Точно 140 години ни делят от едно от най-значимите събития в новата българска история, което всички наричаме "българското военно чудо". Битката при Сливница (5-7 ноември 1885 г. по нов стил) е решаващото сражение от Сръбско-българската война, която затвърждава Съединението на Княжество България и Източна Румелия, повдига бойния сух за десетилетия, кара цяла Европа да онемее и ражда новите ни герои, които са пример за родолюбие и обич към родината ни.
Битката при Сливница не е просто военна победа. Тя е урок по смелост, по любов към родината, по вяра в себе си и в правото на един народ да бъде обединен и свободен. Поне 10 са причините, заради които тези паметни събития бяха наречени чудо:
1. Войната на капитаните срещу генералите:
Сръбско-българската война избухва месец и половина след Съединението във време, когато армията ни очаква удари от южната граница, но е нападната изненадващо от запад. Съединението е объркало плановете на Русия и тя е изтеглила офицерите си от страната. Така българската армия е командвана предимно от млади капитани, докато сръбската армия е водена от генерали. Нещо повече - съотношението на сръбски войници спрямо български е 7 към 1. След тази грандиозна победа се ражда мита за непобедимостта на българския войник и армия, които поддържат бойния дух през следващите десетилетия.
2. Участието на доброволци и опълченци:
Освен редовната армия, в битката участват множество доброволци, включително ученици и студенти, вдъхновени от каузата за защита на Съединението. Войниците и местното население работят денонощно, за да изградят окопи и заграждения от телени мрежи, което се оказва ключово за отблъскване на сръбските атаки. Липсва вода, храна, достатъчно муниции, но нищо от това не може да накара войниците да отстъпят. Хора от цяла северозападна България пътуват всеки ден, за да носят провизии за войниците.
3. Страхът от безстрашните българи:
След една от най-кървавите битки по време на тези исторически събития, нарочна комисия отива да разследва последствията, защото се оказва, че по множеството загинали сръбски войници в сражението няма никакви рани. Комисията установява, че са загинали от страх. Сърбите обявяват война с очакването за лесна и бърза победа над младата и неопитна българска армия, но са изненадани от организираната и силна съпротива, както и от последвалия щурм.
4. Първа победа за новата армия:
Това е първата голяма победа на българската армия след Освобождението на България през 1878 г., която демонстрира нейната боеспособност и готовност да защитава националните интереси. Битката е смятана за "бойното кръщение" на младата българска армия, която показва изключителна храброст и тактическа подготовка. В чест на тази славна победа датата 19 ноември (по стар стил) е обявена за Ден на Сухопътните войски в България.
5. Защита на Съединението:
Успехът при Сливница е ключов за международното признаване на обединена България. Това става възможно след подписването на Топханенския акт в Цариград на 24 март 1886 г. Въпреки това победата не успява да спаси княз Александър I Батенберг от вътрешнополитически сътресения. Русия продължава да се противопоставя на неговото управление и той е свален от престола чрез преврат през август 1886 г. В същото време сръбската армия претърпява унизително поражение от войната. Държавата запазва границите си. Спасена е от по-тежък военен разгром и евентуална окупация на Ниш само благодарение на ултиматума на Австро-Унгария към България.
6. Неочакваната победа
За повечето европейски наблюдатели и дори за самите участници, българската победа е изключително неочаквана. Смятало се е, че неопитна българска армия, командвана от млади офицери, няма никакъв шанс срещу редовната и добре оборудвана сръбска армия, водена от генерали. Нещо повече - вечерта на 6 ноември княз Александър Батенберг казва, че изходът от боя е съмнителен и трябва да се напусне София, докато се съберат достатъчно войници на фронта. Решава се дори да преместят държавната хазна в Ботевград. На следващия ден обаче въпреки решението на военния съвет войската да се държи отбранително, един от капитаните заповядва на своя отряд да настъпи срещу сърбите. Така започват победите
7. Царската подкрепа
Личното участие на княз Александър I Батенберг е ключово за победата, както и в общото командване на Българската армия по време на Сръбско-българската война. Князът пристига лично на фронта в разгара на сраженията и това има огромен морален ефект върху войниците и офицерите. Като върховен главнокомандващ той одобрява и подкрепя смелия план за отбрана на Сливница, който се оказва печеливш. В критичните моменти князът поема пълната отговорност за изхода на войната и не се поколебава да рискува собствения си живот. След победата води дипломатическите преговори с представителите на Великите сили и сръбския крал Милан, което в крайна сметка води до спиране на военните действия и запазване на българските територии.
8. Летящото подкрепление:
Войските успява да се придвижи светкавично от турската граница до сръбската и да изгради отбранителни позиции за по-малко от 48 часа. Тази бързина и организация граничат с чудото. Тези войски извършват изключителни и много рядко срещани във военната история маршове на скок. Те изминават разстоянието от Харманли до София – 250 километра (от които 95 километра пеша) за две-две и половина денонощия.
9. Международният отзвук:
След като сръбският крал Милан разбира поражението си и се оттегля с войските си чак при Пирот, българската победа предизвиква изненада в Европа, тъй като се е смятало, че слабо оборудваната и неопитна българска армия няма шанс срещу редовната сръбска армия. Европа веднага надава вик на удивление и съчувствие към българския народ. За една нощ българите стават героите на цяла Европа, а Сливница - символ на храбростта и епопея на патриотизма.
10. Картината "На нож":
Въпреки че картината "На нож" на Ярослав Вешин е вдъхновена от друга битка през Балканската война, тя често се свързва с героизма и устрема на българските войници при Сливница, които в критични моменти са готови да атакуват в щикова схватка поради липса на достатъчно патрони. Образът на българския войник, който въпреки тежките условия и численото превъзходство на противника, остава непоколебим и се сражава до последен дъх, се увековечава в стихотворението "Новото гробище край Сливница" на Иван Вазов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
