Според една от легендите змей отвлякъл мома, но Свети Георги го пронизал и освободил девойката
Сред хълмовете на Югоизточна България, на няколко километра от град Камено, се издига една от най-впечатляващите средновековни крепости по българските земи - Русокастро. Каменните й стени, възродени частично чрез археологически усилия, днес нашепват древни истории - за царе и битки, за легенди и загадки.а
Русокастро се намира в едноименното село, което е наа33 километра западно от Бургас. От София я делят близо 370 км. А името й идва от червеникавите скали, върху които е изградена - русо, както в миналото са наричали цвета на желязото и кръвта.
Крепостта е възникнала преди около 1 500 години на естествена стратегическа височина. Тя е природен феномен, който е контролирал най-важните пътища в Североизточна Тракия - между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол.
Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от един епиграфски паметник от VI в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. Според българския историк проф. Веселин Бешевлиев вероятно той е правнук на византийския император Юстин I / 518-527г/, водил най-тежките войни с аварите.
За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата "География на света" като голям и многолюден град. С това име селището влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с важни събития през ХIV в.
Най-силно е историческото присъствие на Русокастро в грандиозна битка на 18 юли 1332 г., завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник.
Историческата слава на Русокастро достига връхната си точка през лятото на 1332 г., когато там се случва една от най-значимите победи на България над Византия. В навечерието на битката цар Иван Александър е изправен пред двоен натиск - сръбската заплаха от северозапад и византийското настъпление от юг.
Византийският император Андроник III с над 15 000 души армия навлиза в българските земи и заема позиции край Русокастро. Цар Иван Александър, със значително по-малка войска, проявява рядка дипломатическа и военна прозорливост. Умело печели време с преговори, докато пристигнат кумански и български подкрепления. Така на 18 юли 1332 г. българската армия нанася съкрушителен удар над византийците, които са принудени да отстъпят.
След битката царят и императорът се срещат лично и сключват мир. Като знак на добросъседство Иван Александър омъжва дъщеря си за сина на Андроник III. Победата при Русокастро не само укрепва българските позиции в Тракия, но и затвърждава авторитета на цар Иван Александър в един от най-бурните периоди от българската средновековна история.
Съвременните археологически проучвания в Русокастро започват в началото на XXI век под ръководството на Регионален исторически музей - Бургас. Разкрити са основни части от крепостната стена, отбранителни кули, цитадела и уникален за българските земи средновековен замък. Сред най-ценните находки е изящна златна обеца с гранат, монети от различни епохи, както и богата керамика от XIII-XIV век.
Особен интерес предизвиква т.нар. царска зала, разположена в цитаделата, която вероятно е служила за официални срещи и религиозни церемонии. Там е открита и средновековна църква, с фрагменти от стенописи и кръщелно корито - ясен знак за важността на крепостта не само като военен, но и като духовен център.
На върха на хълма се намира т.нар. Голям камък - скала, използвана от траките за култови практики, свързани с Бога Слънце и Богинята Майка. Там се виждат полукръгли ниши, жертвени камъни и свещено аязмо - пещера, известна като Русината дупка. Водата от нея се смята за лековита, особено срещу уроки и болки в очите при децата.аИ до днес всяка година на Гергьовден се събират хора, за да намерят лек за себе си, роднини и близки приятели.
С Русокастро са свързани и две силни легенди.
Първата разказва за момче, което сънувало странник, наредил му да изкопае заровени пари и църковна утвар, скрити на хълма. Част от тях трябвало да послужат за строеж на храм, останалите - за лечение. Момчето споделило с баща си, който заедно със селския свещеник отишъл да копае. Там те открили мраморна плоча с надпис "Св. Георги", икона, кандило и златни монети. Така започнал градежът на стария храм, посветен на Свети Георги. Според преданието, в негова чест на Гергьовден тук дълго време са се давали курбани.
Втората легенда е вълнуваща история за любов, змей и божествено избавление. Един змей се влюбил в мома на име Руса. Превърнал се в млад момък и я причаквал до чешмата, за да я моли да се омъжи за него. Но тя имала любим.
На Гергьовден обаче, когато горе в манастира играели хоро, змей грабнал Руса, отвлякъл я в пещерата и я скрил там. Риданията й се чували вечер. Баща й се помолил на свети Георги, който слязъл в страховита битка, пронизал змея и освободил девойката. Благодарните хора построили нов храм - отново в чест на светеца. Легендата е записана от краеведа Никола Проданов през 50-те години на XX век.
Днес крепостта Русокастро е частично реставрирана и достъпна за посетители.
През последните години община Камено и екипът на музея в Бургас влагат усилия в превръщането й в туристически и културен център. Тук се провеждат възстановки на средновековни битки, както и образователни програми за ученици и фестивали, посветени на българското наследство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
