята за използване на артилерия във въстанието се приписва на Иван Кишелски, който в своето „Ръководство за успешен бой с турците” посочва наличието на войски от трите рода (пехота, кавалерия и артилерия) като необходимо условие за успех.
Поради невъзможността да се внесат истински оръдия, в Пловдивския (Панагюрски) и Търновския революционен окръг местни майстори изработват общо около 40 дървени топа. За целта използват дънер от черешово или друго твърдо дърво, обкован с железни обръчи и с издълбан отвор, чийто калибър е 8 – 10 см.
В ролята на гюлета влизат най-често топузи (тежести) от кантари, железни отломъци или обли камъни, които, при правилно изчисление на заряда, оръдията успяват да изпратят на 400 – 500 метра. Нерядко обаче топовете се пукат под налягането на барутните газове, с което стават негодни за по-нататъшна стрелба.
Разбира се, да сравняваме качествата на тази примитивна артилерия с оръдията „Круп” на противника е безпредметно, но опитите за бойното й използване говорят за високото ниво на военнотактическата мисъл сред въстаническите предводители.
Психологическият ефект също е налице – черешовите топчета вдъхват у въстаниците кураж и вяра в собствените сили.
За единствено автентично черешово топче, оцеляло от Априлското въстание, се смята това, съхранявано в Историческия музей в Брацигово. През годините са изработени много възстановки на дървени топове, с някои от които са проведени и реални стрелкови изпитания.
Идеята за използване на черешови топчета в Априлското въстание през 1876 г. възниква в столицата на Четвърти революционен окръг – Панагюрище. Революционният комитет възложил на коларя Стоил Финджеков, роден през 1832 г. в Панагюрище, да направи един черешов топ, за да се изпита. На младини Стоил като бедно момче отишъл в Цариград да си търси работа.
Главил се слуга при Мехмед Али паша, който бил големец в Терсханата (Морския арсенал), където се поправяли оръдията на турската армия. От гледане понаучил нещичко за топовете.
В Цариград Стоил приел протестантството, на което останал верен до гроб. Всяко начинание започвал с молитва към „Вишний Бог”. След като се върнал в Панагюрище, отворил коларска работилница.
Стоил с мерак приел да направи дървен топ. Най-напред започнал да работи колесника на топчето, но тъй като дюкянът му бил близо до пазарния площад и конака, се преместил в избата на Калоянови, която се намирала на „долненското хоро”.
Първоначално били отсечени два трупа – единият при Кривчовата воденица от градината на Генчо Кривчов, а другият от двора на Стоил. След няколко седмици усилна работа първият български черешов топ бил готов. Дължината на дулото му била 1,10-1,15 м. Отвън тялото било намотано с катранено въже.
Поставен на предница от тек каруца (с един кон) с дървена ос и дървени наплати, топът бил приспособен да се движи чрез впрягане на кон или магаре.
Изпробвали топа в местността Мурджов лещак, югоизточно от Панагюрище. Стоил запалил фитила, топчето подскочило, издало слаб звук, пукнало се и изхвърлило гюлето от кантарен топуз на 1-2 метра от дулото.
Тогава в работата се включили почти всички майстори – тюфекчии в селището – Андрей Манчев, Тодор Перфанов, Ненчо Цуцеков, Никола Меченов и Тодор Гелин, които се ръководели от прочутия оръжейник Никола Бимбашиев.
При направата на второто топче Бимбашиев предложил отвътре дулото да се обвие с тенекия, за да не излизат барутните газове и вместо въжета да се използват железни халки. Решено било още събраните из къщите топузи да се претопяват в работилницата на Иван Кантарджиев, след което отново да ги отливат според големината на топовните гърла.
Нововъведенията се оказали удачни. Така приготвеният топ бил поставен на първата колесница и изкаран на Куйкиния харман, намиращ се между баирите Каменица и Маньово бърдо, източно от Панагюрище. Викач предупредил хората от Долната махала да не се плашат.
Опитът излязъл сполучлив!
Кантарените топузи и други парчета от железа, с които бил напълнен топът, били изхвърлени на разстояние 300-400 метра.
Това вдъхнало кураж на комитетските водители и те разпоредили да започне направата на черешови топчета във всичките селища, в които има революционни комитети.
В Панагюрище били направени пет топа, топчии на които били Стоил Финджеков, Атанас Узунов, Никола Геров, Янко Ламбов, Генко Суровиилиев, Генчо Манчоров и др.
Оръжията - кремъчни пищови, шишанета, ками, ножове и пушки
Оръжията по време на Априлското въстание (1876 г.) са предимно остарели, трофейни или самоделни, като около 10 000 въстаници са зле въоръжени в сравнение с модерната турска армия. Арсеналът включва кремъчни пищови, шишанета, ножове, ками, ковани копия и пушки, закупени тайно или произведени от местни майстори.
Основни видове оръжия били:
1. Огнестрелни: Използвани са предимно старинни кремъчни пищови (като тези на Военноисторическия музей), шишанета (дълги пушки с нарезна цев), револвери и пушки, внесени нелегално от чужбина.
2. Хладни: Къси ножове, ками и дълги, специално ковани от български майстори копия. 3.
3. Самоделни пособия: Въстаниците сами леят куршуми и свиват фишеци (барут, увити в хартия).
Въпреки недостига, изложба на Исторически музей Панагюрище показва, че въстаниците са използвали разнообразен арсенал, включително оръжия, поръчани от Георги Бенковски. Турските сили обаче са въоръжени значително по-добре с американски и английски пушки
Въпреки че Априлското въстание е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Руската империя.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
