Бележим пробив в авиацията, кардиологията и биологията, приготвяме храни за Космоса
Със специално издание, изпълнено с история, вдъхновение и национална гордост, вестник „Стандарт" отбелязва 33 години журналистика със сърце и кауза.
Тазгодишният празничен брой е още по-ценен – защото празнуваме и 15 години кампания „Чудесата на България", която промени начина, по който говорим и мислим за културното наследство. Колекционерският брой съдържа 40 специални страници за Чудесата. Днес ви представяме 15 научни чудеса на България, които прославят страната ни.
Отличихме красивите умове на България
Заедно с БАН се преборихме летище София да носи името на Васил Левски
Април 2016 г. Големият салон на БАН стана сцена на българската научна гордост. Над 300 учени от всички области се събраха в кампанията на "Стандарт" и Академията - "Научните чудеса на България", за да представят най-големите открития по българските земи от древността до съвремието и да отличат младите красиви умове на страната ни. Месеци наред преди това десетки хиляди българи гласуваха за отделните открития, а на финала 72 000 души избраха "шестия сърдечен тон" за научното чудо, с което страната ни се гордее най-много.
Четирима млади таланти на науката в България - Петър Гайдаров, Атанас Атанасов, Григори Матеин и Кристиян Георгиев, получиха специални отличия. А голямата награда - чек от Българска банка за развитие за 1500 лева, взе Атанас Атанасов - момчето, направило таблет за незрящи.
Но едно нещо пренесе кампанията в бъдещето - предложението, направено по време на дискусиите, летище София да бъде преименувано на летище "Васил Левски". Девет години бяха нужни на властите у нас, за да прегърнат идеята. С нея лично се ангажира предишният председател на БАН акад. Юлиан Ревалски, който направи серия срещи, но успя да се пребори. Сега ни остава да довършим каузата и да изградим така чакания от всички нас паметник на Апостола на летището.
1. Най-старото обработено злато в света
В края на 70-те години на XX век, при рутинни строителни дейности край Варна, археолозите попадат на откритие, което ще пренапише историята на човешката цивилизация. Там, в древен погребален комплекс, днес известен като Варненския халколитен некропол, са открити над 3000 златни предмета с изумителна изработка и културна стойност. Това е най-старото технологично обработено злато, откривано досега и не само в Европа, но и в света.
Датировката на находките от некропола ги отнася към периода 4400-4100 г. пр.н.е. и ги свързва с т.нар. Култура Варна - напреднала цивилизация от епохата на халколита, която е оставила след себе си впечатляващи следи от социална йерархия, търговски контакти и технологично развитие. Златните накити, скиптри, украшения и др. свидетелстват за общество, което вече познава понятието за власт, богатство и ритуал. Те са доказателство, че първите технологични проблясъци на човечеството са се родили не в Месопотамия или Египет, а по днешните български земи.
2. Българската писменост обединява народи и езици
Кирилицата, днес официална азбука на България и още редица държави, възниква не в солунската мисия на светите братя Кирил и Методий, а по-късно - в Преславската книжовна школа. Създадена е в края на IX век от Св. Климент Охридски, един от най-верните ученици на братята. Целта й е да улесни разпространението на християнството и писмената култура сред славянските народи. Новата азбука носи името на свети Константин-Кирил Философ - създател на по-ранната глаголица - като израз на приемственост и почит към великото дело на двамата братя просветители.
С течение на вековете кирилицата излиза далеч отвъд границите на българското царство. Тя става основа на писмеността на южните и източните славяни, включително руснаци, сърби, украинци, беларуси, но и на неславянски народи в обширните пространства на Руската империя и бившия Съветски съюз. Официална е и до днес в Монголия, а до края на XIX век се използва и в Румъния. Днес кирилицата се ползва от около 252 милиона души по света. От 1 януари 2007 г., с влизането на България в Европейския съюз, кирилицата официално стана третата писмена система на ЕС.
3. Геният на османската архитектура и Майстор Манол
Сред най-великите имена в историята на архитектурата стои това на Мимар Синан (1489-1588) - главен архитект на Османската империя в златния й период. Според популярна легенда, разпространявана в българската народна памет, зад това име се крие Майстор Манол. Той бил талантлив строител, роден в днешното родопско село Широка лъка. Макар историческите извори да не дават категоричен отговор за произхода му, мнозина вярват, че той е българин, пленен като дете и включен в еничарския корпус, откъдето по-късно се издига до най-високите нива на архитектурната йерархия в империята.
Синан е назначен за главен архитект на султан Селим I и работи последователно при още трима султани - Сюлейман Великолепни, Селим II и Мурад III. Оставя след себе си изумително архитектурно наследство: 81 джамии, включително внушителната "Селимие" в Одрин, "Сюлеймание" и "Шахзаде" в Истанбул, 33 двореца, 35 бани, 26 библиотеки, 7 водопровода, множество кервансараи, чешми и тюрбета. В България негово дело е и "Баня баши" джамия в София - един от малкото действащи мюсюлмански храмове в страната днес.
4. Откритието, което разтърси медицината
В историята на българската медицина XX век започва с едно изключително откритие, което поставя страната ни на световната научна карта. Това е т.нар. "шести сърдечен тон". Словосъчетанието и днес предизвиква уважение сред кардиолозите и медицинските изследователи. Откритието принадлежи на проф. д-р Иван Митев - педиатър, учен и визионер, който с усърдие и остър научен поглед успява да хване неуловимото дотогава.
През 50-те години, при ограничена като възможности апаратура и лимитирани ресурси, д-р Митев работи върху детската сърдечна аускултация преслушване. Именно чрез наблюдение на сърдечните тонове при деца той установява наличието на допълнителен, преди това нерегистриран шести поред тон. До онзи момент медицината признава само четири сърдечни тона, като петият също се смята за рядкост. Според Митев обаче, шестият тон има физиологичен характер и може да се регистрира при здрави деца, особено в ранна възраст.
Откритието е посрещнато с интерес и скептицизъм, но скоро получава международно признание. Шестият тон започва да се изучава в медицинските факултети, а името на проф. Иван Митев се споменава редом до тези на световни кардиолози.
5. Илия Вълков и неговият революционен газ
Малцина знаят, че един от най-загадъчните и оспорвани научни пробиви на XX век е дело на българин. Роден под името Илия Вълков в малкото село Вълково в Югозападна България, той става известен в света като Юл Браун и дава името си на т.нар. "Браунов газ". Това вещество, представляващо смес от водород и кислород в специфично съотношение, привлича вниманието на учени, инженери и ентусиасти от целия свят заради твърденията, че гори по-чисто и по-ефективно от обикновените горива.
Юл Браун, емигрирал в Австралия след Втората световна война, патентова откритието си през 70-те години, представяйки генератор, който чрез електролиза на вода произвежда нов вид гориво. Впечатляващото е, че Брауновият газ може да реже метал, но същевременно да бъде безопасен за човешка кожа, а това е нещо, което противоречи на класическите представи във физиката. Именно това двойствено поведение на газа предизвиква както възторг, така и съмнение в научните среди. Макар откритието му да не получава масово приложение, интересът към Брауновия газ не стихва и до днес, особено в контекста на търсенето на алтернативни и екологични енергийни източници.
6. Джон Атанасов и първият електронен компютър
Историята на компютърната епоха не би била пълна без името на Джон Атанасов - американски физик, математик и електроинженер, чийто български произход е източник на национална гордост за страната. Именно той е човекът, който създава първия електронен, непрограмируем компютър в света Атанасов-Бери компютър (ABC), поставяйки основите на дигиталната революция. Създаден в края на 30-те години на XX век в щата Айова, компютърът работи с електронни лампи вместо с механични релета, а това е революционно за времето си решение.
Атанасов пръв използва двоичната система и разделя процесите на изчисление и съхранение на данни. Двете са концепции, които по-късно ще станат стандарт в компютърната архитектура. Макар неговата машина да не е програмируема, тя решава сложни математически задачи с бързина и прецизност, недостижими дотогава. Любопитен момент е, че Атанасов въвежда и термина "аналогов компютър", който продължава да се използва в науката и днес.
Дълго време приносът му остава в сянка, но през 1973 г. съдебно решение в САЩ признава Атанасов за истинския изобретател на електронния цифров компютър. Така един български потомък, син на бежанец от село Бояджик, Ямболско, се оказва в центъра на технологичната история.
7. Д-р Стамен Григоров и тайната на киселото мляко
В началото на XX век, когато светът тепърва започва да разбира сложността на микроскопичните организми, един млад български лекар прави откритие, което ще промени представата за храненето, здравето и ще даде нов повод за национална гордост. През 1905 г., едва 27-годишен, д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който стои в основата на ферментацията, необходима за създаването на автентичното българско кисело мляко.
Григоров, който тогава работи в лабораторията на проф. Леон Масон в Женева, изолира бактерията и я нарича "Бацил А". Това е названието, с което влиза в научните кръгове. С течение на времето обаче, този незабележим микроб получава ново име "Лактобацилус булгарикус" в чест на родината на своя откривател. Така България става първата страна в света, чието име се асоциира с научно признат полезен микроорганизъм. Благодарение на работата на д-р Григоров българското кисело мляко се утвърждава като здравословен продукт с международна репутация. Дори самият носител на Нобелова награда Иля Мечников се интересува от пробиотичните му свойства и смята, че именно уникалният бацил допринася за дълголетието на българите.
8. Цветето, което България превърна в лекарство
Малко хора подозират, че скромното кокиче, което е и първият знак на пролетта, крие в себе си мощно лечебно вещество с доказан ефект при редица тежки заболявания. Именно от тази обикновена, но непреходна българска билка, през 1959 г. фармакологът Димитър Пасков създава нивалин - лекарствен препарат, който променя практиката в неврологията и носи международно признание на българската медицинска наука.
Нивалинът е алкалоид, извлечен от растението "Галантис нивалис" (обикновено кокиче), с изключително силно въздействие върху периферната нервна система. Той намира широко приложение при лечението на полиомиелит - заболяване, което десетилетия наред предизвиква епидемии и оставя деца парализирани. Освен в неврологията, препаратът се използва успешно и в анестезиологията, хирургията, психиатрията. Ценен е при лечение на умствена изостаналост, както и във физиотерапията срещу неврити, ангионеврози и други нарушения на нервната проводимост.
9. Асен Йорданов и Douglas DC-3
В зората на пътническата авиация, когато въздушният транспорт все още е лукс и експеримент, един българин променя завинаги представите за сигурен и масов полет. Името му е Асен Йорданов. Той е авиатор, инженер, изобретател и родолюбец, роден през 1896 г. в София. Йорданов е главният конструктор, стоящ зад създаването на първия в света успешен пътнически самолет - легендарния "Дъглас Ди Си 3" (Douglas DC-3).
DC-3 не е просто машина, той е символ на нова ера в авиацията. Въведен в експлоатация през 1935 г., този самолет променя правилата на играта. Става първият, който прави въздушният транспорт икономически изгоден, сигурен и достатъчно удобен, за да стане предпочитан от масовия пътник. Йорданов играе ключова роля в проектирането и инженерното му изпълнение, работейки в компанията Douglas Aircraft в САЩ.
10. "Джордафон" - предшественикът на телефонния секретар
Асен Йорданов - същият гениален инженер, който стои зад проекта на легендарния самолет "Дъглас Ди Си 3", се оказва и пионер в областта на телекомуникациите. Малко известен факт е, че именно той създава устройство, което предшества модерния телефонен секретар - апаратът "Джордафон".
Апаратът не само записва гласови съобщения, но предлага и възможност за конферентен разговор - нещо напълно революционно за своето време. Изобретението идва далеч преди ерата на цифровите технологии и оставя трайна следа в развитието на телефонната техника. Името му идва от фамилията на създателя, а самият Йорданов продължава да развива идеята, вярвайки, че комуникацията трябва да бъде не само по-бърза, но и по-интелигентна.
В знак на уважение към приноса на Асен Йорданов към науката и обществото, името му е вписано в Книгата за почетни граждани на Ню Йорк - един от най-престижните граждански регистри в Съединените щати.
11. Иван Ночев и двигателите на "Аполо-11"
На 20 юли 1969 г. светът затаява дъх когато Нийл Армстронг прави първите човешки стъпки върху лунната повърхност. Историческата мисия на "Аполо-11", гледана от стотици милиони по целия свят, символизира технологичното надмощие на САЩ в разгара на космическата надпревара. Но зад кадър, извън телевизионните камери и вниманието на медиите, стои един българин. Иван (Джон) Ночев има жизненоважен за успеха на мисията принос.
Малко известно е, че именно разработените от Ночев двигатели са позволили лунният модул "Орел" да кацне с прецизност върху повърхността на Луната. Неговата работа не спира дотук. Същите двигатели осигуряват и успешното излитане от Луната, както и критичното скачване обратно с командния модул на "Аполо-11", който чака в орбита с Майкъл Колинс на борда. Без тази технология, едно от най-важните постижения в историята на човечеството можеше да завърши трагично.
Роден в България, Иван Ночев емигрира в САЩ, където се превръща в уважаван инженер и специалист по ракетни системи. Неговата работа за компанията "Рокетдайн" и съвместно с НАСА остава дълго време в сянка, но онези, които познават историята на американската космическа програма, знаят, че двигателите на Ночев са били сърцето на едно от най-смелите пътешествия на човечеството.
12. Акад. Георги Наджаков и невидимата основа на ксерокса
Всяко копие, отпечатано на модерна фотокопирна машина, носи в себе си частица от едно българско откритие, направено далеч преди технологичната епоха да бъде доминирана от САЩ. Името на акад. Георги Наджаков, един от най-значимите български физици, стои в основата на това изобретение, което променя света на документите, визуализацията и информационните технологии. През 1937 г. Наджаков открива т.нар. фотоелектретно състояние на веществата - физичен феномен, който позволява на повърхности, облъчени със светлина, да задържат електрически заряд.
Окритието се оказва решаващо за изобретяването на първата фотокопирна машина, позната днес като ксерокс. Макар комерсиализацията на технологията да се случва по-късно в САЩ, принципът, който я движи, а именно задържането и пренасянето на електрически заряд под въздействие на светлина, е дело на Наджаков. Той не просто поставя основата на фотокопирането, но и на цял спектър съвременни технологии, сред които са безвакуумната телевизионна техника, запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и дори фотографиите от космоса.
13. Петър Петров и тихото тиктакане на прогреса
В историята на съвременната електроника има имена, които променят посоката на всекидневието, без много шум, но с траен отпечатък. Едно от тях е това на българския инженер и изобретател Петър Петров. Той е визионер, когото светът помни най-вече като създателя на първия цифров ръчен часовник. Изобретението му не само предшества ерата на смарт устройствата, но и бележи повратен момент в начина, по който човечеството започва да възприема и използва времето.
В началото на 70-те години, когато часовниците все още са механични и аналогови, Петров разработва устройство, за първи път показващо часа чрез цифрови светодиоди. Това не е просто новост, това е първата стъпка към дигиталната ера, в която информацията е светлина, а точността е електроника. Неговият часовник бързо намира място на китките на авиатори, инженери и дори знаменитости, поставяйки началото на истинска технологична мода.
14. Страната, която нахрани звездите
Когато се говори за велики постижения в космонавтиката, обикновено вниманието е насочено към САЩ и бившия Съветски съюз. Двете свръхсили полагат основите на пилотираните космически мисии. Но има една трета държава, която дискретно, но решително оставя отпечатък в историята и тя е България. Малко известен, но впечатляващ факт е, че България е третата държава в света, регистрирана в ООН, изпратила храна в Космоса. И не каква да е, а специално разработена космическа храна, създадена с български ум и прецизна наука.
Изобретението е дело на учените от Института по криобиология и лиофилизация, под ръководството на акад. Цветан Цветков. Той и екипът му развиват уникална биотехнология за студена консервация. Това е метод, който чрез лиофилизация (вакуумно сушене при ниски температури) запазва вкусовите, хранителните и биологичните свойства на продуктите. Това позволява храната да бъде лека, дълготрайна и напълно годна за консумация в безтегловна среда.
15. Проф. Пимпирев в ледения хор на Антарктида
Когато светът си представя Антарктида, обикновено я вижда като бяло, пусто поле - земя без знаме, без дом, без история. Но благодарение на проф. Христо Пимпирев, тази отдалечена ледена пустиня носи и българско присъствие - научно, устойчиво и уважавано. Геолог по образование и полярник по призвание, той е основателят на българската антарктическа програма и двигателят зад всички български мисии на най-южния континент.
През 1988 г. проф. Пимпирев полага началото на участие, което за няколко десетилетия ще превърне България от пасивен наблюдател в активен играч в полярните изследвания. Под негово ръководство е създаден Националният център за полярни изследвания, а на остров Ливингстън, в рамките на Южните Шетландски острови, се изгражда и утвърждава българската база "Св. Климент Охридски". Днес тя е средище на значими геоложки, климатични и биологични проучвания.
Научната дейност на Пимпирев обхваща и една от най-острите теми на нашето време - климатичните промени. Със стотици дни, прекарани на леда, той събира ценна информация за динамиката на ледниците, за геоложките особености на континента и за променящите се екосистеми в условията на глобалното затопляне.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
